- Г-н Камбуров, Съветът за електронни медии публикува своя подробен доклад от мониторинга на изтеклата предизборна кампания. Запознати ли сте с основните му изводи и каква е вашата позиция по тях?
- С интерес се запознах със съдържанието на публикувания в петък доклад от извършеното наблюдение от страна на СЕМ. Следва да признаем, че колегите от дирекция мониторинг са анализирали огромна по обем информация, но за съжаление докладът е по-скоро количествен, отколкото качествен. В него липсват основни анализи и изводи, които са съдържали докладите от изминали предизборни кампании. Не считам, че количествените параметри и тяхната дисперсия по различните медии е от полза за качествен анализ на поведението на средата. Направените заключения също не изненадват – още на старта на кампанията и по време на нейното провеждане тези виждания на регулатора бяха оповестявани по един или друг начин.
Независимо от всичко, предизборната кампания премина в рамките на закона и добрия тон, което говори за достатъчна зрялост на електронните медии и висока степен на саморегулация.

- Докладът на СЕМ завършва с препоръки към Народното събрание за приемане на регламентация по отношение на политическата реклама. Подобни препоръки се съдържат и в последния отчет на регулатора.
- В края на миналата година Народното събрание прие изцяло нов Изборен кодекс, като съобрази текстовете по отношение на предизборната кампания както с практиката до момента у нас, така и с добрите практики в страни, които притежават подобна на българската правна и избирателна система. Смело може да кажем, че и в тази му част кодексът е високо и професионално издържан. Само няколко месеца преди това бяха приети и последните изменения в ЗРТ, които изцяло синхронизираха същия с правото на Европейския съюз. Ако е имало нужда от допълнителна регулация, същата вече щеше да е факт чрез тези законодателни актове.
Притеснение буди, че и двата доклада, които СЕМ е произвел, завършват с препоръка към законодателя за въвеждане на допълнителна регулация. В интерес на истината това е дори вторият шестмесечен доклад на регулатора, който предлага законодателни инициативи, което за мен е странно поведение. До момента не съм виждал отчет или доклади на други регулатори, които да настояват за законодателни решения в отчетите за своята работа. Разумната и балансирана регулация е повече диалог и правоприлагане, отколкото безкрайно разписване и детайлизиране на нормативната уредба. Подобна практика е порочна и рано или късно води до отрицателни резултати, най-вече за развитието на средата, която се регулира.
С искрено съжаление прочетох констатацията, че Етичният кодекс на медиите не е сработил – не бяха изложени аргументи въз основа на какви факти е направена подобна констатация, но едно е ясно – бъдещето на медийната регулация е саморегулацията. В тази връзка, като дълбок анахронизъм звучи поредната порция желания на СЕМ за повече правомощия, повече регулация, за сметка на саморегулацията. Все практики, които са напълно противоположни на случващото се в Европейския съюз и страните членки. Впечатление прави опитът за съживяване на злополучния предизборен меморандум, който почти всички медии категорично отхвърлиха. Опасно е да се прави ПР на гърба на цяла гилдия, особено когато това е толкова чувствителна област като медийната.
Но за да приключим тази тема, ясно следва да си кажем, че няма как и не трябва предизборната кампания да бъде регулирана от СЕМ. Това е правомощие на ЦИК, като най-малкият аргумент в тази посока е, че кампанията няма своите проявления само в елекронните медии, където спира кръгът на правомощията на СЕМ. Всички правомощия и задължения следва да бъдат в полза на изборната администрация, която вече е постоянно действаща.

- Преди дни отново бе повдигната идеята за сливане на СЕМ и КРС – какво е вашето становище по темата?
- Организационната структура на регулацията не е от съществено значение, стига обаче да се следват принципите за придвидимост, прозрачност, публичност и пропорционалност. За съжаление в медийната регулация у нас тези принципи не се спазват – да, по закон е гарантирана публичност в работата на СЕМ – открити заседания, публикуване на протоколи, но липсва прозрачността при взимане на решенията и тяхното формиране. Липсват придвидимостта в действията и пропорционалността на налаганите регулаторни мерки, като дори можем да говорим за кампанийност.
Няма единен европейски подход за структурата на националните регулаторни органи. Тези въпроси не са в координираната област на регулацията на общностно ниво, а са оставени като политика на всяка страна членка да прецени как да се развиват. Ако се тръгне в посока “сливане”, имаме два пътя – конвергентен регулатор или мултисекторен. Практиката показва, че за да бъде създаден конвергентен регулатор, на първо място, следва правната рамка да бъде конвергирана, като целият процес отнема повече от две години.
За нашата реалност е най-правилно и обосновано – както от историческото развитие на регулацията, така и от правните ни традиции, да се спрем на модела мултисекторен регулатор. Модел, чието привеждане няма да се отрази негативно на държавния бюджет, а напротив – ще бъдат спестени значителни средства за дублиращи се функции и администрация. Същевременно ще се създаде възможност за бързи и своевременни регулаторни решения, като процедурата няма да трае с месеци, докато СЕМ и КРС си разменят напълно излишна кореспонденция – за промяна на точки на излъчване, промяна в регистрации или в обвързаната компетентност при лицензионните процедури. Именно в тази връзка и повече от година се бави привеждането в съответствие на всички издадени лицензи с действащото законодателство.
Всичко това говори за необходимостта от бърза и качествена промяна в медийната регулация у нас и единият от нейните пътища е създаването на мултисекторен регулатор, а другият е либерализацията, която минава към все повече отговорности на саморегулаторните органи, създавани от самата индустрия. Никой не следи по-строго какво се случва в медийната област, освен участниците в самите процеси, и именно техен е интересът за спазване на професионалните стандарти. Изключително добри примери в тази посока са етичните кодекси, които се приемат и прилагат бързо, навременно и ефективно. Административните санкции не решават проблемите, безплодните дискусии – също. Консултативният процес в работата на медийния регулатор следва да бъде поставен на нови начала, защото в момента е само по определени теми, и то със закъснение. Все пак го има, но благодарение на отделни негови членове, които влагат много усилия, за да се случват правилно процесите.

- А сливане на БНТ и БНР?
- Сливането на БНТ и БНР е травмираща и болезнена тема. Решението на въпроса не е експертно, а политическо, но може да се окаже доста скъпо за осъществяване. И двата модела имат своите преимущества и недостатъци, но на дневен ред следва да се поставят въпроси, свързани с ефективно управление на обществените медии, тяхната мисия и функция, но най-важният въпрос е финансирането им.

- Какви са вашите очаквания за размествания на пазара у нас след продажбата на SBS?
- Нормално е всяка една компания да търси най-добрия начин за управление или преструктуриране на своя бизнес, включително и чрез продажба на свои операции в определена страна или като цялостен бизнес. Навлизането на нови играчи е от съществено значение, разбира се, но не очаквам значителни размествания в позициите на основните играчи.