24 май – Денят на славянската писменост и българската култура, е повод за срещата ни с Иван Гранитски - литературен критик, издател, писател, журналист, доктор по философия. Роден е през 1953 година в София. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” и скоро след дипломирането си влиза в Съюза на българските писатели. Бил е главен редактор на редица авторитетни издания, генерален директор на Българската национална телевизия. Автор на над 20 книги с поезия, критика и публицистика. В момента оглавява авторитетното издателство „Захарий Стоянов“, с чието лого на книжния пазар се появяват класиците на родната литература.
С Иван Гранитски разговаряме за непреходните духовни ценности, за реформата в областта на културата, за пътя на България през XXI век.

- Г-н Гранитски, в навечерието на най-светлия български празник - 24 май, как виждате бъдещите перспективи на родната култура и на държавата?
- О, това е фундаментален въпрос, ще ни трябват стотици страници. Моето песимистично усещане е, че вървим надолу и към задънена улица.

- Допускате ли, че от доста години има и външен натиск за обезличаване на българската идентичност?
- За съжаление малка страна като нашата не може да избегне водовъртежа на глобалистичните тенденции и ние страдаме и от това, а не само от посредствеността на голяма част от нашите политици или тяхната алчност. Патим и от синдрома на слугата. Значителна част от държавниците ни през последните 20 години с всеотдайна готовност се подмазват на новите силни на деня, на новата свръхсила Америка и възприемат всеки пореден американски посланик като генерал-губернатор на подопечна територия. Това според мен е недостойно. По-достойно е да мислим за Америка на Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн, отколкото за велика страна, компрометирана от недобросъвестни и посредствени чиновници.

- Вашето издателство „Захарий Стоянов“ издава най-стойностните книги – българските класици, творбите, които са нужни във всеки дом. Как издържате на конкуренцията на нашумелите западни автори, на лекото четиво, на окултната литература, с която е залят пазарът?
- За съжаление такива издателства като нашето трудно могат да се преборят с конкуренцията на жълтите издания, но ние си следваме нашата традиция, нашата стратегия. Въпреки трудностите продължаваме по своя път и се опитваме, доколкото можем, да издаваме литература със сериозни художествени достойнства. Жалкото е, че тиражите на книгите от български автори, с много малки изключения, вече са паднали под санитарния минимум – те се издават в 200-300-500 екземпляра, което е недопустимо. При положение че още има около 2000-3000 действащи библиотеки, дори само за тях не стигат, камо ли да мислим за по-широка публика.

- Как е в другите страни, и там ли държавата е абдикирала от подкрепата на културата и по-специално книгоиздаването?
- Да вземем само примера на съседните нам страни – Турция, Гърция, Сърбия, Румъния – всички те имат промислена държавна политика за подкрепа на собствената национална литература. По няколкостотин, а може би и повече екземпляра от всяка книга на турски или гръцки автор биват подкрепяни от официалната държава чрез съответни програми, за да отидат в националните им библиотеки. Да не говорим, че Македония също отделя десетки милиони евро за пропаганда на своята литература в чужбина – за преводи, за реклама. Ние сме единствената страна, която няма такава стратегия. В последните 3-4 години са налице плахи опити за подпомагане на българската книга, за да се попълнят фондовете на някои библиотеки, но, уви, тази програма май ще бъде прекратена. Виждате, че такова е отношението и в другите сфери, в другите жанрове и родове изкуство. Сега се говори за реформа в театъра, която май ще се окаже неработеща, има много силна съпротива от самата гилдия на театралите. Проблемът опира не само до работата и усилията на Министерството на културата, а до липсата на общ държавен замисъл, липса на разбиране, че нито един проблем на България не може да бъде решен, без да се помисли за проблемите на духа, на културата, за опазването на културната и националната идентичност. Това трябва да бъде стратегия, разработена от парламента. Разбира се, в основата й трябва да бъде заложена позицията на нашите творци, изстрадана и в творчеството им, и чрез житейския им опит. Такава стратегия, или харта за културно развитие, ще се прилага десетилетия напред. Но, уви, ние нямаме стратегически планове за развитие в нито една сфера. Нашите управници от последните 20 години не знаят накъде са повели собствената си страна. Иначе се самоопределят като пастири и народни избраници, но не умеят да водят стадото.

- Всички се оплакват, че чалгата ни превзема. Как да се противопоставим?
- Със сериозни художествени произведения, каквито ние имаме, но може би трябва да прибегнем към помощта на медиите, за да ги популяризираме. Много би ми се искало сериозни медии, не само вестник „Класа“ (радвам се, че именно на вас давам това интервю), но и електронните медии, и радиото, и телевизията да прокламират, да пропагандират българската култура и литература, а не само чалгата, както е сега в гонитбата за тиражи.

- Интернет не превзе ли завинаги част от читателите на стойностната литература?
- Да, и това го има, но то е неизбежен процес, глобален, световен. Все пак се надявам, че книгата няма да изчезне, не бива, не трябва, тя е нещо, без което не прогресира духът на нито една нация.

- Кои са вечните стойности в изкуството?
- Това са проверените от времето ценности, които правят нацията силна, които говорят за енергията на нейния дух. Ние, българите, имаме такива вечни произведения – в литературата, в пластичните и в музикалните изкуства, в театъра и в киното. Но забележете, след такава висока традиция в киното примерно как в последните години то бе ударено, талантливи режисьори и актьори не могат да реализират своите идеи. Нито една източноевропейска държава не си позволи такъв разрушителен разгул.

- Усилено се говори за реформа и в областта на културата. В какво се изразява тя до този момент и каква трябва да бъде реформата според вас?
- Уважавам усилията в тази насока на сегашния министър на културата Вежди Рашидов, мой приятел от повече от 30 години, но засега не виждаме осезаеми резултати. Обратно, налице са всекидневни скандали – в театъра, в оперетата, в музеите, в други сфери на изкуството. Мисля си, че бедата пак е в липсата на цялостна национална стратегия за развитие на българската култура. Свидетели сме на безкрайни и за съжаление безплодни експерименти.

- Само до пари ли опират нещата?
- Не е само до пари. Очевидно е, че дори с по-малко средства, ако има промислени действия към определена цел, тя може да бъде следвана. Сменят се правителствата, всяко следващо казва, че започва отначало – това е много лош симптом. И така тъпчем на едно място. Песимист съм и в това отношение.

- Казахте „безплодни експерименти“, какво точно имате предвид, дайте пример?
- Те са в постоянните импровизации „на парче“, в липсата на ясни цели за това, какво трябва да се направи за по-дълъг период – 20, 30, 50 години, в сферата на културата. Отсъствието на приемственост между сменящите се правителства е главната беда, защото всяко следващо, ако не отрича извършеното от предишното, най-малкото не продължава доброто, сторено от предшествениците си.

- Какво трябва да се направи според вас, имате ли рецепта?
- Според мен трябва да се започне със сериозна дискусия, кръгла маса да я наречем, в която да участват творци от всички области, които биха могли да дадат продуктивни идеи и да ги облекат в съответната законодателна форма. През годините много творчески планове, интересни намерения останаха нереализирани. Би трябвало да бъдат чути самите творци и те да определят тази харта за бъдещо културно развитие, а не да се оставят проблемите и т. нар. реформа в ръцете на чиновници, които са, от една страна, бездушни, от друга – гледат да им мине работното време или съответният мандат.

- Как влияе политиката на творческите среди, успява ли да разедини творците и да ги изправи един срещу друг?
- Такава беше целта на голяма част от политиците в началото на прехода – да противопоставят творците едни срещу други, за да ги направят по-слаби, по-беззащитни, по-бедни и следователно по-послушни. И за съжаление успяха до голяма степен.

- Не е тайна, че симпатизирате на президента Първанов. Ще имаме ли след година президентска партия или ляво движение, към което ще се присъедините и вие?
- Не мога да говоря от името на президента, не съм негов говорител. Но лично аз съм от хората, които не се отказват от своите идеи, верен съм им, това е като религиозна принадлежност. И сега страдам и се ядосвам, че в лявото пространство кризата се задълбочава. Нямам политически амбиции, аз съм редови симпатизант на лявата идея, интересите, стремежите ми са насочени към издателската дейност. Но обществените процеси не търпят вакуум. Сигурен съм, че ще започнат оздравителни тенденции – левицата винаги е била силна, когато обединява, а не разединява обществото. Споделям тази философия и ще работя за това като литератор и издател.

- В навечерието на 24 май вие като творец би трябвало да се зарадвате на нещо, макар и дребно. Какво е то?
- Уви, не мога да се зарадвам на нищо от това, което виждам у нас, но все пак смятам, че човек живее с надеждата и трябва да се бори докрай.

Интервюто взе Маруся Панковска
м This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.