На 23 май излиза от печат романът “Allegro Pastell“, размисъл върху природата на любовта през XXI век, живота след 30-ата година и опасността от подхлъзване към овехтели модели на поведение. Поглъщаща история за рисковете от дистанционното общуване и за това какво означава да бъдеш верен на себе си.
“Allegro Pastell“ (преводач: Мария Енчева, 344 стр., цена: 22 лв.) разказва историята на една почти нормална любов, започнала през пролетта на 2018 година. Таня Арнхайм, чийто роман „Нов паноптикум“ е добил култов статус, след няколко седмици навършва трийсет. Докато седи в жилището с гледка към берлинския парк „Хазенхайде“, тя чака да я осени следващата голяма писателска идея. Трийсет и пет годишният ѝ приятел пък, уебдизайнерът Джеръм Даймлер, живее в бунгалото на родителите си близо до Франкфурт и се стреми към духовно израстване. Връзката от разстояние работи безупречно, двамата я поддържат жива чрез текстове и снимки, а за по някой дълъг уикенд отскачат и до реалността на другия. Но желанието им да съхранят чувствата си, без те да станат банални или болезнени, ги изправя пред голямо предизвикателство.
Лeйф Ранд (р. 1983) принадлежи към поколението на младите германски писатели. Дебютният му роман „Театър на светлината“ излиза през 2009 г., след него се появяват „Блестяща мъгла над Коби Саунти“ и научнофантастичният „Планетата Магнон“. Романът Allegro Pastell (2020) е номиниран за Немската награда за книга и Наградата на Лайпцигския панаир на книгата, има и номинация за Европейската награда за литература през 2020 година.
Дизайн на корицата на българското издание: Гергана Аламанова, Капка Кънева
Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.
Лeйф Ранд - „Allegro Pastell“(Откъс)
Велики четвъртък, 29март 2018 година. Мекото вечерно слънцеобливаше Франкфуртската централна гара;пътниците, които чакаха на девети коловоз,
хвърляха дълги сенки. Точно в шест и половинавечерта Таня Арнхайм отпътува от Берлин сбързия влак. Когато Джеръм Даймлер, койтодържеше в ръка торба с току-що приготвенипечива, видя Таня да слиза от вагон-ресторанта, за миг се зачуди дали да я пресрещне; послеобаче реши, че ще е по-шармантно просто даостане на място. Таня, която беше прибрала правата си коса с гел зад ушите и носешеслушалки, задърпа куфара право към Джеръм,без да го забелязва. Джеръм не се сдържа, разсмя се и когато Таня най-после го съгледа средпреминаващите пътници, също засия, което
Джеръм прие за добър знак, понеже за ТаняАрнхайм можеше да се каже, че не дава изразна чувствата си. И изведнъж – ясните, искрящи очи, равните зъби. Таня си свали слушалките; с Джеръм се целунаха.
– Как е, гладна ли си?
Излишно беше да задава този въпрос,защото Таня най-често беше гладна, камо ли
след четиричасово пътуване с влак.
– Поседях във вагон-ресторанта, равиолите бяха окей.
Целунаха се още веднъж.
– Да се прибираме ли? Или да пийнем понещо тук някъде? – Джеръм смигна. Таня му
отвърна с намигване.
– Да пийнем у вас.
Двамата поеха ръка за ръка към четвърта линия на метрото. Джеръм рядко се решаваше да мине през тълпа от хора, хванал момиче за ръка, но с Таня дори не му хрумваше дасе запита как изглеждат отстрани. Пред единщанд за прясно изцедени сокове се беше образувала къса опашка; в просторния магазин засписания до филиала на Burger King още имашеклиенти, дошли да си купят някое и друго лъскаво издание.
При последното си гостуване Таня призна, че ù доставя далеч по-голямо удоволствие
да изпраща на приятелите си кратки видеозаписи и снимки от провинцията, отколкото от столицата, която всички познаваха. Професията ù я задължаваше често да сновес влак из Германия, Австрия и Швейцария; освен това се стараеше поне веднъж годишно дапредприема далечни пътувания. Смяташе, чемного хора прахосват потенциала си, понежене се осмеляват да напуснат собствената сивселена. Джеръм беше съгласен с нея.
Седнаха един до друг във влака и се целунаха със затворени очи. Джеръм се наслаждаваше на ролята си на свръхщастлив партньорв хетеросексуална двойка. В някакъв моментдори превърна четвърта линия към „Енкхайм“в сцена на своята суета, в следващия обаченапълно забрави за обкръжаващия го свят. Когато в паузата насред две целувки обвитеатрално с ръка сравнително широките рамене на Таня, на устата му се изписа кроткаусмивка. Забеляза, че няма пълен контрол надмимиките си, и това му се видя добър знак. Хареса му мисълта, че ако можеше да се погледнеотстрани, докато седи в метрото, вероятносам на себе си би се видял непоносим. Да харесамисъл, която би смутила друг, беше нещо типично за новия Джеръм, който междувременно, сякаш на шега, се беше научил да прави разлика между вътрешната личност, която самотой познаваше, и външната, състояща се отбелезите, които му приписваше околниятсвят. Външната личност той извеждаше отснимките и от огледалото – с тяхна помощс лекота догаждаше чуждите погледи, догадкии асоциации. До вътрешната си личност тойсе докосваше най-вече щом затвореше очиведнъж дневно, за да си даде вид, че медитира. През изминалите единайсет месеца така и небеше достигнал до състояние, което би могълда определи като класически медитативно,защото в действителност нямаше желаниеда слага край на размишленията. При все товаимаше чувството, че опитите за медитацияму носят някакви позитиви. Вярваше, че гласът, който нареждаше в главата му в такивамоменти и с нещо напомняше на компютърния четец на лаптопа, е гласът на вътрешната му личност. Откакто познаваше тозиглас, Джеръм беше престанал да се дразни начуждите погледи; нищо вече не можеше да госпре от време на време да носи по-крещящи аксесоари, както по-предната петък вечер, когато си сложи оранжеви слънчеви очила, маркаOakley, от 1999 година.
Джеръм се изненада, че пътниците вметрото, които се взираха в телефона си,са относително малко. Една тийнейджърказяпаше Таня. Момичето беше забележително
добре гримирано.
– Дали пък не те следва в Инстаграм? –подшушна Джеръм.
Таня си беше изработила специален поглед за чуждото любопитство.
– Просто ми харесва обувките – отвърна тя.
Откакто публикува новелата „Нов паноптикум“ преди три години и половина, лицето ù доби известност сред изкушенитеот литературата хора. Тъй като в книгатаù се разказваше за гмурването във виртуалната реалност на четирима приятели, все
мъже, насред едно селско училище, я бяха канили като експерт по темата в токшоуто наМаркус Ланц. Въпреки недоразумението Таняприе поканата с благодарност, но по времена предаването подчерта, че разбира от виртуална реалност колкото всеки човек, койтое проверявал в Google какво значи терминът. Това нейно поведение беше разтълкувано отедни като кокетно и надменно, а от други –като откровено и освежаващо. Лиъм, главният герой на новелата, създаваше виртуалнареалност, чрез която приятелите му да упражняват контрол над сексуалния си нагон,докато ревнив другар, напуснал групичката,не хакваше системата и не настройваше героите един срещу друг. Докато чете новелата, Джеръм се посмя едно хубаво. Прехвърлимножеството критики за книгата едва когато се запозна лично с Таня. Явно всеки човек беше открил свой път за тълкувание на „Нов паноптикум“. Някои фенове стигаха дотам да твърдят, че четивото ги променило. А онези, които не харесаха новелата, се гордееха донемайкъде с неодобрението си към книга, която явно значеше нещо за други, тъй като това им вдъхваше усещане за мрачно превъзходство. Смелостта на Таня да пише за мъже, макар да беше жена, беше разкритикувана в две
статии, чиито автори бяха жени. А в есето си един университетски доцент изтъкваше,
че Таня Арнхайм, чиито черти неизбежно се описваха като „особени“, представлява нещо като арт икона за хомосексуалните академични служители на възраст между двайсет и четиридесет и пет години.
- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)
- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Юлия Петкова, 899 330 444)
- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Николета Николова, 885 425 562)
