Кристина Белева Летописът на сп. „Театър“ от вчера тече в сайта www.groznipelicani.net. 60-годишната история на най-старото специализирано българско издание за култура съдържа уникални факти за сценичните изкуства в България, които не могат да бъдат открити нито в енциклопедиите, нито в архивите. Това личи и от заглавията в летописа, и от авторите – съзвездие от интелектуалци, отричани и възхвалявани през годините. „Две години работя с екип съмишленици върху летописа, каза пред в. „Класа“ главният редактор на списанието Кева Апостолова. Издирихме броеве - случайно загубени или нарочно унищожени - в Народната библиотека, в НАТФИЗ и в частни колекции. В сп. „Театър“ се оглежда цялата ни противоречива история от 1946 г. до наши дни.“ Дисиденти, заклеймени от комунистическата власт, създават изданието. Още в първия брой на списанието се появява Петър Увалиев – един от най-тънките познавачи и на театралната ни история, и на българската драматургия. Той майсторски рецензира „Фуенте Овехуна“ от Лопе де Вега, поставена от Стефан Сърчаджиев в Народния театър. Спектакълът, съхранил революционния и бунтарски дух на автора, е на ръба да се провали – театралите го харесват, властта се готви да го свали от афиша като упадъчен и модернистичен. Политическите цензори слухтят и умуват кой палач да изберат за да смаже „Фуенте Овехуна“. Точно тогава майсторът Увалиев спасява и автора, и режисьора – публикува умело балансирана рецензия за постановката, в която положителните оценки надделяват над отрицателните. „Увалиев е духовен бодигард на Стефан Сърчаджиев, разказва Кева Апостолова. Авторитетът му на критик и познавач на западноевропейския театър е толкова голям, че нито едно партийно величие не се осмелява да му се противопостави. Още в първите броеве на сп. „Театър“ той дава тон на градивната дискусия, която не изчезва от страниците на изданието дори когато Увалиев емигрира на Запад, а името му става табу за българските медии.“ И колоритният театрал Гочо Гочев оставя дисидентски отпечатък в сп. „Театър“. Това се случва далеч преди да го заклеймят като защитник на Солженицин в България. Като главен редактор Гочо Гочев дава зелена улица на критици, режисьори и актьори свободно да изказват мнението си. Този свободен дух в списването на изданието цари и по-късно, когато се появяват рецензии за такива спорни заглавия като „Светът е малък“ на Иван Радоев, „Любовни булеварди“ на Стефан Цанев, „Съдии на самите себе си“ на Кольо Георгиев. Сталин, Брежнев и Черненко редом с Шекспир и Лорка Изказвания на Ленин и Сталин, на Васил Коларов и Тодор Живков се мъдрят в списание „Театър“ редом със светилата на родната театрална сцена. Има и цели траурни страници за съветските ръководители Леонид Брежнев и Константин Черненко. В списанието са намерили място и позорните кампании срещу автори, актьори, постановки, обявени за несъвместими със социалистическия реализъм. Единствено в пожълтелите книжки на сп. „Театър“ от 1952 г. може да бъде открита трагикомичната история на оперетата „Деляна“ на мастития наш композитор Парашкев Хаджиев и писателката Вера Дамянова – Верда. „Оперетата е свалена от сцената на музикалния театър заради танца на суингите и зозите – обяснява Кева Апостолова. Висш партиен ръководител е гледал „Деляна“ и се е възмутил, че по сцената се фръцкат дамички с тесни поли и кавалери с шапки и бастуни. Те са обявени за буржоазни персонажи, несъвместими със соцреализма.“ Неизвестни снимки на Константин Кисимов, Владимир Трандафилов и Олга Кирчева лежат в архива Фотогалерията на сп. „Театър“ надхвърля архивите на Народния театър, Националната опера и... българския цирк. В кутиите, пазени в редакцията, са запазени уникални снимки от спектакли, студийни портрети на актьори и афиши. Снимките на Константин Кисимов, Владимир Трандафилов, Олга Кирчева, Славка Славова, Таня Масалитинова от първите им постановки са почти неизвестни на театралните фенове. Ценни свидетелства за развитието на българския театър са и оригиналните варианти на пиесите на Георги Марков, публикувани първо в списанието. През годините то не е подминавало и събитията в театралната ни провинция – от неговите страници читателят може да научи какво е играно през 1956 г. в театрите в Ловеч и Габрово, в самодейните трупи в Лом и Каварна или във временните циркови програми в гр. Толбухин (днес Добрич) и Севлиево. Студенти в Ню Йорк четат списанието, за да учат български Сп. „Театър“ се чете в университетските библиотеки в Ню Йорк, Мадрид, Рим, Берлин, Хамбург, Москва, Скопие. Студенти по славянска филология от Пуерто Рико си заръчват периодично изданието, за да се запознаят с българското театрално изкуство, хвали се Кева Апостолова. Емигранти, разделени от родината си повече от четири десетилетия, поддържат кореспонденция с редакцията заради присъствието на любими български актьори на страниците му - Сава Огнянов, Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Мила Павлова. Списанието е член на международната организация на специализираните издания за театър със седалище Билбао. Амбицията на Кева Апостолова е да издаде летописа на сп. „Театър“ и като книга, за да бъде той достъпен за повече читатели. Засега не може да го стори заради липса на средства – списанието не получава постоянна субсидия, а се издържа единствено със средства от частни дарители и от проекти, финансирани от Министерството на културата и различни неправителствени организации. „Театър“ оцеля в кризата след 10 ноември 1989 г., когато се сринаха десетки периодични издания за култура. И доживя летописът му да потече в интернет. Знак, че ще го има и в бъдеще. Кристина БЕЛЕВА