Нашата столица е единствената, която носи името на Божията Премъдрост. А ние сме се постарали да докажем, че не сме много наясно какво е това, след като сме избрали за празник на града деня на четирите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка Софѝя. Сам по себе си този празник е чудесен, подвигът на светите мъченици заслужава преклонение, примерът им е вдъхновяващ, само дето нямат нищо общо с името на храма, който впоследствие е дал и името на града.
Избирането на този ден за празник на град София е една грешка от времето на кмета Янчулев, която през следващите години се затвърди и по всичко изглежда, че така ще си остане и в бъдеще.
Грешката може отчасти да бъде извинена с факта, че около Света Софѝя Премъдрост Божия съществува доста неяснота. Сигурно е, че това не е света Софѝя, майката на трите дъщери мъченици, но какво точно е, няма ясна дефиниция. Богословите най-често я отнасят към въплътеното Слово – Божия Син Иисус Христос, но дали е отделна ипостас, както някои я определят, дали е само Негово качество, дали това качество се отнася до трите лица на Светата Троица? Съществува и позиция, според която Премъдростта се идентифицира със Светия Дух. Изказани са и други виждания по този проблем. Очевидно е, че Божията Премъдрост (или Софѝя) се идентифицира с Божията творческа мъдрост, като един от начините, чрез които Творецът се приближава към творението Си, но и творението се приближава към Него. Такива мнения, за които в Църквата няма съборни определения, се наричат теологумени. Очевидно това е положението и в дадения случай.
През XIX и XX век руските богослови Владимир Соловьов, отец Павел Флоренски и отец Сергей Булгаков формулират теологична доктрина, наречена „софиология“. Като основание словосъчетанието Софѝя (Премъдрост) Божия да се отнесе към Иисус Христос – второто Лице на Светата Троица, се приемат няколко библейски израза и преди всичко думите на св. апостол Павел от Първото послание до Коринтяни (1:23–24): „Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост“. През 1935 г. Московската патриаршия и Руската православна задгранична църква осъждат софиологическата доктрина на Булгаков. Решението е взето поради съществуващата опасност при погрешно разбиране на понятието да се въведе „четвърта ипостас“ на Светата Троица.
Независимо от богословските неясноти и спорове, от древност съществуват християнски храмове, които носят името „Света Софѝя“. Най-величественият е в Константинопол, построен от император Юстиниан Първи през VI век, но такива има и в Солун, Охрид, Драма, Киев и на други места. За базиликата, която е дала името на нашата столица, първите сведения са от V век, но сегашния си вид е придобила един век по-късно, също при император Юстиниан Велики. Храмове с името „Света Софѝя“ продължават да се строят и до днес – през 2012 г. в Никозия беше осветен най-големият храм в Кипър, който носи името на Божията Премъдрост.
Храмовете, наименувани на Божията Премъдрост, празнуват престолния си празник или на Благовещение, или според византийската традиция на Преполовение. Това двойно празнуване на два самостоятелни църковни празника, които са много различни по своето съдържание, също е следствие от богословската неяснота около Премъдростта.
В Книгата си „Притчи“ премъдрият Соломон пише: „Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си“ (9:1–2). Тези думи образно показват изграждането на един храм и то християнски храм, защото се говори за трапеза и вино, които ние принасяме като безкръвна евхаристийна жертва. Но освен това те могат да бъдат пророчески свързани и с обещанието, което Иисус дава в момента, в който апостол Петър Го изповядва като Христос: „На тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18). Самият Христос изгражда църквата Си, но също така Той самият е църквата, защото тя е „тяло Христово“ (І Кор. 12:27, Еф. 4:12).
Така че имаме основание да приемаме Иисус Христос за Божията Премъдрост, но оттам нататък нещата остават неизяснени. Освен празника, допълнителна неяснота добавя и иконографията на Божията Премъдрост.
Иконографската тема „Софѝя Премъдрост Божия“ възниква около XIV, XV век. Представлява класически Деисис (моление) с молещи се св. Богородица и св. Йоан Кръстител. Между тях е Иисус Христос, изобразен като Божия Логос преди Боговъплъщението като Младенец в утробата на молещата се към Него Богородица. Над фигурата на Христос-Премъдрост също е изобразен Божият Син, Който предстои да се въплъти. Първата икона на „Софѝя Премъдрост Божия“ се появява в Новгород около това време, въпреки че първата църква в Русия, посветена на нея, е построена в същия град през X век.
Има и друга интерпретация, на която централната фигура на иконата е Всевишният под формата на крилат огнен ангел, седящ на златен трон, поддържан от седем стълба. Облечен е в царско облекло и с царска корона. В дясната Си ръка държи скиптър с кръст, а с лявата притиска свитък към гърдите Си. Отстрани са изобразени Богородица с Богомладенеца и свети Йоан Кръстител със свитък, на който пише „Свидетелствам“. Над главата на Ангела благославя Христос Спасител, още по-високо е златен престол с отворена книга върху него, а от двете страни на трона са изобразени ангели.
Иконата Премъдрост Божия Киевска изобразява Богородица Оранта с Премъдростта като Христос Емануил на гърдите ѝ, издигната на седем стъпала, съответстващи на добродетелите вяра, надежда, любов, чистота, смирение, благодат, слава и под свод на седем стълба, а от двете ѝ страни Моисей със скрижалите на закона, Аарон с разцъфнал жезъл, цар Давид с ковчега на завета, пророк Исаия с пророчески свитък „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син“ и пророците Йеремия, Йезекиил и Даниил, държащи символи от техните пророчества.
Докато пишех тази колонка, прочетох различни материали по темата и за мен остава въпросът – след като храмове, посветени на Божията Премъдрост, съществуват още от ранните векове на Църквата, а иконографският тип се е появил много по-късно, то каква икона е поставяна в тях? Този проблем трябва да е стоял особено остро след отхвърлянето на иконоборческата ерес и след като триста шестдесет и седемте свети отци на Седмия вселенски събор през 787 г. съставят догмата за иконопочитанието. Освен че са късни, тези икони са илюстративни, описателни, разказвателни, синкретични – нещо, което отсъства в ранните изображения.
Съществува и друг въпрос. В догматическото вероопределение за иконопочитанието се казва, че „почитта, отдавана на образа, възхожда към първообраза“, а относно първообраза на Божията Премъдрост няма догматическо определение. Казва се още: „Този, който се покланя на иконата, се покланя на ипостастта, изобразена на нея.“ А ипостастта на Премъдростта не е достатъчно изяснена.
В апсидата на константинополската църква „Света Богородица Памакàристос“ (Всеблагословена), построена през XI или XII век, е запазена една удивителна мозайка на благославящ Христос с надпис Ο ΥΠΕΡΑΓΑΘΟΣ – Всеблаг. Във Византия изображенията са се правели въз основа на богословието. Затова ми се струва, че в онова време Божията Премъдрост е изобразявана по този начин, без ненужно и невярно привнесена символика, каквато се появява по-късно.
