---

Румяна Коларова е родена през 1956 г. в София. Доктор е по политология. Преподава методи на сравнителните изследвания, сравнителен анализ на европейските политически системи в СУ "Св. Климент Охридски".

---

-Госпожо Коларова, ще може ли ГЕРБ да направи самостоятелно правителство, както вече заяви кандидатът за премиер Бойко Борисов?
-Въпросът е не дали ще може, а дали ще получи подкрепа. Бойко Борисов твърдо е заявил намерението си да състави самостоятелно правителство и трите партии, към които се обърна - Синята коалиция, РЗС и „Атака“, еднозначно са заявили, че ще гласуват за този кабинет.
Това означава, че първото правителство в рамките на новия парламент ще е правителство на малцинството. Тук бихме могли да коментираме какъв ще бъде форматът на този кабинет. Ясно е, че безусловна подкрепа за момента декларира единствено и само „Атака“. А това означава, че Бойко Борисов прави правителство на малцинството, защото партньорът, който най-безрезервно е готов да го подкрепи, е най-неприемливият. С други думи – дори и да имаше само тази подкрепа, Бойко Борисов пак щеше да направи правителство на малцинството по същия начин, както направиха шведските социалисти, макар да разчитаха на подкрепата на радикално лявата Комунистическа партия. Що се отнася до другите двама партньори – РЗС и Синята коалиция, които са част от едни други по-големи европейски структури, тяхната подкрепа не е толкова безусловна. И тук се сещам за една аналогия - за това това как кандидатурата на Жозе Мануел Барозу беше одобрена за втори петгодишен мандат като председател на Европейската комисия (ЕК) с подкрепата, която германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози му декларираха. Тя беше еднозначна, но не безусловна. Сигурно в следващите месеци депутатите на ГЕРБ ще имат сходна подкрепа от колегите си от другите десни партии – еднозначна, но не безусловна.

-Синята коалиция и РЗС отказаха да подпишат меморандума на ГЕРБ, очаквате ли проблеми в подкрепата за кабинета?
-Въобще отношенията на Бойко Борисов с РЗС и Синята коалиция са много особени. Ако трябва да се изразя образно, бих казала, че той е „мачо политик“. Това е най-точната фраза. Той възприема коалиционните отношения в политиката както в едно семейство, в което той е мъжът, главата на семейството. И от тази гледна точка бих казала, че неговата представа за мнозинството, което ще го подкрепя, е като на многоженец. Образно казано, той се вижда като съпруг на три жени, защото това е позволено от обстоятелствата, и той ще разчита за различните политики да получи подкрепата на определена партия или от трите заедно. Но големият проблем тук е да не се окаже в по-слабата позиция – в смисъл политиката му на многоженец да бъде възприемана с обратен знак като на „лека“ жена.

-Какво ще последва от твърдението на Яне Янев, че Бойко Борисов е предложил с SMS на човек от РЗС участие в правителството?
-РЗС е една от най-младите партии, слабо дисциплинирана и уязвима, така че да бъде обект на подобни атаки, е съвсем обяснимо. Ето например в предишния парламент „Атака“ влезе с голяма парламентарна група от 21 души, а последните месеци вече се беше стопила до 10 депутати. Затова и Волен Сидеров толкова бързо декларира подкрепа пред Борисов, защото това ще го предпази от стари грешки. Но има и нещо друго – в последните 2 години решенията в Столичния общински съвет се взимат с гласовете на ГЕРБ и „Атака“. Така че тази връзка между двете формации вече е тествана.

-Ще се сбъдне ли прогнозата на Ахмед Доган, че ще има нов кабинет след една година?
-Има много варианти. Нов кабинет до една година е нещо съвсем нормално и в това съм почти убедена.
Кризата има много варианти. Първо, напълно естествено е да има смяна на министри след една година. Дори ако се стигне дотам, може да се каже, че това ще гарантира по-нататъшната стабилност на кабинета. Смяната на министри може да бъде в различни посоки – може да бъде в резултат на правителствена криза, а от това пък може да се стигне до стабилна коалиционна формула с една или повече партии.
Вторият вариант е пак смяна на министри при същата формула с подкрепа на няколко партии без тяхно участие в кабинета.
Има и трети вариант – предсрочни избори.
Така че, ако има правителствена криза, ще има и най-малко три варианта за изход от нея.

-Новият проектоправилник на НС забранява политическото номадство. Очаквате ли все пак роене на парламентарно представените партии?
-Това е трудно да се прогнозира, защото най-малкото все още не е публикуван Правилникът за дейността на Народното събрание. Но от това, което се коментира в пресата, може да се предположи, че заради готвените санкции процесите на роене и образуването на нови парламентарни групи ще бъдат ограничени. Съвсем различен е въпросът с депутатите, които напускат дадена парламентарна група – дали те ще остават само независими, или ще могат да се присъединяват към вече съществуващите групи в Народното събрание.

-Ще има ли ресурс новият кабинет да се справи с икономическата криза?
-Едва ли справянето с икономическата криза е само въпрос на ресурси. Разбира се, че на първо място, ако говорим и мислим за ресурси, това е човешкият фактор и съм напълно убедена, че ако ГЕРБ разчита само на собствени експерти, няма да успее.
Но ми се струва, че тук по-скоро става дума повече за динамика на ситуацията, защото твърде вероятно е следващите 6 месеца, а и година макроикономически кризата в България да се задълбочава, а не да се излиза от нея. Просто тепърва ще видим. Но сега през лятото – юли и август месец, е трудно да се правят подобни прогнози.

-Какви бяха причините за загубата на левицата?
-Загубата беше напълно естествена. Но най-важната причина беше, че тенденцията в България ще е към двублоковост, а не както досега към двупартийност. Очевидно е вече, че българският избирател има предпочитания към алтернативност, която изключва центристки партии. Опитът, който той има вече и чрез харизмата на царя с неговата философия, че е обединител на нацията и че идва да се създаде една коалиция, която отива отвъд разделянето ляво-дясно, а и големият изборен успех на ГЕРБ, показва, че просто този модел няма шанс. Това е и причината левицата да претърпи тази загуба и да отиде в опозиция. Тук биха могли да се коментират и предизборните грешки. Но ако трябва да се търси социологическо обяснение, то не е в механиката на властта или в технологията на политиката, а си има чисто социална причина. И тя е, че точно в края на своя мандат БСП прибегна към меки мерки, които не са познати от времето на Тодор Живков, в смисъл такъв, че реставрацията отиде твърде далеч.

-Какви ще бъдат последиците от запазването на сегашното ръководство на БСП?
-Рано е да се говори за последици в БСП. Ефектът на това, да се усещат в опозиция, ще започне да се чувства реално след 6 месеца, тъй като излизането от властта става бавно и постепенно, а, разбира се, че в момента приоритетно за тях е колкото се може по-бавно и по-малко да отстъпят. И затова аз съм убедена, че БСП има ресурс – тя разполага с един доста голям опит как да се окопава във властта. Така че следващите шест месеца приоритет за БСП ще е оставането във властта, а не партийна реорганизация или устройването й в опозиция.

-Ще успеят ли социалистите да се мобилизират за следващите частични избори за кмет на София, както и за следващия местен и президентски вот?
- Изборите за местни органи на властта и държавен глава са след около две години, а това е много време и не би могло да се предвиди каквото и да било. Но що се отнася да частичния вот в София, големият въпрос не е дали левицата има някакви шансове, а дали ГЕРБ ще доминира. Три месеца е прекалено малък срок, ако очакваме мислене или отрезвяване от победата на Борисов. Той би загубил, ако се стигне до някои големи медийни гафове, но в това отношение той е доста обигран и дори да ги допусне, знае как да ги прикрива. Били сме свидетели как е грешил и после се е коригирал. Така че магията от голямата изборна победа на ГЕРБ ще предреши нещата за София, а големи грешки едва ли биха били допуснати. Най-тежкият въпрос е как ще се държат останалите десни партии в тези избори.

Интервюто взе: Станислав Савов