В епохата, в която социалните медии са възхвалявани като бастион на свободното изразяване, е особено тревожно да наблюдаваме колко бързо платформи, създадени за диалог, творчество или просто смешки могат да се превърнат в ехо-камери на контрола, манипулацията и лицемерието.

Един такъв пример е страницата Вайръл стихове за секс и драма, която може да се похвали с над 50 000 последователи и се управлява от две дами, самоопределили се като бунтарки. Това, което на пръв поглед изглежда като пространство за пародия и остроумни статуси, всъщност е курирана сцена за едностранчиви мисли, безмилостна цензура и лични нападки.

Нека уточня – Това не е атака срещу страницата и съдържанието й. Това е критика към злоупотребата с онлайн влияние.

Администраторите на тази страница се представят за „бунтарки с кауза“. Според една от авторките те се бунтуват срещу социални и политически теми, за които им се струва по-естествено да се бунтуваш, отколкото да не се бунтуваш.

Всеки, който се осмели да изрази несъгласие – дори и учтиво – скоро открива тъмната страна на страницата. Коментарите, които изразяват алтернативни гледни точки, задават критични въпроси или предлагат нюансирани мнения, биват бързо изтривани. По-лошото е, че хората, които стоят зад тях, биват блокирани без предупреждение или без справедлив шанс да се защитят.

Това обаче е само началото. Администраторите не спират с изтриването. Те ескалират – обиждат публично инакомислещите, изопачават думите им и отправят неоснователни обвинения срещу тях. Това е тактика, стара като самата тирания: Да заглушиш опозицията, а след това да я дискредитираш.

Повдига следния въпрос:

Това поведение водено ли е единствено от нужда за валидация или има други мотиви?

Когато която и да е платформа надхвърли определен размер, администраторите неизбежно са изправени пред избор: Да насърчават честни, понякога неудобни разговори или да създават реалност, в която само техните гласове и онези, които ги ласкаят, имат право да съществуват.

За съжаление тази страница е избрала второто. Изборът на затворения култ към личността.

Не си правя илюзии относно последствията от тези ми думи. Вероятно ще бъда подигравана, обидена и публично осмивана от тях и хилядите им последователи. Но идва момент, в който мълчанието е по-опасно от несъгласието. Не става въпрос за желание за внимание, става дума за разкриване на нечестно използване на онлайн власт.

Да лъжеш и обиждаш не е ок.

Колкото и да си остроумен.

Лицемерие е да се твърди, че се бунтуваш срещу социални и политически теми, докато заглушаваш онези, които не са съгласни и спорят уважително. Това е предателство към всичко, което тези администратори твърдят, че защитават. Това е форма на интелектуална нечестност, която превръща социалната ангажираност, думите и общността в оръжия.

Пиша това не за отмъщение, а като напомняне на всеки читател:

Пазете се от общности, които толерират само онези, които са съгласни. Пазете се от лидери, които превръщат жертвата в оръжие, за да се предпазят от критика. И преди всичко – никога не се страхувайте да поставяте под съмнение хората, които твърдят, че ви толерират, докато тихо ви контролират.

Винаги трябва да внимаваме, когато валидирането стане валута и тиранията се маскира като грижа.

Рискът от това да говориш открито е реален, но такава е и цената на мълчанието.

PS: Ето и конкретната причина да напиша този текст:

Вчера на Цветница в страницата бе пуснат пост, в който една от администраторките се възмущаваше, че има охрана в църквата „Св. Неделя“. Попитах какъв е проблемът с това и припомних, че неотдавна там бе осквернен гроба на патриарх Неофит. Добавих и, че за съжаление има хора, които смятат атентата отпреди 100 години за справедлив, което прави още по-разумно наличието на охрана.

Те изтриха коментарите ми и написаха следното:

„Блокирах боклука, който каза, че било справедливо да се взриви църквата.

След като 20 минути говори за друго. Явно правилно ги блокирам отма.

Един път изчаках и ето.“

Те не само заглушиха гласа ми, но и излъгаха относно това какво съм казала.

Драматично, наистина.