Даниела Петрова е родена в Разград. По професия е юрист. Владее английски, немски и руски език. Председател е на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии при 41-вото НС. Още през 1991 г. конституцията разпореди създаването на закон за създадената преди 113 години национална информационна агенция да бъде написан и приет от Народното събрание. След като четири състава на парламента не уредиха статута на националната информационна агенция, създадена през 1898 г. с указ на княз Фердинанд, до броени дни той ще бъде факт благодарение на инициативата и проекта на председателката на комисията Даниела Петрова от ГЕРБ и депутата Екатерина Михайлова от Синята коалиция.

- Госпожо Петрова, в сряда парламентът се очаква да одобри Закона за БТА. Кое налагаше бързите законодателни инициативи?
- Необходимостта от Закон за БТА се породи във връзка с изтичането на сроковете по отношение на работата на агенцията. След приемането на страната в ЕС и във връзка с тригодишния гратисен период, там, където липсваше законодателна уредба, следваше да бъде създадена, а там, където имаше несъответствия, бе нужно те да бъдат коригирани и адаптирани в съответните стандарти. През 2010 година след изтичането на този срок ние направихме запитване до ЕК дали финансирането на БТА от държавата трябва да се тълкува като държавна помощ или субсидия? Още повече че не бе изяснен статутът на агенцията – като търговско предприятие и начин на функциониране по Търговския закон. От Брюксел ни отговориха, че в контекста на липсата на законодателство и съгласно конституцията, България трябва да вземе своята инициатива и да оформи начина на функциониране на дейността на БТА в правна рамка в максимално бързи срокове.

- На каква правна основа е функционирала агенцията до днес?
- До настоящия момент БТА е функционирала по утвърден и създаден статут през 1994 година, който дава организационната структура и 17-а година агенцията работи по този начин.

- Кое Ви мотивира да бъдете активни и динамични при създаването на проектотекстовете, които залягат в Закона за БТА?
- Основно угрозата, че БТА ще остане без бюджет за 2012 г. Тук искам да подчертая, не че няма средства за агенцията, а че няма правно основание без закон те да бъдат предоставени.
Към настоящия момент, планирайки държавния бюджет за новата година, при липсата на нормативна уредба, бихме попаднали в ситуация, според която финансирането на БТА би могло да бъде тълкувано правно като държавна помощ.
Направихме запитване до 26 държави относно практиката и вида на правно-нормативната уредба. Установихме, че тя е различна за отделните страни и по различен начин задава статута на националните информационните агенции. Те могат да бъдат от ООД-та до политически орган към правителството; могат да бъдат АД, даже фондация като крайно решение.
Така че всяка държава е свободна сама да определи формата и начина на финансиране.
В правомощията на НС е да разреши бързо нещата, което и направихме.

- В какви стойности ще бъде финансовата субсидия за БТА?
- Тя ще се запази на същото ниво от 4 милиона и 185 хиляди лв.

- Освен финансирането, какво още ще регламентира новият закон за агенцията?
- Текстовете трябва да уредят както начина на създаване, целите, принципите, така и функционирането и регламентирането на всички дейности, които ще се извършват.
Генералният директор до сега е бил без фиксиран мандат. Ние предвиждаме в новия закон мандатът му да е 5-годишен, като съответно той може да заема тази длъжност след избор от НС в два последователни мандата, без да конкретизираме дали те са последователни.
Задали сме много ясни критерии, на които трябва да отговаря мениджърът на БТА. Смятам, че завишените изисквания, обуславящи избора на генералния директор, показват отговорността ни към гарантирането на независимостта на БТА – както икономически, така и политически, запазвайки определена автономност. Още повече че агенцията е доказан и утвърден информационен лидер с доказан авторитет. Ясно е , че мениджърът, който ще провежда политиката и ще ръководи медията, ще трябва да бъде човек, който да отговаря на много критерии.

- Нормативната рамка ще наложи ли промени за БТА по отношение на търговската свобода, тя да продава на пазара продуктите си и да бъде равнопоставен конкурент на пазара на информация спрямо другите играчи?
- И в новия закон, и в статута се запазват приходите, които постъпват в бюджета на агенцията. От една страна - това е гарантираната субсидия, която се приема от НС и се предоставя за съответната бюджетна година. От друга страна - това са приходите от собствена дейност, които БТА осъществява и към настоящия момент и ще развива съобразно новото предложение в проектозакона, а именно приходи от продажба на информационни услуги, реклама, спонсорства, наеми, дарения и т.н. Тя и към настоящия момент е била в облигационни отношения с юридически и физически лица, които желая да заплащат цена за достъп към емисиите в реален режим.
С предложената субсидия БТА предоставя безплатно информация на изброените в Закона за БТА лица, които са посочени в чл.5. Трябва да допълня, че са включени и нови правни субекти, сред които са омбудсманът и специализираните служби.

- Сегашният генерален директор Максим Минчев ще може ли да се кандидатира отново за поста?
- Принципно, законът не е писан в контекста на конкретна позиция или конкретно лице. Няма пречка, всеки - в това число и сега действащият директор на агенцията, ако отговаря на изискванията в Закона за БТА, да бъде предложен и респективно гласуван от НС.

- На какъв етап е работата по новия медиен закон, след като преди изборите след предаването на доклада на работната група на възложителя – МС, на практика процесът спря, а очакванията на гилдията са той да бъде придвижен.
- След като бъде приет бюджет 2012, очаквам да започнат обсъжданията на тезите, до които са достигнали членовете на работната група, като се фиксират както консенсусните теми и онези, по които има различия. Мисля, че е наложително да започне и писането на текстовете. Към настоящия момент действащата правна рамка е хармонизирана с европейското законодателство. Все пак, отчитайки новите технологии, ситуацията и потребността на медиите, считам, че е време новият медиен закон да стане факт час по-скоро. Да, той не е спешен и належащ, но не бива и да бъде захвърлен в прашния ъгъл и да чака. Трябва да бързаме разумно и умерено, извървявайки пътя и отчитайки визията и новите реалии, в които работят и функционират медиите. Важното е да се намери вярното решение по ключови теми, сред които са: бъдеще и статут на БНТ и БНР – заедно или поотделно; дали трябва да има съответно конвергентен регулаторен орган, и нужно ли е сливането на КРС и СЕМ? Важно е да подчертая, че след като минат дебатите и обсъжданията, едва тогава може да се постави стартът за прецизирането на законодателните текстове. Личната ми позиция е – не закон за медиите на всяка цена, а изработването на добър закон за медиите.
Считам, че към днешна дата, след като бъде приет бюджетът на държавата, е редно с началото на новата календарна година да започнем стъпка по стъпка да постигаме набелязаните цели. Съобразно приоритетите на правителството и парламента, трябва да се прецени в кой точно момент да стартират обществените дебати. Медийната среда е твърде чувствителна, затова считам, че не трябва да се бърза и да се правят прибързани промени със закона. Трябва да се постигне един добър и твърд консенсус по водещите теми. Важно е да чуем позицията на самите медии, които са потребители на закона.

- Тази година бюджетът на МК е увеличен с 12.65% . Какви са очакванията Ви в културната сфера?
- Очакваме ръст при усвояването на европейските средства по ОП „Регионално развитие“ и другите програми, които предоставят възможност за участие . Така че всичко зависи от бенефициентите. Ако те са активни – смятам, че може да се получи добър ръст по усвояването на европарите. От друга страна, бих искала да спомена, че приоритетите и стратегическите цели са археология, културно историческо наследство, книгоиздаване, филмопроизводство, сценично изкуство. Като многосекторна политика, която е в ресора на МК, трябва да отбележа, че успехите са налице. Отчита се оживление не само в театрите, но и в музикалния сектор. Надявам се тази положителна тенденция да се запази, и през 2012 година законът за сценичните изкуства да бъде факт.