Директорът на Международния панаир на книгата Владислав Симеонов е оптимист за бъдещето на издателската дейност у нас. Сравнявайки големите световни форуми, на които се търгува с книги, той си дава сметка какво все още не ни достига, за да дадем шанс на българина да чете повече. - Г-н Симеонов, вие имате представа от големите книжни панаири по света. Бихте ли ги сравнили с нашия? - Тази година имах възможност да сравня: един панаир в региона – в Солун, един европейски – в Москва, и най-големия световен – във Франкфурт. Общото е внушителната подкрепа, която организаторите получават от страна на общината на града и от държавата. В това отношение тепърва имаме да догонваме много. - Българската държава дава ли достатъчна подкрепа на книгоиздаването? - Държавата трябва да започне да отделя по-сериозни средства за издаването на книги. Подкрепа под формата на конкурси от рода на «Помощ за 100 български книги» на Министерство на културата е жалка. Всички страни обръщат внимание на процеса на четенето сред децата, учениците, по-възрастните. При нас “Голямото четене” тече като телевизионен формат, а необходимостта е от национална програма, която да влезе в училището, а не чрез телевизора вкъщи. В някои англосаксонски страни е престижно, докато учиш, да получиш наградата за правилно четене. У нас ученици от прогимназията имат проблеми с непознат текст и леко сричат. Отпаднала е необходимостта да се чете на глас, да се поставят правилно ударенията, да има отношение към четенето като процес. - Споделете опита на най-напредналите страни – например Германия с огромния панаир във Франкфурт! - Освен щандовете на почти 100 страни Франкфурт е огромно средище за обмяна на авторски права, идеи, ноу-хау в редица области. Там се вижда необходимостта от бърз рефлекс при получаването на авторските права. В това отношение българските издателства се опитват да са в тон с европейския дух – повече от 30 издателства бяха представени от своите управители, отговорници за придобиване на авторски права, литературни агенти с контакти за партньорства от Европа. Фокусът тази година беше Турция. Във връзка с програма за присъединяване към ЕС една от големите атаки на турската държава минава през панаирите на книгата – преди година-две Анкара беше специален гост на Лондон. Масирано присъствие на турското книгоиздаване във всички посоки - щанд на държавни институции, на търговската им камара, проект „Истанбул 2010“. Явно в Турция не се жалят средства за книги! А това е и прекрасна туристическа реклама. Затова не е учудваща Нобеловата награда на Орхан Памук. Направи ми впечатление миналата година на Международния панаир на книгата в София, че най-големият щанд беше техният, без да става дума за някакво специално участие. Е, значи, налага се да вземаме пример от Турция! - Да се равняваме по Турция в областта на книгоиздаването и книгоразпространението! Все пак не направихме ли напоследък някакви положителни стъпки в тази сфера? - Министерството на културата направи няколко стъпки. През септември във Варна и Балчик поканиха група преводачи на българска литература. А националното ни участие по панаирите вече не е въпрос на волни пожертвования на отделните издателства. (Досега те предоставяха безвъзмездно книгите си на панаирите, след което ги подаряваха на Българския културен център в съответната страна). За първи път експозициите за Москва и Франкфурт бяха закупени от държавата и след това предоставени на библиотеките в центровете. Е, жалко че представителят от културния център в Берлин дори не дойде да си получи книгите! Дотук добре. Но държавният бюджет си остава длъжник на книгата и авторите. Извън регионалните награди, които на Балканите се въртят – една година в България, другата в Албания или Сърбия, не можем да си представим, че бихме имали международен успех. Във Франкфурт ме впечатлиха унгарският и словенският щанд – имаше огромни фотоси на 5-6-има писатели, около които в момента се гради навлизането на литературата им в Европа. И си зададох въпроса: ние не можем ли да изберем няколко имена, около които 3-4 години да фокусираме нашата подкрепа, реклама, да популяризираме тези автори! - Какво би създало интерес към българските книги, автори и щандове? Кой е нашият акцент? - Последните години излизаме с по-големи щандове. Преди се срамувахме – малки, сбутани щандчета, като сергии. Сега във Франкфурт имахме 100 кв. м, 500 заглавия, почти 30 издателства. На фона на останалите страни изглеждаше прилично. Тези щандове са чудесна връзка с нашата страна, възможност за нейното представяне. Там се видях с човек, който сам се определи “Аз съм българин от Скопие”. Беше се зачел в една от книгите – трактовката на руската политика по отношение на Освобождението на България, искаше контакт с издателството, защото не беше съгласен с една от позициите. Във Франкфурт бяхме завели студентка от Художествената академия да изписва на кирилица имената на посетителите. Нали сме олицетворението на новата азбука в ЕС, стана дори опашка, създаде се интерес към България. Един холандец каза: „Аз съм бил във вашата страна, ето сега си имам и името на кирилица.“ Преди години известен семиотик от Тексас, професор Джон Дили, сподели с мен: „Обиколил съм света – навсякъде латиница, а тук се сблъсках с нова азбука.“ Приемаше като стимул срещата си с нова култура. На Московския панаир бяхме с 21 квадрата площ, пак с около 500 заглавия. А допреди 1-2 години там не участвахме. Не може да отсъстваш от такива форуми! Забравят те и после много трудно се възстановяват позициите. В Москва имаше хора, които питаха: „Кирил и Методий какво са създали?“ - Всички тези факти как рефлектират върху тазгодишното издание на международния панаир? Изненади има ли? - Панаирът е с много по-широко международно участие, със страна-акцент и присъствие на кирилицата. За пръв път имаме специален гост. Естествено да е свързан с Русия, нали тече Годината на Русия в България. Руските издатели заемат огромно пространство, целия втори етаж. Това е добре, защото руснаците са четяща нация. Четат книги – не вестници като нас, дори в метрото, слиза, върви и продължава да чете. Цел на моите обиколки в Солун, Москва и Франкфурт бяха да върнем редица страни, които в 80-те и началото на 90-те години традиционно участваха в нашия панаир. Румъния от десетина години не бе участвала, бившите югославски републики – Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения. Ние не ходим там, затова не идват и те. Македония е с традиционно участие. По-малките държави имат финансови проблеми – трудно отделят средства за щанд, за командироване на хора. Новост е бартерът с 10 балкански, славянски и централноевропейски страни – предоставяме им по 6 кв. м безплатен щанд срещу същото на техния панаир, което ни задължава да участваме с експозиция. Актуализираме връзките с централноевропейските славянски страни Полша, Чехия, Словакия. За първи път идват от Общността на независимите държави – Украйна, Беларус, Молдова. - Какви улеснения предлагате на посетителите на панаира в НДК? - Големите, хубави, пълни каталози, които имат всички български издателства. На практика функционират няколко електронни книжарници, където от интернет можеш да си направиш поръчка или справка. Самата Асоциация “Българска книга” направи две версии на каталог със заглавия. Идеята е, човек попадне ли в НДК, да отдели 4-5 часа – от I до IV етаж са 2500 кв. м изложбена площ, за да може да говори с издатели, да си купи книги, да вземе каталози. Интервюто взе Августа Манолева