Продължава неяснотата около действията на съсобствениците на "Медийна група България-холдинг". С решение на СГС от 18 октомври съсобственикът Христо Грозев бе допуснат като особен представител в ръководството на холдинга като обезпечителна мярка срещу евентуалната продажба на активи на дружеството. Съдът наложи запор върху печатницата, активите и марките на двата всекидневника и на седмичника "168 часа", за да се гарантира, че няма да се разпродаде имущество. За усложненията и развитието на конфликта разговаряме с Христо Грозев.


- Г-н Грозев, какво става в момента с „24 часа“ и „Труд“?
- Аз съм активен читател на изданията, но нямам никакъв достъп до информацията, която би трябвало да имам като съуправител. Отказва ми я Любомир Павлов, заради което съм сезирал прокуратурата и се надявам тя да се намеси, за да получа достъп. Естествено, съм притеснен за финансовото състояние на вестниците, нямам никаква информация за тиражи и финанси. Надявам се поне основните разходи да са покрити от г-н Павлов, макар че той отказва да поиска или да приеме моя подпис, който би трябвало да се изисква за всяко едно разплащане. Дано всичко е о кей по отношение на финансовото здраве на дружеството, бих могъл само да се надявам.

- А по отношение на съдебната процедура?
- По отношение на съдебната процедура знаете, че има предварително обезпечение, което би трябвало да гарантира липсата на възможност за разпореждане с активи, както и нашето участие в управлението. Също така има пуснато обжалване на това решение на съда от страна на г-н Павлов, което сега ще се разглежда от апелативен съд, притеснително е, че Софийският апелативен съд ще разглежда това обжалване. При положение че бе върнат председателят на САС Веселин Пенгезов, който е в конфликт на интереси по отношение на това дело. Формулирал съм тезата си за този конфликт на интереси в едно писмо до съответните инстанции. Г-н Пенгезов е в конфликт на интереси по отношение на това дело, затова трябва да се следи всяка една стъпка от процедурата, за да не бъде допуснато опорочаване.

- Съмнението за пране на пари – макар и стара теза, още ли остава?
- За мен не е съмнение, а една много добре обоснована хипотеза. Говорим за стотици милиони. Ние сме ги проследили. Всичко това сме го депозирали и продължаваме да депозираме допълнения с нови информации на база източници от чужди държави. Темата е доста чувствителна, наложи се да подпиша декларация, че няма да разгласявам данни, които предоставям на следствието. Следствие и прокуратура ще процедират към следващата стъпка.

- Има ли опасност вестниците да спрат?
- Бих искал да кажа, че няма, но при липса на оперативна информация не мога да го твърдя. Не е в интерес на никого да спират. Би могло да стане източване на активите, така че да продължат да съществуват от името на някакво друго юридическо лице, контролирано изцяло от Любомир Павлов. За не да стане това, трябва да остане временното обезпечение, което беше предоставено от съда. Затова решението на апелативния съд би трябвало да бъде гледано под лупа от всички висшестоящи инстанции.

- Какво е настроението в редакциите?
- Най-безотговорното в този момент, което бих могъл да направя, би било да отида в редакциите и да слухтя към кого са лоялни и на кого би трябвало да отговарят. Общувал съм на ниво здравей, как си , ако имате проблеми, обаждайте се. Може би е за добро това, че има момент на несигурност за изхода от съдебните дела. Вместо да се чудят кому да са лоялни, най-добре е да са лоялни към журналистическия си усет и към истината. Не мисля, че би трябвало да се притесняват финансово, защото това са изключително силни търговски марки, и не виждам ситуация, в която някой би си позволил да потънат финансово.

- Имате ли представа дали съсобствениците оказват някакъв натиск върху екипите по отношение на редакционната политика, на съдържанието на двете издания?
- Когато излиза неподписана статия, която атакува силна политическа фигура, било то конкурент на собствениците, не е възможно тя да не е писана под натиск. Тъй като не мога да си представя ситуация, в която обикновен журналист заема такава конкретна позиция против някого, явно журналистът разчита да пусне материала анонимно. Косвено смятам, че има натиск. Аз съм казвал неведнъж, че една от причините да се ескалира конфликт между нас още в началото беше, че ние виждахме насочването на определени журналисти като наказателен отряд, към определени фигури. Аз мисля, че това продължава и днес.

- Страшно е това, което казвате.
- Да, така е . В същото време има много силни авторски статии, които са подписани. Те правят вестниците такива, заради които си струва да ги четат. Дори отразяването на темата с Общинска банка, която е много конфликтна, показва, че е възможно да се пише по теми, които иначе биха били много нелицеприятни за собствениците. Така че има и качествена журналистика, но има и такава, която е неподписана.

- Но има и много имена, които напуснаха вестника, това не може да се скрие, това се вижда. Когато си тръгват качествени хора, човек се пита защо? Явно несигурността не е малка.
- Така е, но не зная какво бих могъл да направя отвън и отстрани, за да спра този процес. Надявам се много скоро г-н Павлов да преосмисли своето решение да не ни допуска до съуправлението в този междинен период или, ако той не го направи, прокуратурата ще го направи. За да можем да намерим начин в дългосрочен план на съуправление. Противно на много мнения, които съм чул, че никога не е възможно да намерите начин да съществувате заедно с хората, с които се съдите, мисля, че това не е вярно. Има много фирми в света, които работят много добре, въпреки че акционерите са в съдебен конфликт. Винаги има начин, но той би бил възможен само ако акционерите не изявят желание да бъдат и главни редактори, и коректори, и политкомисари.


- Вие лично от какво най-много се опасявате в контекста на битката?
- Опасявам се – първо, от конфликта на интереси, който стои пред апелативния съд. Но в по-дългосрочен план се опасявам от това, че вестниците, които по дефиниция исторически имат кредит на доверие, могат да продължат да воюват, но от този кредит да се ползват конкретни лица, с абсолютно различен дневен ред от този на журналистите във вестника– а именно конвертиране на това влияние и доверие в нещо друго. Това е най-страшното в дългосрочен план.