Представяме ви документалния филм на Силвия Чернева в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Отчупване“ (2021), режисьор и сценарист Силвия Чернева
Тежката жълтеникава машина изпълнява механичния ритуал по рязането, отчупването и събирането на късове варовик в кариерата над село Кунино. По-ниско в самото село десетки ученици с ъглошлайфи, чукове и длета оформят и извайват скулптури, плочи и други изделия от камък. Хипнотична симбиоза между машина и човек, между майстор и материал, между занаят и традиция.
В село Кунино, Врачанска област, се намира единствената в България, както и на Балканите професионална гимназия по каменообработване. Това е второто такова учебно заведение в цяла Европа, другото е в Хоржице, Чехия. Историята на училището датира от 1921 г., а някои от най-знаменитите български скулптори, художници, архитекти и каменоделци са били негови възпитаници. Именно там отива Силвия Чернева, за да заснеме своя документален филм „Отчупване“ като част от проекта „Фокус кино танц“ на фондация „Човек с шапка“. Интересното е, че филмът, макар и съсредоточен върху училището и един от неговите възпитаници, действително се превръща в кинематографичен танц. Но какво е общото между каменоделството и танца?
Сюжетът се върти около разказа на Калоян Петров – един от учениците, който докато обработва една скулптура, словоохотливо разказва за историята на своя инструмент, старите майстори, своите интереси и бъдещи планове. Паралелно действието се пренася в каменоломната, където се добива белият кунински варовик. Неусетно звукът от сблъсъка между чука, длетото и камъка се превръща в грохот от мощните удари на огромните машини върху скалата. Флексът е просто умалена форма на металните въжета, които срязват скалната маса в кариерата, а работата на Калоян по скулптурата сякаш имитира въртеливите движения на кранове, багери и сонди, а може би е обратното. Това е танцът на човека със машината, на майстора с неговия инструмент, танцът на процесите в пътя на една скулптура от кариерата до изложбената зала или нечий дом, танц на традицията с отделния занаятчия, който е неин приемник, поддръжник, но и създател. Многопластовата игра на отношения, която е споена с музиката на Тони Хаджииванов, създава обредно единство между тежките индустриални машини и ръчния труд, между грубостта на камъка и поетичността в изваяните от него форми. Ритмичен и бърз монтаж, който кореспондира с младежкото въодушевление и повторяемостта в наратива на младия разказвач, който говори, работи и съзерцава, изпаднал в творчески унес.
И все пак човек би запитал къде точно е танцът в този филм, очаквайки да види някой танцьор на сцена или дори някое по-алтернативно изпълнение на артист в естествена среда. Танцът тук е в самата форма на филма, в подаването на стъпки между различните компоненти на филмовото тяло, в музикалното и ритмично заиграване с историята. Танцът е в идеята, че всяко изкуство, занаят или човешка дейност имат своето пластично динамично измерение и танцуването далеч не се ограничава единствено с представленията в театралните зали или артистичните пърформанси, то може да се открие във всичко, което правим.
Силвия Чернева
