Автори: Грегъри Хартли и Мариан Каринч Издателство: „Кръгозор“ „Езикът на тялото“ ни води по пътя на тайните сигнали на тялото, за да разбираме истинските мисли и намерения на хората. „Взети заедно и поотделно, веждите, очите, устата, тенът на кожата, ръцете, краката и пръстите – всички те могат да изразяват емоции. Мислете за тези елементи от езика на тялото като за думите в изреченията - ако знаете всички думи, изречението е разбираемо за вас, но ако знаете само всяка втора или трета дума – ще ви се наложи да гадаете смисъла му…“, разказва един от авторите Грегъри Хартли. Из „Езикът на тялото“ Очи Една популярна мъдрост от ХVI век гласи, че очите са прозорец на душата. Повече от 500 години по-късно тази мисъл се възприема от хората като неоспорима истина. Съумеете ли да разгадаете очите на човек, тогава ще проникнете в дълбочина и в неговите намерения. Слепоочие При разглеждането на лицето вървим от челото надолу; така стигаме до територия, където се разкриват голяма част от съзнателните и несъзнателните елементи на езика на тялото: очите и пространството около ъгълчетата на очите. Когато се усмихвате престорено, мускулите в областта на слепоочието не помръдват. Когато се усмихвате с участието на очите си (истинската усмивка), тези области се нагъват и се образуват бръчки. Много малък процент от хората могат да се усмихнат по този начин, а всъщност да не изразяват тази емоция и да се преструват. Бебешката усмивка е израз на най-искрения вид щастие на тази планета. Нищо не се крие зад нея, няма грам фалш. Зеници Зениците се разширяват естествено по различни причини; някои от тях са физическото привличане, страхът или интересът. Когато човек види някого или нещо, което го привлича сексуално, очите му се разширяват, за да получи колкото се може повече информация за въпросния обект. Обърнете внимание на погледа на хетеросексуален младеж, който за първи път вижда гола жена. Симпатичната нервна система, част от периферната нервна система, ни подготвя за битка или бягство; парасимпатичната е разчупващият механизъм, който успокоява и ни изкарва от приповдигнатото настроение. Във възбудено състояние може да се озовем всеки път, когато сме в нова ситуация или в ситуация, която възприемаме като заплаха. Едно от следствията от енергийния “ритник”, който получаваме от симпатичната нервна система, е именно разширяването на зениците, които искат да получат повече информация за евентуалната заплаха. В нормално състояние на възбуда човешките зеници не са нито много разширени, нито свити като върховете на топлийка - някъде по средата са. Прекаленото свиване на зениците обикновено е знак, че човекът не харесва това, което вижда, и може да бъде част от комплексните лицеви действия, сигнализиращи за пристъп на ярост и гняв. Когато зениците присветнат, симпатичната и парасимпатичната нервна система влизат в противоречие. Първата разширява зеницата, а втората я отпуска, така че този блясък може да бъде продължителен или съвсем кратък и да изчезне веднага. Силните усещания също могат да причинят разширение или пулсиране, както и стресът. Движения на очите Движението на очите сигнализира, че човек търси отговори за самия себе си вътре в главата си. Зрителната кора е задната част на мозъка, така че, когато си припомняте даден образ, очите ви ще се насочат нагоре. Частите от мозъка ви, които обработват звука, са разположени точно над ушите, т.е., когато си припомняте мелодия или шум, очите ви ще се обърнат към ушите ви, обикновено между веждите и скулите. Когнитивното (познавателното) мислене и решаването на проблемите се случва във фронталния дял на зрелите хора. Когато пресмятат или анализират, хората движат очите си а понякога и цялата си глава надолу вляво. Движението надолу вдясно отговаря на напрегнати емоции. Клепачите Потрепването на очите е сигнал за стрес, освен ако не е свързано с някаква неврологична травма. Единственият начин да разберем кое от двете е, е да наблюдаваме човека в напълно отпуснато състояние. Свеждането на очите означава, че човекът чувства силно вътрешно напрежение, стрес. Този тип реакция може да се види у някои военнопленници или у хора, срещу които побеснял крадец е насочил дулото на пистолет. Мигане В нормално състояние всеки човек мига определен брой в минута. Когато задавам въпроси, които не са провокативни, честотата на премигване е постоянна. С нарастване на напрежението - било от емоционален стимул, или от страх, че лъжата или блъфът му ще бъдат открити, честотата на премигване значително се увеличава. Виждал съм как разпитваните започват да мигат от три до четири пъти по-често.