Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света". През 1988–1991 г. тя е кореспондент за "Икономист" и "Индипендънт" във Варшава. Апълбаум е колумнист на престижни издания като "Вашингтон Поуст", пише в списание "Атлантик", изнася лекции в много университети.Живее в Полша и Великобритания.
В проницателната си нова книга на български "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света", посветена не без двусмислие "на оптимистите", Ан Апълбаум казва във въведението: "Залагайки на технологиите и тактиките, които копират едни от други, на общите си икономически интереси и най-вече на решимостта си да не се отказват от властта, автокрациите смятат, че са на прав път. Тяхната увереност – от какво произтича, защо се запазва, как демократичният свят първоначално допринесе за нейното утвърждаване и как можем да я победим – е темата на тази книга."
Примерите, които авторката дава от света, където има автокрации като Русия, Венесуела, Зимбабве, Иран, Китай, Северна Корея и др., анализите на връзките и техните действия, които проследява, изводите, които прави са стряскащи. Светът е друг, "вече не съществува либерален световен ред и стремежът да се създаде такъв днес не изглежда реален", казва Апълбаум. Все още съществуват, продължава тя, "либерални общества, отворени и свободни държави, които предлагат по-добър шанс на хората да живеят полезен живот от затворените диктатури… Те могат да бъдат унищожени отвън, но и отвътре, чрез разкол и демагози. Или могат да бъдат спасени. Но само ако онези от нас, които живеем в тях, сме готови да си направим труда да ги спасим." Така завършва тази книга. Въпросите за размисъл остават.
