* Катаклизмите във формацията обслужват не само дерибеите в движението, срещу които Пеевски поведе битка, но и олигархичните кръгове у нас и външни фактори като Русия, които не желаят в България да има стабилност

* Разделителна линия Доган-Пеевски няма, почетният лидер сам поиска при избора му за председател новото начало, което стартира

Разделение в парламентарната група насред ключово за България гласуване на първия мандат за сформиране на редовен кабинет. Задочен обстрел с обвинения и всяване на умишлен раздор през Фейсбук и през медиите.

Жалби от страна на областни председатели, че им е оказван натиск да не участват в заседание на легитимен партиен орган. И за капак – фалшиво писмо, пратено от мейла, но без знанието на един от зам.-председателите на формацията, до посланиците на страните, с които си партнираме в рамките на ЕС и НАТО.

Нито за партия, която под ръководството на избрания през февруари нов председател Делян Пеевски зае историческото за цялото си съществуване второ място на изборите за Народно събрание и Европейски парламент и увеличи групата си в НС на 47 депутати.

При това бележейки стабилен ръст не само процентно, но и в реални гласове насред печално ниската избирателна активност и всеобщия крах в лагерите на останалите класирали се за 50-то Народно събрание политически играчи.

Само преди месец, ДПС излезе от вота 2 в 1 по-силна от всякога, демонстрирайки на всички капацитета и мощта, която обединението и мобилизацията в редиците й могат да постигнат.

Сила и мощ, която даде енергия и тласък на формацията и новото й лидерство, но явно уплаши мнозина, за да се стигне до настоящата й позиция на редовен участник в новинарския поток със скандали и анонси за разцепление. Което повдига и резонния въпрос кой всъщност се страхува от силно ДПС? И кого обслужват настоящите катаклизми в Движението, видимо отслабващи току що извоюваните от него позиции.

Новото начало

На пръв поглед, това са всички онези местни лидери и депутати от ДПС, които се чувстват застрашени от обявеното от Делян Пеевски ново начало за формацията. Фраза, с която той обяви старт на обновление в ДПС, вслушване в мнението на избирателите и структурите на партията и изчистване на редиците й от лица, които досега са дерибействали на местно ниво, тормозили хората и трупали богатство на техен гръб вместо да се грижат за интересите им.

Така, под това мото, за само няколко дни, след решения на областните структури, беше снето доверието от няколко фигури, дълго време считани за недосегаеми.

Като доскорошния областен шеф на ДПС-Варна Сали Табаков, арестуван при акция на прокуратурата и антикорупционната комисия и дългогодишния депутат Рамадан Аталай, чийто син Ревин се превърна в крупен бизнесмен с фирми, покриващи все сектори, регулацията в които зависи и от баща му като неизменен член на ръководството на ресорните парламентарни комисии.

Стара максима в политиката обаче е, че процесите на прочистване никога не минават без съпротива от засегнатите. Така и отговорът не само на тези, от които беше снето доверието, но и на други, които се почувстваха застрашени от новото начало (общо 17 от депутатите и техни приближени в структурите и в централата на ДПС) не закъсня и те се опитаха да прокарат разделителна линия между Делян Пеевски и Ахмед Доган.

Като изкарат, че председателят на движението ги чисти от партията, не защото паразитират на гърба на структурите и избирателите й, а защото са верни на почетния лидер. Теза, чиято крайна цел е да мобилизира подкрепа сред структурите, злоупотребявайки с името на Доган, и която обаче не е базирана на никакви факти и няма връзка с реалността. Както впрочем отбеляза и самият Пеевски в позицията си от неделя.

„Да съм ясен-противопоставяне Доган-Пеевски няма и не може да има! Конфликт Доган-Пеевски няма и не може да има. Доган е лидерът, до когото неизменно съм бил в най-трудните моменти, независимо от всичко.

Когато са го предавали, когато е било трудно, когато всички са се изпокривали, аз пак съм бил до него. И другото – той винаги е бил до мен, дори когато е било много, много трудно. Винаги сме били заедно“, написа председателят на ДПС, като подчерта, че единствената разделителна линия е между него и дерибеите, „които забогатяха на гърба на Доган. Които тормозеха хората….Които сега бъркат в душите на хората“.

С позицията си Пеевски сложи край на спекулациите какво точно означава обявеното „ново начало“, а финалната точка трябва да бъде сложена от самия Ахмед Доган, който все още не е взел публично отношение по случващото. Но пък още при избора на новото ръководство на ДПС през февруари сам настоя именно за това, което стартира Пеевски - „промяна и обновяване“, възстановяване на „живата връзка между партийните структури и активните граждани“ и преодоляване на риска от превръщането на движението в „корпоративна, платена, партийна организация“.

Само дерибеите ли обаче имат интерес от катаклизмите в ДПС?

Един полукриминален сюжет от понеделник показа наяве, че отговорът е не. На 8 юли вечерта флагманът на медийната империя на бизнесмена с олигархични амбиции и мащабна мрежа от пионки в политиката, медиите, НПО сектора и икономиката Иво Прокопиев – „Капитал“, публикува „писмо“, уж от името на Делян Пеевски, писано от зам.-председателя на движението Станислав Анастасов. Въпросното писмо не носи нито един от нужните официални атрибути, които обичайно съпътстват кореспонденцията с представители на чужди държави. Което обаче не попречи на медията да озаглави статията си „Пеевски топи Доган за връзки с Русия пред посланиците от ЕС и НАТО“.

Без дори да се опита да се свърже с Анастасов, за да провери достоверно ли е изобщо т.нар. факсимиле. Броени минути след публикуването на статията, тя беше опровергана от нарочения за автор на фалшификата зам.-председател на ДПС, който разкри, че писмото е фалшиво и е било разпратено без неговото знание от мейла му, до който достъп имали 7-8 души от централата на ДПС. Един от тях – верен на ренегатския отбор.

Междувременно статията със скоростта на светлината беше разпространена от лагера на „дерибеите“ около Рамадан Аталай във Фейсбук група на ДПС, администрирана от техни привърженици, а също и от евродепутата Илхан Кючюк.

Всички коментари на членове на групата, поставящи под съмнение автентичността на фалшивото писмо се оказаха обект на масово триене от страна на администраторите. Както впрочем и резонните реакции, припомнящи, че именно „Капитал“ в продължение на десетилетия демонизираше Доган, както вече в продължение на години очерня и Пеевски и е меко казано съмнително, че сега изведнъж са се загрижили за интересите и имиджа на почетния председател на ДПС.

Координираната кампания между „Капитал“ на Прокопиев и привържениците на „дерибеите“ ясно говори за очевиден нов опит за вбиване на клин между Пеевски и Доган и допълнително всяване на хаос и шок на структурите на движението. Което ражда друг ключов въпрос – какъв е интересът на Прокопиев от случващото се?

А отговорът е, че той е такъв, какъвто винаги е бил през последните две десетилетия – дърпане на конците на политическата сцена чрез формации, управлявани от негови подставени лица. Задкулисно влияние, застрашено от второто място на ДПС, превръщащо формацията в незаобиколим фактор в политиката.

Причината е прозаична – както движението, така и председателят му Делян Пеевски винаги и неотменно е пазело принципите на пазарната икономика и демократичните норми и се е стремяло към гарантирането на стабилност в страната и към премахването на задкулисни зависимости на политици от олигарси като Прокопиев.

Тук е моментът да се посочи впрочем, че ДПС е и единствената парламентарна формация, вписала именно тези цели в устава си. В него изрично е посочено, че във вътрешната политика се стреми към постигане на „разбирателство, единство, и равенство между българските граждани чрез формиране на последователна и категорична национална политика, като се зачитат правата и свободите на всички общности в страната“.

А във външната – към „утвърждаване на авторитета на страната ни в света, въз основа на взаимоизгодно сътрудничество на Република България в европейските и евроатлантическите структури“.

Цели, които Делян Пеевски е отстоявал още от времената преди да заеме лидерския пост, а след като бе избран на него се превърна в гарант за неотклонимата геополитическа ориентация на страната ни. Роля, с която стана неудобен не само на олигарсите у нас, но и на външни фактори като Русия например, които вече в продължение на години се опитват да превърнат страната ни отново в свой сателит и да подчинят политиката й на своите интереси.

И отчаяно се опитват да го отстранят от политическата игра, за да постигнат тези си цели. Опит, който ако се увенчае с успех поставя карта не само ролята на ДПС като единствения стабилизиращ фактор в парламента, като какъвто се доказа под ръководството на Пеевски, а оттам и стабилността на страната ни и позицията й на предсказуем и силен партньор в рамките на ЕС и НАТО.