Как така бивш полицай продължава да има оръжие цели 23 години след като е напуснал системата? И защо никой не е реагирал на тормоза, упражняван от него? Трябваше ли да умре човек, за да разберем проблема, пита А. Детев.
"Нищо не може да се направи." Стига вече!
Днес 45-годишният психолог Иван Владимиров-Нав бе убит. Застрелян в главата от свой съсед, който е бивш полицай. Преди само няколко месеца пред Би Ти Ви Владимиров е разказал за проблемите с убиеца. За заплахите, за факта, че е бивш полицай, който притежава оръжие, как всички съседи се страхуват от него. Тогава Владимиров дори споделя зловещото пророчество: "Не знам дали утре няма да съм поредният случай на застрелян".
Защото не вярват на системата
Психологът се обръща към българската полиция, подава сигнали. Казват му, че "нищо не могат да направят". Съседите не се оплакват, въпреки че един мъж е бил пребит от извършителя. Защото не вярват на системата.
И как ли да вярват на една система, в която никой "нищо не може да направи"? Убиецът вероятно има психични проблеми. Говорителката на прокуратурата днес съобщи, че той е подавал сигнал срещу Владимиров, защото "наел три лица, които да откраднат подготвени за предаване на вторични суровини отпадъци - найлони и хартия".
Ако човекът се окаже болен, той не отговаря за действията си. Но други са отговорни. Как 23 години, след като е напуснал системата на МВР, той все още притежава оръжие? Как така никой не е реагирал на тормоза, от който години наред са страдали съседите му?
Защото "тука е така"
Всички българи сме прокълнати да страдаме, а явно и да умираме, заради тези, които "нищо не могат да направят". Полицаи знаят за техни колеги, които разпъват чадъри над криминално проявени, но бездействат, защото "тука е така". После се чудим как е възможно човек без книжка и с десетки нарушения да премаже две момичета на пътното платно. Лекари се възмущават от свои колеги, които източват касата и лекуват пациенти за несъществуващи заболявания, но дотам. Обяснението: тези лекари имали гръб, а системата ги принуждавала да са такива. И сигурно ни е чудно, че сме водещи по смъртност в ЕС?
"Никой нищо не може да направи" е диагноза. В половината случаи в анамнезата към нея пише корупция, в другата половина - малодушие. Въпросът е какво става с онези, които могат нещо да направят. С онези, които се борят за реформи и за промяна. С онези, които например предлагат промяна в законодателството, така че да защитят хората от агресия. Да се отворят повече кризисни центрове за жертвите на домашното насилие. Да се изкоренят порочните практики.
Ние можем. Идват избори.
Вместо всичко това да случи, срещу устрема към промяна изпращат армия от несъществуващи чудовища - джендъри, чужди сили, НПО-та. Фиктивните плашила срещу разрешаването на реалните проблеми в България. Не знам какво е ефикасното лечение за болните от малодушие, но знам какво е за болните от корупция - ефективна и смела правосъдна, административна и здравна реформа.
Много от хората в тези структури "нищо не могат да направят". Ние можем. Идват избори.
