- Г-жо Янакиева, промените в закона за публичните финанси предвиждат кметовете да не могат да започват проекти, които предварително не са заявили в началото на годината? Какво мислите за това?
 - Според мен, в изработването на проекта има много недомислици, защото в началото на една финансова година кметът не може да има информация какви извънредни ситуации ще се случат във връзка с проектите, които са в процес на реализация. И второ, самите възможности за отваряне на проекти по оперативни програми, или по програми, за които се кандидатства директно в комисията в Брюксел, в началото на годината най-често все още са неизвестни. Така, че това е ограничаване на възможностите за финансиране на общините.

 - Защо според вас не се осъществява и на практика децентрализацията в общините, за която от толкова време насам се говори?
 - За мен е необяснимо. Всяка политическа сила преди изборите говори за децентрализация и след като спечели властта, се стреми да централизира бюджети и дейности. Обикновено се  децентрализират непривлекателните дейности. Типичен пример са социалните дейности, които се прехвърлят към общините, защото това са тежки и неблагодарни сектори. Всичко, което е непривлекателно и тежко, се прехвърля като отговорност на общините. Ние говорим за децентрализация в учебните заведения и въобще в образователната система, която всъщност се извършва проформа. Децентрализацията се свежда до това през общинския бюджет да минат делегираните средства за дейности и от там нататък на общините изцяло е отнета възможността за управление, а и възможността за контрол. Специално по въпросите на децентрализацията трябва да има коренно нова политика. Единствено при  управлението на НДСВ започнаха някакви процеси на децентрализация, които обаче също бяха спрени и енергията бе насочена в друга посока. Едно от основните изисквания, които се регламентират в европейската харта за местно самоуправление, е именно самостоятелност  на местните власти от всякакво естество – финансова, организационна и всякаква друга. На практика всяка централна власт в България се опитва да ограничи местното самоуправление на общините в по-голяма или по-малка степен, но със сигурност това, което се случва напоследък, няма аналог.

 - Какво смятате за предложението на кабинета общините да бъдат задължени да застраховат имотите, които им принадлежат, срещу природни бедствия и аварии?
 - ОК, нямам нищо против едно такова предложение на правителството. Само че да подсигури и ресурсът.

 - Искате да кажете, че община Перник към момента няма средствата за изпълнение на подобна наредба?
 - В нашата община има застраховане на публичните общински сгради, само че не и срещу земетресения. Аз искам да попитам, дали на практика не става дума за политика, насочена специално в подкрепа на застрахователните компании. Все пак, рискът от земетресение, въпреки че се случи и в Перник, е много малък, а ресурсът, който ще се прелее от публичните финанси към частния застрахователен сектор, ще е много сериозен. Застраховането срещу едно събитие, каквото е земетресението, е в пъти по-скъпо от застраховането срещу обичайните бедствия, които могат да се очакват у нас - пожар, наводнение и т.н. Така че, нека общините да бъдат задължени да се застраховат за всички застрахователни събития, но първо трябва да се изготви ясен регламент за това, каква е отговорността на застрахователните компании, защото най-често има едно съучастие на застрахования, независимо дали той е частно лице или е от публичния сектор, при което поемането на щетите се свежда не до застрахователя, а най-вече до този, който всъщност е застрахован. Трябва да се мисли по два въпроса: По регламентирането на отговорностите на застрахователите и по допълнителния финансов ресурс, който повярвайте ми, за всичките 264 общини в България, въобще няма да бъде малък. Трябва да се уточни за чия сметка ще бъде той - за сметка на държавата, чрез допълнително финансиране от централния бюджет, или за сметка на оскъдните общински бюджети, които в условията на кризата са особено ограничени.

 - Много ваши колеги се оплакват, че има различно отношение от страна на централната власт към кметовете на общини от партия ГЕРБ и към кметовете, които са от опозиционни партии. Така ли е според вас?  
 - Аз мисля, че това е очебийно. Ставаме свидетели на това как всички кметове на ГЕРБ са отличници във всяко едно отношение, на насочване на голям финансов поток към избрани общини, в които кметовете са от ГЕРБ, за което, между другото, всеки може да направи справка и да види за какво става дума. Всичко това на практика води до неравнопоставеност на кметовете. Освен това, до колкото имам информация, се готви още едно министерско постановление, според което общините, които са в добро финансово състояние ще бъдат допълнително подкрепяни, а тези, които са в тежко финансово състояние, ще бъдат санкционирани. Аз си направих труда да направя една справка за броя на населението на общините, които са в добро състояние и финансовия ресурс, който се пада на жител от общината. Разликата е от 1,5 до 2 пъти, което, разбира се, са твърде много средства. Нека не забравяме, че общините, в които има развит туризъм, имат допълнителни доходи към бюджета, които другите общини, особено малките, нямат, и са изправени пред невъзможност да се справят с отговорностите, които са им възложени. Да не говорим колко сложно е при тях кандидатстването и съфинансирането по европейските проекти.