Само за няколко седмици България замисли няколко мерки, които напомнят комунистическото минало. Сред тях е въвеждането на държавни магазини, забраната да се увеличават цените, идеята за таван на надценките. Бизнесът каза, че това може да доведе до дефицит и до по-високи цени.
Те казват, че не искат цените да скочат заради влизането на еврото, но засега постигат съвсем друго нещо. В момента управляващите вече въведоха или планират да въведат мерки, познати от живота преди 1989 г. Те включват забрана да се увеличават цени, идея за таван на надценките и на този фон – създаване на държавни магазини.
Списъкът не е изчерпателен, има и други идеи.
Властите се аргументират така:
• Трябва да се предотврати „необоснованото покачване на цените“ преди и след въвеждането на еврото;
• Да се помогне на земеделските производители;
• Да се осигурят „български стоки на достъпни цени“ за потребителите
Според бизнеса и експерти това няма да доведе до спиране на поскъпването, а вместо това създава условия за:
• Повишаване на цени;
• Дефицит на стоки;
• Корупция.
Общият знаменател между новите мерки е, че те са „безкрайно авторитарни“, казва икономистът Красен Станчев, преподавател в Софийския университет и председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика.
По думите му създаването на държавни магазини е „популистки ход, който повтаря най-лошите практики от историята на България, включително и нещо по-лошо от комунизма“. А мерките за контрол на цените, комбинирани с разширени правомощия на проверяващите, по думите му, целят „създаване на страх във всички хора, които се занимават с бизнес в България“.
„Тенденцията е налична и това не е тенденция за регулиране на цените“, каза той пред Свободна Европа. „Това е тенденция за укрепване на власт.“
Забрани, тавани, квоти
Мерките са по предложение на правителството на Росен Желязков. Част от тях вече са приети от парламента с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.
• Контрол на цените
В края на юли парламентът прие промени в Закона за въвеждане на еврото, които предвиждат мерки за контрол на цените от 8 август 2025 до 8 август 2026 г.
В този период всяко увеличение трябва „да бъде обосновано от обективни икономически фактори“. Според новия закон това са външни за търговеца „документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба“, нормативни промени, извънредни обстоятелства, и „други фактори“.
Търговците са длъжни при поискване да представят доказателства за наличието на такива фактори на контролните органи.
Тези, които не спазват изискванията да не повишават цените „необосновано“, са заплашени от санкции в размер до 1 млн. лева.
Друга промяна в същия закон предвижда правителството да може да налага временни мерки „в случай на значително нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост“. Това ще се случва без съгласието на парламента, а в закона липсват ограничения за това какви може да са мерките.
• Идея за тавани на надценките
Правителството публикува за обществено обсъждане проект за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.
Той предвижда максимални търговски надценки за определени земеделски продукти и храни – до 20% спрямо производствената себестойност за преработватели, до 10% от покупната цена за търговци на едро и до 20% за търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева. Продуктите, за които ще важат таваните, ще се определят от правителството.
При нарушения се предвиждат санкции до 30 хил. лева.
Проектозаконът предвижда и квоти за български производители в магазините, които се отнасят за всички вериги с поне 10 търговски обекта. Поне 50% от асортимента им на месо, яйца, плодове и зеленчуци и поне 80% от асортимента на млечни продукти ще трябва да е от регистрирани български производители.
• Държавни магазини
Правителството създаде през август търговското дружество „Магазин за хората“, финансирано от държавата. Това се случи, след като през март парламентът одобри предложението на санционирания за корупция лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски за създаването на верига от магазини, които да предлагат хранителни продукти от първа необходимост с надценка до 10%.
Стартовият капитал на веригата ще бъде 10 млн. лв, които ще дойдат от държавния бюджет. Магазините ще са в мрежата на частния Централен кооперативен съюз (ЦКС).
Появиха се и други предложения в този дух. БСП внесе през юли в парламента проект на Закон за мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги. С него се предлага правителството да определя максимални цени на стоки и услуги.
А Пеевски се обяви за прекратяване на продажбите на държавна собственост.
„Груба държавна намеса“
Новите мерки предизвикаха остри реакции сред бизнеса.
Това беше повод най-спорните предложения в Закона за въвеждане на еврото да се променят между първо и второ четене в парламента. Проблеми обаче има и в приетия вариант, казва пред Forbes България Станислав Попдончев от БСК. Първо, няма ясна дефиниция на „необосновано“ покачване на цените. Второ, възниква несигурност за бизнеса, породена от правомощията на правителството да приема извънредни мерки.
Проектозаконът за веригата на доставки събра не по-малко критики.
В становище на БСК се казва, че предложенията за минимални и максимални надценки „представляват груба държавна намеса в частния сектор“.
„Централизирано определяне на цените е неприемливо в условията на пазарна икономика“, пише още в него. Това „може да доведе до нежелани последици, като дефицит на стоки, сив сектор, намалена конкурентоспособност, а в някои случаи и до по-високи цени“.
В становище на 14 браншови организации пише, че предложенията противоречат на европейското законодателство, и ако бъдат приети, създават „реални условия за недостиг на основни храни [...] и за рязкото им поскъпване, поради ограничена конкуренция“.
Според икономиста Красен Станчев контролът на цени и надценки, съчетани с неясни формулировки и увеличени правомощия на контролните органи, създават и друг риск – от корупция.
„Всеки един проверяващ може да отиде на пазара при всеки един доставчик на всяка една стока и услуга и да каже: „Защо ти е такава цената?“ Хората, които се занимават с това, ще мислят какво да направят. И първото нещо е, че ще вдигнат цените още сега. Второто нещо е, че ще заделят едни пари настрани, за да могат, когато дойде [проверяващ], да се откупят“, казва той.
На този фон частните магазини ще имат нов конкурент – държавна верига с контролирани цени. Тя ще използва търговските обекти на частна организация, която ще получава наем, без да е избрана с конкурс. По думите на Косьо Стойчев от Софийския университет пред Нова телевизия това представлява държавна помощ за частна структура и вероятно ще предизвика въпроси от Европейската комисия.
На какво прилича
Тези мерки предизвикаха аналогии със закони от времето на комунистическия режим.
Изследователят Вили Лилков, който е и общински съветник, прави паралел между новите „Магазини за хората“ и Народните магазини („НарМаг“), създадени от комунистическата власт през 1946 г. В следвоенния период, каза той пред БНР, все пак е имало основания да се търсят решения в тази посока заради недостига на основни стоки.
Сега обаче недостиг няма, казва Красен Станчев. Затова създаването на държавни магазини няма икономическа логика.
Мерките за контрол на цените обаче, по думите на Станчев, нямат аналог. Дори по време на правителството на Жан Виденов, когато има група стоки и услуги с регулирани цени, всички останали цени се определят свободно, пише в анализ на Института за пазарна икономика.
