Тя е Жана Яковлева, знаково име в българския театър и в киното. Дъщеря на театралната легенда Юрий Яковлев и на прекрасната балерина Наталия Яковлева. Потомка на виден род - дядо и, режисьорът Юрий Яковлев, е един от основателите на Народния театър. Баба й Жана Сладкарова, на която е кръстена, е пяла с великия Фьодор Шаляпин. Жана не само е наследила таланта на своите предци, но и достойно продължава името на фамилията. През 90-те години емигрира в Италия. Създава трайни мостове между българската и италианската култура. Ако на Ботуша говорят
с уважение за българското кино, това се дължи на Жана Яковлева. Като директор на Българския културен институт в Рим, тя ежегодно провежда Дни на българския филм, които вече са традиция в Италия. Напоследък Жана Яковлева напомни за себе си благодарение на два сериала – „Столичани в повече” и „Четвърта власт”.

Появата ти в бг сериалите е повече от впечатляваща. Най-напред взриви публиката с кака Ружа в "Столичаните". Малка роля, а се помни! Имаш страхотен усет за комедия! Как се почувства в този сериал, беше ли ти забавно, какво би казала за партньорството с Любо Нейков?

Благодаря ти за милите думи. Винаги съм си мислила за комедиините роли - никак

не е лесно да играеш в комедиен филм, сериал или спектакъл. Възхищавала съм се от

малка на Таня Лолова - от финеса й. Получих много случайно ролята и благодаря на

две кастинг режисъорки - Марияна Станишева и Теодора Андретсуди, че се сетиха за

мен. Бях много притеснена . Не бях снимала в България от 20 години! И изведнъж -

партнъор Любо Нейков, цар на комедията. Първите 20 минути бях като препарирана,

тогава Любо ми каза „Я по -спокойно, забавлявай се, бе!”, и ми намигна –ето, това е

колега и партнъор!

.Да се играе комедия е голямо удоволствие и същевременно трудно. Ако образът ти

е добре измислен и написан от сценаристите, идва голямото удоволствие. Тогава със

сигурност и другите образи ще са добри... А трудното ...ако зрителят не го усети, това

значи, че екипът не си е свършил професионално работата.. Излишно е да обяснявам

как се работи с Любо Нейков в комедия, то е като да пееш в дует с Андреа Бочели

Мисля че зрителите дори те разпознават като кака Ружа, защото сериалът много

се гледа?

Факт. Имах много смешни ситуации. Бях забравила колко е приятно да те разпознават.

.В "Четвърта власт" и ти си облечена във власт! Много ти отива! За първи път ли играеш дама, която обвинява? Каква беше атмосферата на снимачната площадка?

Аз обичам Слава Добрева. Не заради властта, а заради грешките й – човешки, които 
има във всеки един от нас. В последно време светът много се поляризира, а не е така ,
и положителните и отрицателните герои имат еднакви желания, и правят грешки -
понякога именно такива наивни грешки могат да провалят не само твоя живот, а и на
хората около теб. И никой не е застрахован от това. Властта подвежда, много страшно е
обаче е да я загубиш, тогава пропадането е ....Снимането на „Четвърта власт” за мен беше най-хубавият подарък, който получих .Такъв екип - от гримъорната, до терен, такава позитивност, такъв професионализъм – незнам дали ще спра да благодаря на всички от БНТ, - от продуцентите и режисъорите, до колегите ми, на всички! Почувставах се отново вкъщи, искаше ми се да продължи
вечно.

"Четвърта власт" е сериал за нашето болно общество, раздирано от мафия,екологични проблеми, престъпност. Смяташ ли, че реалността е показана такава, каквато е? Можем ли да правим аналогии с Италия?

„Четвърта власт” е сериал за болния свят, в който живеем. Това се случва навсякъде
- от България до Америка. Системата е безмилостна и става все по- цинична. Страх ме е да го кажа, но днес светъта ми изглежда като джунгла, където всеки гледа да оцелее. И от това много ме боли. Гледайки италианските и българските новини или публицистични предавания и филми, ако не обръщаш внимание на различния език, на който се говори, имаш чувство, че си попаднал на едно място -и за съжаление това е светът на 21 век.


Какъв е имиджът на бг киното в Италия, най-общо казано? Защото ти имаш принос този имидж да става по-атрактивен и по-добър!

Тепърва го откриват българското кино! Тепърва! Но от първия момент преди 6 години,
когато започнахме да правим Празник на българското кино в Рим - всички бяха
категорични: България има невероятни артисти! Миналата година снимаха двасериала
в Българияот Медиасет - вярвай ми, не можеш да си представиш комплиментите
на италианските артисти и режисъори, а и на самите организатори за българските
артисти , и за цялостната работа на нашите момичета и момчета, които са зад кадър. Не
преувеличавам нито една дума! Аз бях даил коч на артистите и знам какво направиха
за да говорят италиански, как го направиха и колко добре стана! Факт е, че както зрителите, така и ръководството на Вила Боргезе,/мястото, където показваме българските филми/ още от януари започват да ни питат - кога ще са датите на прожекциите, какво ще представяме. Това за мен е най -точната преценка.
. Дъщеря си на видни творци. Юри Яковлев е легенда в драмата, Наталия Яковлева - в балета. На какво те научиха твоите родители?

Да бъда това, което съм ! Ето, оказва се, че 20 години съм далеч от България , но мисля
че съм информирана повече от много други, които живеят в страната. Родителите ни /
на мен и сестра ми Ани/ ни дадоха красиво детство, приказно юношество, направиха
всичко да ни закрилят , да ни научат да виждаме предимно красотата в живота, за
съжаление вярвахме в някои неща, които с годините ни натъжиха много - защото не
бяха такива каквито искахме.
Живеехме в театрите – „Сълзата” и „Музикалния”. Криехме се в гардеробната на
музикалния театър и пеехме арии от спектакли ( аз, много фалшиво , сестра ми –
прекрасно). На 6 години още не четях, а играех в „Очите ми зелени , устата ми хубава“
по Селинджър. Помня „Чудесен ден за банаовите рибки“ ,с прекрасния
Любомир Киселички, аз никога няма да го забравя, само двамата на сцената ! Кръвта
ми , дъхът ми са пълни с театър. Винаги в тежки моменти сега, а вярвай ми, имам много такива, поглеждам вечер към небето и ги моля мамa и татко да ми простят за грешките, които направих и да ме закрилят! Много ми липсват...явно разбираме всичко това, когато тях вече ги няма, банално казано, но е така


Иска ли ти се нова роля в българското кино?

О, как да не искам , но това не зависи от мен. Ако с тези две роли българските режисъори се сетят за мен, или им потрябвам, ще бъде прекрасно. И както казва големият Апостол Карамитев :”...и чакаме - следващата роля, следващата среща с публиката -един ден , кой знае, може би...”