„Когато мойто Аз се върне при началото и тялото потъне в пръстта, освободен, духът ми ще политне към небитието и ще започне великото пътуване, великото общуване с всичко видимо и невидимо. Той, духът ми, ще докосва залюляно от ефира цвете, нашепвайки му Шекспировите сонети“. Така самата Лиляна Шопова, топ рецитаторката на България, споделя любовта си към словото, на което служи повече от 6 десетилетия. На 27 ноември вечерта актрисата отново ще се срещне с почитателите си в зала „Надежда“ на Столичната библиотека. Там Лиляна Шопова ще представи своя есеистична книга. Над 55 години актрисата Лиляна Шопова служи на българското художествено слово. В периода 1948-1953 година, актрисата играе в народния театър „Иван Вазов”. След това изнася представления пред русенската културна общественост в драматичен театър „Сава Огнянов”. След 1958 година се отдава изцяло на рецитаторското изкуство. Един след друг се редуват рециталите и „Човекът, който се смее“ по Виктор Юго, „Лунна пътека“ по Николай Лилиев, „Пасажерката“ по Зофия Посмиш, „Дъщери на революцията“ по Стефан Продев. Емблематичен и култов остава моноспектакълът „Писмо на една непозната“ по Стефан Цвайг, изпълнен от Лиляна Шопова над 300 пъти! Поколения театрални зрители очакват с нетърпение заглавието отново да се появи в културния афиш на София, за да чуят за пореден път емоционалните откровения на актрисата, изпълнени с любов и саможертва. С творчеството си именитата актриса показва, че словото българско надживява времето.