Станислав Савов

Нерешените политически проблеми влияят негативно на икономиката. Това се посочва в представения вчера доклад на „Отворено общество“, наречен „Нерешените задачи след петото разширяване“, който бе представен пред журналисти. Той е посветен на последните десет присъединили се към Европейския съюз страни от Централна и Източна Европа. Според експертите реформите във всяка сфера трябва да бъдат продължени от новото правителство. „Основните предизвикателства пред новия кабинет са много бързо да се изготви ново изборно законодателство и да се свие сивата икономика“, каза Марин Лесенски, експерт към организацията. „Бедността у нас продължава да се увеличава и това е, защото икономиката не инвестира в човешките ресурси“, смята програмният директор на „Отворено общество“ Боян Захариев.
„Във всички новоприсъединили се страни се наблюдават едни и същи процеси – бърз възход на дадена политическа сила, последван от фрагментирането й и скорошно падане от власт. А това от своя страна води до популизъм – т.е. непоследователна политика, целяща повече да се хареса на избирателите, отколкото трайно да решава проблемите, засилване на национализма и в крайна сметка нестабилна икономика“, коментира Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“. В същото време ЕС няма изработен механизъм за влияние върху политическите процеси след присъединяването на дадена страна. Доколкото ги има, те са индиректни - критиките към управлението на публичните политики в новите страни членки.

Растеж, насърчен от достъпа до еврофондовете
Първите няколко години от членството в ЕС на страните от Централна и Източна Европа се характеризират със забележителен икономически растеж, който съвпада и е допълнително насърчен от участието им в единния пазар и достъпа до финансиране от европейските фондове. Това води до намаляване на разликите в икономическото развитие между новите членки и западноевропейските държави, поне в периода до началото на икономическата и финансовата криза, пише още в доклада.
Но бързият икономически растеж и ръстът на чуждестранните инвестиции, от друга страна, правят икономиките зависими и уязвими, тъй като водят до нарастване на вътрешното потребление и допринасят за повишаване на инфлацията.
Електоралният популизъм води до увеличение на заплатите в публичния сектор за сметка на производителността, което от своя страна подкопава конкурентоспособността. Икономическата и финансовата криза разкриват и уязвимостта на публичните финанси и поставят на изпитание устойчивостта на наскоро придобитите ползи от икономическото развитие, предизвиквайки обрат в тенденцията на догонване.

Изоставане в доходите
За двугодишното си членство в ЕС страната ни бележи икономически ръст от над 6%, а през 2008 г. достига до рекордното ниво от 7,1%. Но в същото време брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в България представлява едва 38,1% от средното ниво за Европейския съюз, а страната ни е изправена пред предизвикателството да навакса изоставането в размера на доходите.
Две години след присъединяването към Европейския съюз списъкът с нерешените от България проблеми се оказва дълъг, пише още в доклада. За разлика от присъединилите се през 2004 г. страни от Централна и Източна Европа България и Румъния все още са извън Шенгенското пространство и няма да са в състояние да се присъединят към него по-рано от 2011 г. Първоначалните очаквания на българското правителство за готовността на страната да приеме единната европейска валута към 2010 г. се оказват нереалистични.
„За разлика от ситуацията в другите държави от петото разширяване в България е налице необходимост от продължаване на реформите в онези сфери, които предизвикваха загриженост още преди присъединяването – съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. В България се увеличава наказателната репресия, без това да има ефект върху корупцията и организираната престъпност“, заяви авторът на частта от доклада, посветена на вътрешния ред, Иванка Иванова.
Изследването показва, че прокуратурата и полицията, на които са необходими повече граждански и парламентарен контрол, имат нужда от допълнителни реформи и прозрачност, за да се повиши капацитетът им.