Приятелят ми Васко живее със семейството си в Отава, Онтарио. Някога заедно си изкарвахме хляба във вестникарството. После по лични причини и мотиви Васко избра Канада, където с Жана да отгледат децата си.
Инженер по образование и артист по призвание Васко и рисува, и пише добре. Аз много харесвам работата му с четката върху платното, но Васко ме изненада през лятото с една негова книга написана на английски.
В нея главният персонаж е германецът Ханс, също “ябанджия” в Отава. Там именно и около канадската “Бритиш Кълъмбия” , се развива криминалното действие, усукано около Червеното Порше на Ханс, тоже инженер-програмист, и още няколко персонажа, изградени плътно и оформени добре от автора.
Както във всяко крими от Артър Конан Дойл през Агата Кристи и Джон льо Каре до Богомил Райнов и тук сюжетът е пълен с изненади,има леко експлозивна смес от любовна история, една проститутка, кухненски нож и няколко ченгета. Свестни и съвестни канадски ченгета. Единият дори май е завършил право.
Новелата се чете леко и приятно. Сюжетът, макар и заплетен, е разбираем. Вероятно това се обяснява и с основната професия на автора: инженер. Нещата при инженерите обикновено са по-ясни, отколкото при журналистите. Вероятно затова моят баща искаше и аз да стана инженер.
Колкото до картините на Васко, дори когато са абстрактни, аз долавям в тях някакъв порядък при играта на четката с цветовете. А може и така да ми се струва. Във всеки случай очите ми си почиват, когато гледам картините му, а душата ми се радва.
Както и в хиляди подобни случаи с ябанджийството, България е загубила един инженер, а Канада е спечелила един добър гражданин, при това можещ и да рисува, и да пише. Не е само Васко, пренесъл в Канада талантите си от България. Сигурно са доста… Макар да долавям в картините му носталгичен полъх от Родопите.
Когато прочетох и последната страница от Червеното Порше на Васко, си отдъхнах: главният герой Ханс излезе “чист” от играта, и даже жена му се върна при него… А от “грешниците” един си отиде от “овърдоза”, друг се удави, а проститутката печално издъхна. Колкото до Поршето, то си остана червено до края, но се наводни при един силен дъжд в Отава и така последната мокра улика срещу Ханс отиде на майната си, а той остана сух.
Но в този канадски хепи енд имаше и нещо много впечатляващо: ченгетата не шофираха дрогирани, пипаха бързо и професионално, прокуратурата ги подкрепяше, а сред органите на реда никой не вземаше подкупи. Интересно…
Като затворих книгата на Васко, слязох в хола да си доизпия кафето. На телевизионния екран Мария Цънцарова разпитваше Главния ни прокурор за основните ни държавни крамоли и бакии и човекът търпеливо й обясняваше защо сме на дереджето, на което сме.
А после на екрана излезе един политик без Бентлито си и каза, че всичко ще се оправи когато приемем еврото. Така всеки у нас ще има много “еврА”, а Червените Поршета и Бентлита ще станат повече отколкото в цяла Канада, а също и от Ниагарския водопад на север, до Ушуайа в аржентинска Патагония и чилийския Пунта Аренас на юг.
Наздраве, Васко, и дръж здраво перото и четката.
