Валерий Тодоров, генерален директор на Българското национално радио: БНР сменя логото и ще осигури достъп до Златния фонд чрез нов сайт


Роден е на 25 август 1956 г. в Силистра. От 1976 г. до 1981 г. следва във Факултета по журналистика на Софийския университет. По това време е сътрудник на БНР и централния печат и зам. главен редактор на университетския вестник. От 1981 г. започва работа в Главна редакция „Международна информация“ на програма „Хоризонт“ на БНР. Бил е редактор, водещ, завеждащ редакция, директор на програма „Хоризонт”, кореспондент на БНР и БНТ в Москва. Работил е и за БТА. Поста генерален директор на БНР заема от май 1997 г., като преди това е директор на „Радиоразпръскване” и на Радио Благоевград.

- Г-н Тодоров, в деня на изборите за Народно събрание БНР представи своето ново лого. Защо се наложи промяна в знака на медията?
- Идеята на новото лого е да даде нова визия на всички реформи, извършени през последните две години в БНР, които успяха да изведат и наложат не само програма „Хоризонт“, но и другите наши програми на лидерски позиции. Новото лого създава асоциация за връзката между кирилицата и латиницата. БНР, като европейска медия, развива тези два акцента, върху които сме стъпили – от една страна, позицията на лидер в националния ефир, от друга страна – най-съвременните акценти на европейско радио.

- Какви са основните промени, които се случиха с националното радио?
- Рейтингът на програма „Хоризонт“ през последните две години скочи почти двойно до 35 - 38% и успява да задържи аудиторията си с обективен тон и плурализъм на гледните точки. Направихме тотална промяна на саунда – опознавателните сигнали, програмните линии, музикалните направления, особено в новините. Програма „Христо Ботев“ също успя да увеличи съществено аудиторията си и да излезе на пета позиция в национален ефир, което за една културно-образователна програма е изключителен успех. „Христо Ботев“ впрочем е и най-големият продуцент в страната на детски предавания и предавания за деца, на радиодраматургия и музика, а в извънстудийните си салони за култура организира изложби на живопис, фотография... Само за две години БНР успя не само да преодолее техническото и технологичното изоставане, но и да смени целия хардуер и софтуер, по който работи, вкара в действие автоматична телефонна централа от ново поколение, нови уникални подвижни радиостанции с два вида връзки и без ограничения в радиуса и времетраенето на излъчване, многофункционална репортерска техника. Проблемите с компютрите и записващите устройства са забравени, нашите кореспонденти сега разполагат с възможност да предават автономно от всяка точка на страната. Покритието на националните програми от 67% надхвърли рекордните в историята на националното радио 90% с монтажа само за една година на 50 собствени предавателя, част от които развиха и мрежата на регионалните ни програми, които станаха 24-часови. Помните забележките към нас за покритието. Повече от 35 години БНР не беше пускало нови регионални програми, а за година и половина ние стартирахме две – Радио София и Радио Видин, която е най-модерната радиостанция в страната. Четири от регионалните ни програми са вече медийни лидери в регионите си. Влязоха в действие два нови продуцентски центъра - в Радио Пловдив и Радио Варна, подготвя се следващият – в Радио Благоевград. БНР първо в страната започна цифрово излъчване по технологията DRM година преди да бъде приет дори Законът за електронните съобщения. Всичко това се случи в условията на съкращаване на щатовете и без допълнително финансиране.

- Как се развива вашият сайт?
- Сайтът на националното радио се посещава от над 900 хиляди потребители всеки месец.
В момента подготвяме изцяло нова негова версия, която ще съперничи с мултимедийните си възможности на най-добрите в момента световни медийни сайтове, сред които са този на Би Би Си и на „Ню Йорк таймс“. Новият сайт ще бъде наистина корпоративен - на главната страница ще бъдат събрани всички ресурси и ще бъдат изобразени всички възможности, които представят БНР с десетте си програми и шестте музикални състава и издателската продукция. Потребителите ще могат сами да си да си подреждат и плейлисти, без да се прекъсва връзката им с останалите източници на информация в сайта – аудиото става независим раздел. Ще имат и възможност за абонамент за теми и новини чрез имейл и RSS, да изграждат свой радиоблог с най-предпочитаните теми или предавания. Потребителите ще получат достъп и до музикалните архиви, до Златния фонд и до уникални колекции, като част от тази продукция ще бъде с платен достъп. Проектът все още не е видим за потребителите - ще стартира в близкия месец – месец и половина.

- Какви са акцентите в летните схеми на програмите на БНР?
- Поставяме акцент върху развлекателните и музикалните предавания. Започна ново предаване на Петър Волгин по „Хоризонт“. То замени шоуто „Дим над водата“ и се казва „Деконструкция“. Предаването е по-интелектуално шоу. Идеята му е с христоматийни примери от литературата, киното, историята и политиката да се търсят националните проекции и да се провокира интелектът на публиката. Вече изцяло е променена вечерната музикална линия на радиото. За период от 10 месеца само в „Хоризонт” бяха вкарани 14 нови предавания, повечето от които са музикално-развлекателни. Заради доминирането на англоезичната музика по молба на слушателите започнахме и нови предавания, например „Евробокс“, което се излъчва веднага след „Неделя-150“ и е посветено на европейската музика. Нови музикални предавания са и „Ритъмът на Земята“, което се излъчва вечер от 20:00 до 21:00 часа, а през лятото става двучасово – от 19:00 до 21:00 часа. То представя различни жанрове от т.нар. уърлд музика. Във вечерната линия в сряда са застъпени интересите на младежката аудитория в предаването „Време за живот“, в четвъртък сме предоставили за по-улегналата и интелектуална публика предаването „Графити по въздуха“. В петък по „Хоризонт“ се излъчва „Пътуване в страната на радиото“, което представя съвременната българска продукция и разказва най-интересното от света на радиото, в събота вечер е предаването „Вива ла музика”, което събира различни направления и жанрове в музиката, в неделя са „Каста дива” и „Зона за рок и джаз”... Това са само част от новите музикални предавания.

- Какво могат да очакват слушателите ви през есента?
- Сътрудничим си с музикалните къщи и музикалните радиостанции, например с „Класик FM“, с БГ радио започваме проект, свързан със 75-ата годишнина на БНР. Радиото навлиза в този юбилей през януари 2009 г. В този период се навършват и 50 години от създаването на Детския радиохор. Той е уникален с това, че 50 години е под диригентството на своя учредител акад. Христо Недялков. Подготвили сме и филм с историята на хора.
През септември 2 години ще навърши предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“. В деня на двугодишнината му организираме студио от Брюксел и с шведското радио едновременно, тъй като Швеция поема председателството на ЕС. Част от активното ни присъствие извън България е и проектът, по който в момента работят и колегите от Радио София - предаването „Европа за мен“ съвместно с Европейския парламент. Във връзка със 75-ата годишнина ще имате възможност да видите и интересни продукти. Един от тях, с който стартирахме, е дискът, издаден от програма „Христо Ботев“ - „Златните гласове на радиотеатъра“. Ще видите поредните издания на риалити романа на Радио София, сборен фолклор от различните региони, продукции на Златния ни фонд, нови видеодискове с анимация и караоке на най-популярните детски песни.

- Дълго време в парламента се отправяха упреци, че в различните региони пробиват чужди радиостанции. Как ще се решава този проблем?
- Проблемът ще остане, тъй като по границите ни се излъчва с много големи мощности – 3 до 4 пъти по-големи от най-мощните предаватели. Това е въпрос на честотно планиране и международно съгласуване, но вече отбелязах, че БНР предприе свои стъпки, за да се чуват едновременно с чуждите и нашите програми – въпрос на избор В навечерието на изборите пуснахме 50-те нови предавателя FM, като подготвяме още 16. Сменихме и схемата на покритието. Когато е изграждана мрежата на националното радио, която сега в основната си част е изцяло собственост на БТК, целта е била да се покрие територия, а не население, тъй като схемите са били с двойно предназначение и са обслужвали и военните. Наследихме този недостатък, но той бе компенсиран с динамика на смяна на честотното покритие, мощностите и на монтиране на предаватели с малка мощност около населени пунктове. Монтирахме със собствени сили и средства RDS-ите – енкодерите, които идентифицират програмите. Смятам за грешка, че държавата е продала БТК заедно с предавателната мрежа на обществените оператори. Практиката в повечето европейски страни е друга. Това доведе и до критичен спад в покритието на националните ни програми. Слава богу, за две години решихме проблем, за който много се изговори през последните години.

- Говори се, че цифровизацията на радиото ще се случи до 2020 г...
- Цифровизацията на телевизията и на радиото са две съвършено различни технологии. Това вносителите на закона не бяха разбрали в суматохата, в която го вкарваха. Наложи ни се с риск да създадем по-масиран конфликт да ги убеждаваме, че трябва да се вникне в двете различни технологии. Особено в тази технология, която беше избрана за телевизията – там се изпускат сроковете, закъсняваме много. Но тенденциите в радиото са други. До 2020 г. FM честотите ще си запазят водещата позиция в технологиите. Проблемите на цифровизацията на радиото са решими, когато има воля, и ние го доказахме, като стартирахме цифрово излъчване по технологията DRM. Трябваше да преборим законодателството, защото изпаднахме в параграф 22 – законодателството не го регламентира, но не го и забранява. Започнахме тези излъчвания като експериментални и получихме две временни разрешения. Проблемите на радиото очевидно ще се решават на по-късен етап с отделна разпоредба, за да се вникне в процесите, които се натрупват. За да не внасяме смут в националните планове за цифровизация, пуснахме цифров формат само за излъчване в чужбина. Особеното за радиото е, че вероятно ще се използват два цифрови формата – за страната и в чужбина.


Интервюто взе Инна Василева

Станете почитател на Класа