Явор Попов и Милена Будинова са основатели на продуцентска къща „Супернова медия“. Автори са на документалната поредица „Такъв е животът“ и изпълнителни продуценти на „Часът на мама“ по bTV. Двамата са заснели и документалната поредица „Опасно близо – Лили Иванова“. Първият от тях ще се завърти утре от 16,00 часа по bTV.

---

- Защо се съгласихте да заснемете поредицата за Лили Иванова?

Милена Будинова: Поканиха ни от bTV, а и Лили Иванова е уникален човек. Голяма отговорност и предизвикателство е да се снима филм за нея.
Явор Попов: Още в началото разбрахме, че проектът ще бъде много по-голям, отколкото сме си мислели. Усетихме, че тръгва в незнайна посока. Проблемът, ако може да се нарече така, при Лили Иванова е, че тя е една история - колкото повече навлизаме в нейния живот и снимаме, толкова повече се отварят едни огромни врати от миналото. Тях не можехме да обхванем, защото не бяхме планирали толкова мащабна продукция.

- Епизодите са 10 на брой. Какво обхващат те?

М. Б.: Животът й от самото начало. Връщаме се в края на 50-те години и началото на 60-те. Има много архивни кадри, разговори с хора, които трудно се издирват или се съгласяват да говорят пред камера. Ходили сме в Румъния, за да намерим музиканти, с които тя е работила в хотел „Амбасадор“ в Букурещ, преди да стане известна певица в България. Има кадри от първия й клип, качена на валяк в София. Предостави ни ги Хачо Бояджиев. Той разказа как Лили е отишла в телевизията, как още никой не я е познавал, как са заснели клип и изобщо какъв тип предавания са се правили тогава. Поредицата ни връща много назад в миналото на страната ни, както и в нашето лично минало. Както каза и певицата Ирина Чмихова, Лили е имала късмета да се появи точно когато телевизията е започнала да навлиза в домовете на хората.

- Какво включва първият епизод, който ще се излъчи в събота?

М. Б.: Началото на кариерата й. Нейни съученички от Медицинския техникум във Варна разказват как е започнала да пее, каква е била като млада, как се е променила.

- Трудно ли се работи с Лили Иванова?

Я. П.: Запознах се с нея на снимките във Варна, прие ни много радушно. Бях чувал различни приказки за начина, по който се работи с нея, но бях приятно изненадан.

- В един период от снимките, Лили Иванова бе обявила, че не е доволна и не иска филмът да се излъчва. Защо?

Я. П.: Забележките й бяха свързани с едно неразбиране на терминологията, с която боравим. В пресата бе тиражирано, че ще правим риалити, а всичко, което ние създаваме е документално риалити. Тази дума е по-популярна с формати като „Биг брадър“ или „Сървайвър“, които показват хората в нереални ситуации. Може би от там тя се бе подразнила, че ще я покажем в странна светлина. По-нататък, като видя как движим нещата и какъв е готовият продукт, се успокои.

- Имаше ли гафове по време на снимките?

Я. П.: Нашият оператор Йоан Георгиев се оплаква, че му изгарят пиксели в камерата, когато е около Лили. Това не ни се беше случвало никога – камерата гори по време на снимки и отива на ремонт. И така четири пъти.

- Ще снимате ли подобни поредици и за други известни личности и за кои?

Я. П.: Зависи как ще се възприеме този филм. Оказа се, че не са толкова много сънародниците ни, които биха могли да бъдат герои на подобна поредица. Има емблематични личности, които са ту обичани, ту хулени. Например Христо Стоичков. През последната година залязва, но съдейки и според живота на Лили, разбирам, че и тя е имала моменти, в които публиката не се е сещала за нея.
М. Б.: Точно за тези моменти, в които Лили е изчезвала от медийното пространство – началото на 90-те години, на мен ми е интересно да разкажа. Те я оформят като по-човечен образ.
Я. П.: Този проект много трудно се възприема като поредица – всеки епизод е филм сам по себе си, носи по-особен емоционален, дори носталгичен заряд. Това е и нашата идея – да правим бъдещи формати в т.нар. емоционална телевизия, въпреки че не ми харесва като понятие. Това, което гледаме в момента – двата големи формата Music Idol и VIP Brother, също показват емоционални състояния – известни хора, докарани до умопомрачение, и млади хора, за които Music Idol е огромен катапулт. Но те са показани в стресови състояния. Докато ние предаваме различни емоционални състояния в естествена среда както в „Такъв е животът“. Това е голяма ниша, която тепърва ще се запълва и съм сигурен, че и други продуценти ще се ориентират в тази посока.

- Много политици се втурнаха да участват във всякакви риалити и шоу предавания. На какво се дължи това?

М. Б.: Веднъж, когато снимах англичанин за „Новите българи“, той още с посрещането попита какъв е този министър-председател, който се появява в танцувално шоу. Не можеше да си представи как Тони Блеър или Гордън Браун пеят или танцуват в тв предаване.
Я. П.: Медиите в България се развиха с изключителни темпове, защото зад повечето от тях стоят големи международни компании. И пазарът изведнъж се яхна от политици. Големите телевизии в момента се движат много силно напред – с огромна аудитория и внимание и е напълно разбираемо политиците да искат да използват възможностите им.
М. Б.: Хората вече не вярват в политическа концепция, а политиците се ориентират към показването на личността и се надяват по този начин да привлекат избиратели. Живяла съм в Холандия и там в предизборно време се говори много повече за партийни програми, закони, промени.
Я. П: Аз мисля, че и в други страни е така – в САЩ например, или Италия – Берлускони също се държи като шоумен.

- Подготвяте ли нови епизоди на „Такъв е животът“?

Я. П.: Да, два сезона – от есента искаме да пуснем „Завръщането“ – да пресъздаваме емоцията от завръщането като събитие, независимо откъде. Вторият сезон, който се надяваме да е готов през пролетта на 2010 г., ще бъде за смесените бракове.

- Снимате и документални епизоди за футболни съпруги. Докъде стигнахте?

Я. П.: Снимаме го в момента. В преговори сме с две телевизии. Моментът, в който решихме да направим този формат, може би не бе най-подходящият. Желанието ни е да бъде доста по-обширен формат. Ще бъде по-динамично и забавно предаване. Начинът на работа при тези предавания е трудоемък – снимаме горе-долу колкото „Сървайвър“, а правим едночасово филмче.

- Как се отрази кризата на продуцентския бизнес?

Я. П.: Да, паднаха предавания. Сега излъчваме повторения на „Сватбите”, а искахме нов сезон. Филмът за Лили Иванова трябваше да излезе през януари. Правим всичко възможно да преосмислим ходовете си и се опитваме да си запазим хората, които от три години обучаваме.

- Защо се присъединихте към Асоциацията на телевизионните продуценти?

Я. П.: Проблемите на всички са едни и същи – законовата база, в която държавата по никакъв начин не се интересува от българското тв производство. Имаме общ интерес да има правила на пазара. Асоциацията се създава, за да убеди, че е необходимо да се работи повече в тази посока. Ние не правим предавания за праймтайм, но имаме същите проблеми с авторските права на телевизиите. Има две работни групи, които са създадени в асоциацията. Едната в момента върви в посока на започване на преговори с телевизиите и другата е по отношение на законодателството. Там се оказа, че има четири тълкувания за „продуцент“, а понятието „изпълнителен продуцент“ не съществува. А ние например сме изпълнителни продуценти на „Часът на мама“.