Долорес Витанова Мемоарна книга за ерудита Петър Увалиев написа неговата вдовица проф. Соня Рув. Изданието бе представено в театралната зала на СУ „Климент Охридски“ в понеделник вечерта. Приятели, близки и почитатели на Петър Увалиев уважиха сбирката, посветена на журналиста, по-известен като гласа на България в радио Би Би Си . Сред гостите на промоцията бяха проф. Светлин Русев, Любомир Левчев, доц. Тодор Шопов, журналистът фотограф Иво Хаджимишев, проф. Иван Илчев, проф. Елизабет Сотирова и издателят на книгата Нейнджъл Фоксел. "Четвъртата поред книга за Петьо е вече факт. Тази е най-значимата, защото разкрива неговия живот и цялата му дейност на интелектуалец“, каза специално за "Класа" племенникът на изтъкнатия българин Методи Цветанов. "Петър Увалиев, Пиер Рув - един живот" излезе от печат преди дни в Англия, през лятото се очаква да бъде пусната и на български език у нас. "Съдбата ми даде невероятния шанс да живея до Пиер цели 40 години. Сега, когато вече го няма, разбирам колко благословена съм била, че съм срещнала този човек!" сподели Соня Рув, съпругата на Увалиев. Тя допълни, че чрез книгата е решила да даде възможност на всички, които обичаха Увалиев, да научат много повече за личния му живот. В умело сглобената интимна биография е използван целият семеен архив, многото натрупани през годините документи, там са и спомените й от личния живот на Увалиеви.. "Като издател съм много доволен, че можах да публикувам книга, написана от един от най-близките хора на Увалиев“, сподели Нейнджъл Фоксел. Той определи творбата на Соня като изключително ценно четиво, което ще даде публичност за много неизвестни факти от живота на съпруга й. Историята започва в България, рожденото място на Петър, който се премества в Лондон преди 60 години и решава да остане там. Соня умело поднася на читателя подробности за връзката, която Петър осъществява с родината си чрез половинвековните си културни емисии за BBC Bulgarian Service, за неговите международно известни филмови и театрални продукции, за статиите му за изкуството и художниците, за приятелите му от цял свят и, разбира се, за техния живот заедно. Те имаха удоволствието и привилегията да се срещат, познават и работят с много хора, някои от които още са живи", обобщи Нейнджъл.... Той увлекателно разказа за впечатленията си от първата му среща с нашия сънародник. „Аз бях доста млад, а Пиер беше вече утвърден журналист в седмично списание. И докато ние пишехме повърхностни статии, само на Увалиев беше разрешено у нас да анализира в дълбочина. Редакторите имаха такъв респект към журналистическите материали на Увалиев, че не смееха да променят дори една запетая от неговия текст. За мен той е един от най-добрите примери за човек от Средна Европа. Бих казал, че Увалиев е един истински представител на Изтока и Запада“, допълни той. Иво Хаджимишев, също приятел на големия българин, припомни, че у нас много бързо се намерил издател, но Соня се отказала от него, защото настоявал за промени в текста. „Благодаря на английското издателство „Тейлър Торн“, че даде възможност тази книга да стигне до читателите така, както е написана, без никакви корекции. Петьо го познавахме като гласа от BBC. Екипът на българското посолство във Великобритания през 60-те години преоткри Увалиев, който дотогава беше третиран като враг на народа. Новото отношение към него направи възможно връщането му след години. Без да преувеличавам, мога да кажа, че Петър помогна нашата страна да бъде поставена в културно отношение на най-висок пиедестал от западните страни. Бих задал един риторичен въпрос и сега: „Кога Тракийското ни съкровище повторно е показано в британски музей?“ Нещо, което стана факт в онези години, благодарение на авторитета на Петьо и неговите връзки. И сега Петър Увалиев продължава да бъде мост между културите на европейските страни. Той много липсва на България. Все пак е хубаво, че беше с нас и ще продължи да бъде с нас благодарение на тази книга. Убеден съм, че всеки от нас носи в себе си по един Увалиев. Мисля,че дойде време да се издадат и неговите радиопредавания по BBC“, допълни Хаджимишев. „Много се страхувам, че моят Увалиев е по-несъвършен от вашия“, каза шеговито Любомир Левчев. Той се запознал с Увалиев по пощата, защото първият им контакт бил чрез писма. Левчев бил силно впечатлен от калиграфският му почерк. След време случайно се срещнали на улицата и се познали. „И тогава осъзнах, че Увалиев е не само човекът с най-красивият почерк, но и човекът глас на България“ , допълни Левчев.