През тази седмица зрителите на bTV ще могат да гледат в ефира на медията Виктор Николаев, който ще партнира на Ани Цолова в сутрешния блок „Тази сутрин“. Виктор Николаев е завършил журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Започва журналистическата си кариера в Дарик радио, като след това работи последователно в радио НЕТ и в БНР.
От 2005 г. се включва в екипа на БНТ. Бил е репортер на "Новините" на Канал 1 и водещ на "Денят започва". Виктор разказа повече за трансфера си в bTV и предстартовия процес
специално за „Класа“.

- Господин Николаев, как се стигна до новия ви трансфер в bTV?
- Нищо необичайно - от г-жа Люба Ризова получих предложение за работа. Говорихме, поставих моите въпроси и опасения, тя ми каза какво да очаквам и какво очакват от мен. Разговарях и с човек от екипа, който ми разказа за начина на работа с всекидневните детайли от "кухнята". Мисля, че екипът е твърде добър и че ще се сработим от раз - не се чувствам трансплантиран в чуждо тяло.

- Лесно ли взехте решението да се присъедините към екипа на “Болкан нюз корпорейшън” и какви бяха мотивите за това решение?
- Решението взех трудно, но изключително бързо. Все пак това е много важна промяна за мен. Мотивите ми бяха и лични, и професионални. Основното е - че имам нужда от промяна, а тази е едновременно колкото голяма, толкова и малка. От една страна - сменям цяла телевизия с друга, но от друга - отново съм в сутрешен блок.

- Какво си казахте с Ани Цолова преди първия ефир и каква ще е формулата на партнирането ви на екрана?
- Ани ми помага за спецификата, с която ще се сблъскам. Разбираме се прекрасно и мисля, че това ще е знаменателно и изключително важно съобщение за всички, които смятат обратното. Тя ме подкрепя на 1000 процента и предстои да се сработим и в ефир. Мислили сме част от интервютата да правим заедно, други разговори - поотделно. Отбор сме.

- Чувствал ли сте се ограничен в свободата си на изразяване или по някакъв начин цензуриран?
- Не. Имало е моменти, в които политически партии умишлено не са изпращали събеседници, за да провалят дадена тема, при която плурализмът и обективната журналистика изискват присъствието на двете страни. Това е интересен начин, блокирайки възможността на една медия да има всички гледни точки, да саботираш конкретна тема. Случвало се е да получавам знаци и сигнали кое е добре да се прави и кое - не - съвети на ПР-и, желания на политици даден въпрос да се избегне и т.н. - но това е част от професията. Свободата на изразяване е територия, която всеки сам трябва да брани. В някои медии те оставят да опазиш тази територия, в други - такъв филм просто не съществува. Иначе, по дефиниция, винаги има опашка от желаещи, които искат да манипулираш в тяхна полза и се представят за добронамерени пратеници на Истината. Всеки път ги разпознавам на мига и успешно ги отбягвам.

- Кое е най-важно за водещия на сутрешен блок - подготовката, екипността, партньорството в ефир? В каква степен според вас е допустима намеса на редактора в провеждането на интервютата, подбора на темите и т.н.?
- Според мен всичко е важно. Водещият трябва да е подготвен за темите, екипността и партньорството са изключително важни. Според мен редакторът може да подсказва, ако водещият забрави очевадно важен и логичен въпрос, или ако нещо се случва в момента. Но основната отговорност за съдържанието на разговора, за интервюто - е на водещия.

- Какво според вас е нужно на журналиста, за да върши професионално работата си, и от кого научихте най-много за професията ?
- Да му е интересно. И да му е важно и на другите да им е интересно. Влиял съм се от всички добри журналисти, с които съм работил в „Дарик“, радио НЕТ, БНР и БНТ. Опитвам се да вземам само добрия пример от професионалистите. И от хората.

- Спазват ли се етичните и професионалните стандарти в работата на медиите според вас и кои са най-големите компромиси, които се правят?
- Различно е. Има медии, където професионалните стандарти се уважават, на други места - не. Това си личи с невъоръжено око. Има медии, които са инструмент на различни интереси и схеми, т.е. те имат съвсем друга функция - не да бъдат медии, а да имитират. За имитациите професионалните стандарти не важат, така че разминаване няма.

- Каква е посоката, която искате да следвате като развитие и израстване?
- Недостатъкът ми или предимството ми е, че не мисля толкова напред. Разсъждавам за нещата в краткосрочен план, което не е далновидно, но ми позволява да се отдам напълно на настоящия момент. Действам интуитивно. Не съм мислил за израстване. Освен това - винаги можеш да се смалиш, човек не трябва да го забравя.

Интервюто взе Иван Върбанов