Много рядък и необичаен Tucker 48 от 1948 г. ще бъде продаден на търг в САЩ. Колата принадлежи на звездния холивудски режисьор Франсис Форд Копола и дори е участвала в негов филм.
Tucker 48 е истински ексклузивен модел, тъй като са произведени само 50 броя от тези седани, които са изпреварили времето си. Рядката кола се планира да бъде продадена за около 2 милиона долара. За автомобила се разказва на уебсайта на аукционната къща Gooding Christie's.
Дизайнерът Престън Тъкър се е стремил да създаде най-добрата кола в света. По стандартите от края на 40-те години на миналия век Tucker 48 е бил наистина иновативен. Той е имал обтекаема каросерия, а централният фар е бил адаптивен - завъртал се е заедно с колелата.
Интериорът е оборудван с травмобезопасен преден панел и предно стъкло. Освен това, Tucker 48 става един от първите автомобили в света със система против кражба - специално заключване на ръчната спирачка.
5,5-литровият шестцилиндров боксерен двигател със 166 к.с. е заимстван от хеликоптер. Той е бил съчетан с полуавтоматична преселективна скоростна кутия. Ускорението до 100 км/ч отнема 10 секунди, а максималната скорост е 193 км/ч.
Tucker 48 е получил независимо окачване на всички колела. За автомобила са разработени система за впръскване на гориво и дискови спирачки. Моделът е рекламиран като „най-добрата кола в света“ и „колата на утрешния ден“.
Планирано е да бъдан произвеждани 60 000 Tucker 48 годишно, но поради финансови проблеми и конфликти с конкурентите, така и не е установено серийно производство. Компанията пуснала пробна партида автомобили и фалирала.
Този конкретен Tucker от 1948 г. е 14-ият от серията.
Режисьорът на „Кръстникът“ и „Апокалипсис сега“ Франсис Форд Копола решава да си купи Тъкър през 1979 г. Той е очарован от колата и започва да проучва историята ѝ, а през 1988 г. режисира филма „Тъкър: Човекът и мечтата“ с участието на Джеф Бриджис. Копола дори дава колата си назаем за филма.
През последните години Tucker 48 беше изложен във винарната на Франсис Форд Копола в долината Напа. От време на време режисьорът го изкарваше на пътя.
