„Пеенето и литературата просто се преплетоха, а журналистиката се превърна и в моя професия.“ Разговор с джаз певицата Кристина Кирова
Кристина Кирова е завършила Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ през 2012 г. и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност „Поп и джаз пеене“ през 2016 г. Още от тийнейджърските си години се включва активно в клубни изяви. Първият ѝ концерт на голямата сцена е на Международния джаз фестивал в Банско през 2012 г. с Old Gold Band, по покана на създателя на фестивала д-р Емил Илиев. Същата година Кристина участва в Джаз фестивала „Нишвил“ в Сърбия и на „Аполония“ в Созопол като гост-изпълнител в концерта на Васил Петров. През 2013 г. Кристина Кирова участва в „Дикси Джаз Фест“ във Велико Търново с Dixie Band Teteven, следват изяви и на други фестивали. През 2015 г. Кристина започва да работи с Ангел Николов – класически пианист и композитор, с когото основава своята група. През 2021 г. издава първата си песен „Лунна светлина“, написана от нея и Ангел. От 2015 г. до днес Кристина Кирова е отдадена и на страстта си към журналистиката, работи като зам.-главен редактор в една от най-големите лайфстайл онлайн медии.
Кристина, койвинасочикъмджаза?
Още от малка пеенето за мен беше много естествено. Помня, че пеех от сутрин до вечер. Просто ми идваше отвътре. Пяла съм дори на кръщенето ми след свещеника, когато съм била на две годинки. По-късно, когато се явих на конкурс за вокалната група „Радиодеца“, решиха, че може би ще имам афинитет към джаза. Много обичах да импровизирам. Пеех си, измислях мелодийки. И явно са се получавали добре.
Виеотдеветнадесетгодишнасеизявяватенаголямасцена. Каквиоткриха?
Преди да вляза в Консерваторията, д-р Илиев забеляза моя талант. Оцени моя музикален почерк и ми даде възможността да пея на голямата сцена в Банско през 2012 г. Репертоарът ми включваше песни на Бренда Лий, Пеги Лий, Луи Прима и Кели Смит. След това до 2016 г. всяка година участвах с различни състави. Още от първата година посещавах джем сешъните и това беше голямо вдъхновение за мен. Видях на живо пред мен как музикантите създават изкуство чрез импровизация. После имах изяви с бенд, сформиран от мен. Създадох и свои авторски песни. Джазът се оказа моя начин на живот.
ВиеръководихтеакадемияподжаззадецанаМеждународнияджазфестивал„Д–рЕмилИлиев“ 2025 вБоровец. Каксеслучи?
Това се случва за първи път в живота ми и се оказа едно прекрасно приключение. Защото до този момент, освен изявите ми на сцената и моя личен път в музиката, не ми се беше налагало да предавам мои знания и да бъда преподавател на деца. Но когато д-р Илиева се свърза с мен, приех поканата с радост. Много ми харесва светът, видян през очите на децата. Обикновено казват мъдрости, които те дори не разбират, че са мъдрости. И ги казват чистосърдечно.
Джаз акадецията за деца на фестивала в Боровец, фотография Виктор Викторов
Запознахтелидецатасисториятанаджазавдостъпензатяхвид?
Бях подготвила презентация, която беше в ярки цветове и илюстрации, така че на децата да им е забавно и да е на достъпен за тях език. Представих джаза като една стара приказка, която ще продължава и в бъдеще. Пуснах им стари записи на Луи Прима, Дизи Гилеспи, Луис Армстронг, Ела Фицджералд. Исках да направим диалог. Говорих им за инструментите и за ритъма, че е сърцето на джаза, накрая попяхме заедно. През цялото време исках да получавам обратна връзка, за да мога да разбера какво се случва в техните души. Дали им харесва, дали им е интересно. Обнадеждаващо е да видиш такива млади хора и такива деца. Култура ще има, докато ние я съхраняваме. Много е важно да подхождаме с финес към другия човек. Всеки човек е една малка вселена.
Следкатоджазътеначинътвинаживот, кактакаминахтеикъмжурналистиката?
Аз не усетих как тези две неща се преплетоха, така се случи. Но винаги съм имала голяма любов към литературата и тя е важна част от живота ми.
Навярноиродословнитекоренисаповлияли?
Да, точната дума е корени. Имам честта и гордостта да съм внучка на нашия велик, по мое мнение, сатирик, сценарист и писател Мирон Иванов. За мен е голяма ценност да израсна сред хора на изкуството. Баща ми Огнемир Киров е художник. И от него съм научила да наблюдавам картините с внимание, да знам повече за процеса на рисуване и създаване. Много си говоря с него за изкуство. И това ме дообогатява.
Амайкави, ПетяМиронова?
Тя има основна заслуга за това да оценя литературата. През летните ваканции, когато бях ученичка, много сериозно подхождаше към мен по отношение на четенето на книги. Имаше списък със задължителни книги от училище, но тя ми предлагаше и други, които не влизаха в тази програма, но знаеше, че ще ми бъдат интересни. Тя постави началото на страстта у мен да преоткривам литературата постоянно. Четенето създава уют в моята душа. Много съм чувствителна към писаното слово.
Трябвалиезикътнидаекнижовени„свещен“, кактопишенашиятпатриархИванВазов?
Езикът ни е много красив и трудно се описва, той е богатство. Много хора не си дават сметка за думите. Аз мисля много време върху думата, която да използвам, но и гледам да е възможно най-точната. Тя е намиране на спокойствие, на вътрешен мир, на обяснение на света, както и музиката, но чрез друго изразно средство. За мен литературата е като наръчник за живота за всяка една ситуация. Дядо ми е бил съвършен в това отношение. Той е казвал много елегантно смели неща за онова време.
Товазадължаваливипонякакъвначин?
Още от малка, като четях негови творби или когато моите родители ми разказваха за него, го усещах много близък. Винаги съм била горда, че сме роднини, макар и да сме се разминали във времето. В Класическата гимназия, понеже бях с профил литература и трябваше да си избера български автор за дипломната ми работа, прецених, че ще пиша за дядо ми. Приех го като още един начин да го опозная. Когато се захванеш да пишеш нещо, ти го съпреживяваш. Поне аз така работя. Тогава написах дипломната си работа с удоволствие, изключително леко.
ВърхукоепроизведениенаМиронИвановбешедипломнатавиработа?
Тя беше за непубликуваната му повест „Жестоката кокошка Мануела“, записана преди много години. От репертоара на радиотеатъра е. Като малка я слушах на касетка вечер преди заспиване. Много я обичах и много я слушах. И си казах: „Ето това е едно мое много любимо произведение, което не е познато“. Реших, че това е един бял лист, върху който мога да пиша. Винаги съм имала афинитет към литературата и моето семейство ме поощряваше. Тези две неща – пеенето и литературата просто се преплетоха, а журналистиката се превърна и в моя професия.
Предполагам, чепървитевижурналистическиматериалисасвързанисмузиката?
Да, преди десет години писах за една моя много любима певица Ейми Уайнхаус. И нещата се получиха много добре, преоткрих силата на словесното изразяване. За известно време ми беше като новото приключение. Продължих да пиша за други дами, на различни теми – за всичко, което интересува съвременната жена.
