Учени от Оксфордския университет, без да искат, напипаха самата съвест и мястото, където се крие тя.

Накратко – изследователите откриха в главния мозък участъците, благодарение на които човек оценява своите постъпки. В тях се сравняват вече извършените действия с тези, които човек може да извърши по принцип, и се решава доколко те са добри или лоши, нравствени или безсъвестни.

Според ръководителя на изследването Матуей Рашуърт откритите участъци се пробуждат всеки път, когато на човек му предстои да направи избор, включително и морален – между доброто и злото.

Съвестта била открита, докато сравнявали човешкия и маймунския мозък. Томографски изследвания на 25 доброволци показало: в префронталния кортекс има доста обширни структури, които липсват при макаците. Томографията на 25 макака не установила такива.

Учените условно разделили изследваната област на 12 части. От тях 11 били еднакви и при хората, и при маймуните и се съединявали с отделни мозъчни участъци по аналогичен начин. При маймуните отсъствали така наречените странични фронтални полюси, които съществуват при хората.

„Тази мозъчна структура е уникална за човека, именно тя на първо място го отличава от животните – подчертава Рашуърт в статия, публикувана в сп. Neuron.

Всеки човек има два челни полюса. Те са разположени зад веждите. Учените смятат, че откритите участъци даряват хората със способност за стратегическо планиране и позволяват едновременното решаване на няколко задачи. Но главното – дават възможност да се учим от грешките – своите или чуждите. В резултат хората принципно не ги повтарят – не настъпват два пъти едно и също гребло, както казва народът. А защо все пак някои го настъпват?

Според една от най-простите хипотези успехът в реализацията на натрупания опит зависи от размера на страничните челни полюси на префронталния кортекс.

Впрочем

Плодовете на мозъчната полемика

Мащабно изследване, проведено наскоро от немски учени в рамките на международния социологически проект World Value Survey, е установило: десните са по-щастливи от левите.

Учените анализирали отговорите на 90 000 души от 70 страни на 400 въпроса, част от които се отнасяли към политическата ориентация на запитаните и към тяхната удовлетвореност от живота, която трябвало да оценят в скала от 1 до 10. Оказало се, че колкото по-леви възгледи споделя един или друг човек, толкова по-нещастен е той. И обратното.

Както станало ясно, феноменът далеч не е свързан с доходите на респондентите и тяхното материално благосъстояние.

„Недоволството е породено от разбирането за справедливост – обясняват изследователите. – На левите им пречи да бъдат щастливи искреното усещане, че разликата между бедните и богатите е прекалено голяма, че обществените блага са разпределени несправедливо. Поради това те са нещастни дори в личния си живот.

Хората с десни възгледи не гледат толкова мрачно на живота и радостно смятат, че усърдието в работата, талантът, придобитите навици трябва да бъдат възнаграждавани. А човекът, притежаващ подобни качества, трябва да е по-богат от другите.

Не е трудно да се досетим – за оценката на това кое е добро и кое е лошо, отговаря мозъкът. Конкретно – „ангелите" и „бесовете", които се крият зад веждите.