Научно доказано е, че ако едно нещо прилича на патка, ходи като патка и квака като патка – значи е патка.

Ако продължим с тази логика, няма как да не стигнем до извода, че ако едно нещо прилича на куче, има четири крака като куче и ръмжи като куче – значи е куче.

Да, ама не – желязната логика се пропуква след информацията на „24 ЧАСА“, че „Семейство 2 години мисли, че отглежда куче – оказа се, че е застрашен вид мечка“. Китайска фамилия си взела кутре, като си мислела, че е от по-едричка китайска порода, и две години си го хранила, поила, глезотила и извеждала на разходка. „След две години обаче „кучето“ станало 114 кг и започнало да ходи на два крака. (…) Тогава двойката се усъмнила и се обърнала към властите“…

Добре, че не е била от онези мечки, които карат велосипед в цирка – тогава съмненията щяха да са още по-основателни!

Нещастните китайски кучелюби все пак е имало към кого да се обърнат за консултация. А какво да кажем ние, които си мислим, че едно нещо, ако прилича на политик, ходи в костюм като политик и говори като политик – е политик?

Всъщност – как говорят родните политици? Това е един любопитен въпрос. Любимият автор на „ТРУД“, г-н Шкварек, ни дава светъл пример с коментара си, че „Не всички фенове на ПП/ДБ са ЛГБТ активисти, но всички ЛГБТ активисти са от ПП/ДБ“. Повод за това фундаментално откритие са фейсбук коментарите под публикувана от него снимка, на която ЛГБТ активистка развява шаренкото си знаме при откриването на предизборната кампания на коалицията. „Все по-често ще засичате тези активисти на събитията на „демократичната общност“, все повече ще определят и насочват вашите политически формации. Това е просто неизбежно.“ – обещава на хейтърите авторът.

Добре започва предизборната кампания, обещаващо! С възторг очакваме тепърва към вентилаторите да полетят още по-миризливи кафяви неща, приличащи на едни миризливи кафяви неща. И нацвъканите по телевизиите риалити формати ще се чудят как да им насмогнат.

Ако продължим с патешкия тест, с който започнахме, ако на едно място са събрани група силиконки, които се обиждат, ругаят, правят си калнички номера, интригантстват и от време на време дори се попържат помежду си с цел покоряването на сърцето на нещастния ерген, гуден между тях, това си е риалити. Ако на едно място съберем група костюмирани, които се обиждат, ругаят, правят си номера, интригантстват и попържат с цел спечелването на народната любов – това хептен замязва на родната политическа рИалност.

А защо това все още ни забавлява? Отговора намираме в „МАРИЦА“, където професионален психолог анализира всенародната пристрастеност към риалити форматите: „За 35 години социалният инженеринг си е свършил много добре работата. Ефектът е постигнат, интересува ни формата – без покритие, с никакво съдържане, налице е тотална подмяна на ценностите, както и на хората, които са интересни на обществото. Това важи за абсолютно всички риалити формати. Няма нито един, който да прави изключение. Колкото човек е по-агресивен, по-препотен и разголен, толкова повече публика има насреща си“.

Специалистът коментира вечерните риалитита, но думите му могат съвсем спокойно да се отнасят и за сутрешните телевизионни блокове, в които кандидатите за нашата любов – агресивни, запотени и размахващи мръсното бельо на опонентите си, се опитват да ни прелъстят.

Ако това нещо на нищо не мяза – сами сме си виновни.