Неделя вечер, малко след 22:00 часа. В малка фейсбук група с около 6200 членове се вихри бурен дебат.
Множество гневни потребители леят думи в разочарование, а причина за това е последният епизод на един нов български сериал - "Алфа".
Криминалното шоу на bTV със Стефан Вълдобрев в главната роля приключи първия си сезон с отворен финал и мнозина от феновете се чувстват излъгани и ощетени. Те са очаквали ясен финал и кулминация на историята, но получиха множество неотговорени въпроси и широко отворена врата за втори сезон.
Истината е, че един сериал може да предизвика такава вълна от бурни реакции само ако преди това е бил наистина добър и е създал сериозни очаквания. Или ако става въпрос за художествена адаптация, където някой герой се оказва със сменен пол или раса (или и двете), но тук случаят не е такъв.
За мен лично "Алфа" е най-добрият български сериал, който съм гледал от много време насам.
Шоуто създава много динамична и напрегната атмосфера, която те кара да искаш да гледаш епизод след епизод и да се чудиш за случващото се дълго след като си приключил с гледането.
Поредицата от продуцента и режисьор Димитър Коцев-Шошо и изпълнителния продуцент Найо Тицин успя да предложи на зрителите нещо, за което има очевидно сериозен глад - криминална история с интелигентно написани персонажи, която да не разчита на някакви изтъркани до болка клишета.
В центъра ѝ е преподавателят в катедра Наказателно-правни науки Макс Ръсин (Стефан Вълдобрев), на когото е предложено да сформира специален отдел към Интерпол, който да се занимава с разследване на серийни престъпления, породени от антисоциални личностни разстройства.
Самият Ръсин има огромен опит като следовател, но едно двойно убийство преди 8 години, което той така и не успява да разреши, разбива психиката му и го изважда от системата на МВР.
Сега бившият следовател се готви за голямото си завръщане, като преди това обявява конкурс сред студентите си - в новия отдел ще има едно свободно място за младши следовател.
За целта Ръсин събира най-добрите кандидати и ги вкарва във "Фризера" - неугледно място, където те да работят заедно над стари случаи (често с променени имена и обстоятелства).
Това, което той не знае, е, че със завръщането си е събудил и стар свой враг - убиеца отпреди 8 години, който сега решава да уреди старите сметки, започвайки да убива отново.
Всичко това създава комплексен сюжет, в който: следим развитието на четиримата студенти - Крис, Рая, Мина и Филип; наблюдаваме как Макс Ръсин се вписва отново в системата на МВР; научаваме повече за старите му врагове (и най-вече за мастит мафиот с прякор Девата); и виждаме как мистериозният убиец Алфа започва да убива отново хора.
Докато накрая всички тези линии не се преплитат и бутат цялата история напред.
Ако в началото на шоуто си мислех, че това ще бъде просто българска версия на американския How To Get Away With Murder или ще е мешавица от различни заемки, то с напредването на историята "Алфа" се оформи като нещо свое си, което ми беше интересно да гледам седмица след седмица (и убийство след убийство).
Най-добрият елемент на сериала безспорно е оформянето на героите - на всеки от водещите персонажи е отделено време, за да се оформи като пълнокръвен образ със силни страни и слабости на характера.
Това с особена сила важи за Макс Ръсин. Въпреки че още от самото начало е представен като изстрадал и неразбран гений на криминалистиката, той не остава само това.
Напротив, с напредването на историята и изправянето на Ръсин срещу Алфа, зрителят вижда слабостите на бившия следовател - до такава степен е обсебен от своята идея за правота, че започва да пречи на собственото си разследване.
Всеки от героите има своите моменти на слабост и "стъпване накриво", които ги карат да изглеждат по-истински.
Родителите на Крис са двойката, чието убийство Макс Ръсин не успява да разкрие преди години. Сега синът им е решен да влезе в отдела на бившия следовател, като зад действията му може да има и специален мотив.
Мина пък е принудена да се грижи за болния си баща и да изкарва пари и за двамата, дори с цената на нечестни действия.
Филип е плейбой, син на една от големите клечки в ДАНС, но с всичките си действия се опитва да спечели вниманието на баща си. А Рая е умна и прилежна студентка, която обаче е склонна твърде много да се води по емоциите си в своята преценка.
Друго особено важно нещо, което много често липсва не само в българските сериали, а и в тези в глобален мащаб, но го има в "Алфа" - развитието на героите е причина за развитието на сюжета.
Действията на персонажите имат своите последствия - както положителни, така и отрицателни. Това създава причинно-следствена връзка между отделните събития в шоуто и прави историята по-консистентна.
Нещо повече, сценаристите успяват да създадат деликатен баланс между отделните персонажи, който позволява дори след разкриването на самоличността на убиеца да се запази интригата.
Ако трябва да бъде отбелязано още нещо, това със сигурност е актьорската игра, като тук целият водещ каст на "Алфа" заслужава похвала.
Особено впечатление правят Спартак Панталеев като Крис Алексиев и Виолина Доцева като Мина Златарска, като те създават едни от най-интересните и наситени с напрежение сцени в шоуто.
Като слаба страна на сериала в случая трябва да отчетем ефекта на недоволство, с който започнахме - масово зрителите очакваха развръзка с финала на първия сезон.
И когато вместо това получиха още повече въпроси, се стигна до появата на силно чувство на неудовлетвореност, като някои дори се почувстваха измамени, ако съдим от коментарите.
Безспорно, "Алфа" щеше да работи много добре като лимитиран сериал от само един сезон, а решението да се остави отворен финал създава риск: 1) историята да остане незавършена, ако bTV решат да не подновяват шоуто; 2) вторият сезон да не успее да надгради и въобще да остави горчиво впечатление от цялата поредица.
Нито един от тези два риска не е за подценяване.
Телевизията вече веднъж даде сигнал, че "Алфа" не е особено приоритетен продукт, премествайки го без предупреждение от националната и ефирна bTV в по-специализирания bTV Action, което със сигурност не е спомогнало за повишаване на гледаемостта.
От друга страна, историята познава твърде много примери за поредици с добър първи сезон, които след това не успяват да изградят плавен и смислен преход към втория и в крайна сметка се провалят безславно.
"Алфа" има още една слабост - понякога причинно-следствените връзки са твърде фини, че да се забележат ясно от зрителите, което оставя риска гледащите да се чудят защо нещата се случват по този начин или защо даден герой реагира странно (според тях).
Това може да доведе до ситуация, в която "Алфа" се превръща в нишов сериал с малко, но отдадени фенове, което със сигурност няма да засили шансовете за втори сезон.
Ако до такъв все пак се стигне, със сигурност отново бих гледал с интерес.
Защото каквото и да се каже за този сериал, това не отменя самия факт, че от много време насам имахме нужда от подобна телевизионна поредица, направена с ясна мисъл, добри идеи и изпълнена със страхотна актьорска игра.
Една голяма крачка напред в начина, по който у нас се разказват истории на малкия екран.
"Алфа" в момента може да бъде гледан в платформата bTV Play както и на voyo.bg.
