През миналата седмица двама души обядваха в градината на малко заведение в центъра с добра кухня и богат бар. И аз обядвах с тях. Говорихме за наскоро отминалите поредни парламентарни избори.
Попитах ги за кого са гласували, като предварително се извиних за нескромния въпрос, но те махнаха с ръка и казаха, че това не е тайна и биха го споделили с всекиго („Човек не бива да се срамува или да са страхува от изборите си“, каза единият). Той бил гласувал за ДПС, защото от една страна не можел да си позволи да види във властта БСП или новата левица – ПППП/ДБ, а пък бил морално неспособен да гласува и за ГЕРБ, защото си имал там някакви лични отношения и огорчения.
Другият каза, че е гласувал за КОД по най-простата причина – защото му харесват и е съгласен с почти всичко от програмата им. Тогава първият го прекъсна и каза, че и на него КОД са му били най-симпатични, обаче не е пуснал за тях, за да не похаби гласа си.
И тук аз се замислих: колко ли искрени симпатизанти са загубили малките партии по тази причина – страх да не похабят гласа си. На пръв поглед такова поведение на електората изглежда разумно, но в крайна сметка е глупаво, защото изкривява картината, която изборите дават. Вслушвайки се прекалено в прогнозите на социолозите, хората не слушат сърцата си, а си правят някакви сметки с умовете си, които обикновено излизат погрешни, защото медиите са се постарали умовете им да бъдат достатъчно дезинформирани.
Понякога се питам дали не е добре социологическите прогнози изобщо да бъдат забранени. Отдавна те са част от кампанията на големите партии, рекламни пана, а не някакво обективно научно изследване. Но дори и да бяха, кому е нужно такова изследване. Само кара зле информираните избиратели да си правят сметки без кръчмаря. Защо избирателите трябва да знаят как биха се подредили партиите, ако „изборите бяха днес“? Колкото и надеждни да са социологическите методи, в крайна сметка тези прогнози или „моментни снимки“ си остават чисти спекулации. И което е по-лошото – карат хората, които лесно се подвеждат, да гласуват според прогнозата, а не както евентуално биха гласували, ако не я знаеха.
– Не гласувах за КОД, а за ДПС – каза първият човек, който пиеше голям Макалан с едамаме, – не само защото не виждах никакъв шанс КОД да влязат, но и защото ДПС са предвидима системна партия. Стара партия. Ама били корпорация! Какво ми пука? Аз съм работил с тях и знам, че каквото обещаят, се случва. А не като другите: ама, разбира се, ама няма проблеми, ама смятай че е станало и накрая – нищо. А КОД, КОД са много сладки, но нямат шанс.
– Нямат шанс, защото такива като теб не им го дават – отговори вторият човек, който пиеше Перно с пармезанови гризини. – Човек трябва да гласува за онова, което му харесва, а не по сметка. Виж ги КОД: искат дясното да се обедини около обща платформа, която включва излизане от руската орбита на влияние, озаптяване на социализма в икономиката и защита на християнските и семейните ценности.
– Защита означава ли изповядване? Защото и сивият вълк е защитен вид, но ние вълци не сме.
– Е, за това трябва да питаш тях.
– За какво друго се борят?
– Например за незабавна лустрация.
– Късно е. Минаха 30 години. Кого ще лустрираш, децата им ли? Не можеш да лустрираш някого, задето е нечие дете, дори да си го заслужава. Друго?
– Много ми хареса, че държавата не бива да помага на бизнеса, а просто да не му пречи.
– Това е либертарианска романтика. Държавата не може да не се меси, защото поради човешката лошотия идеята за свободен пазар и честна конкуренция бързо се изражда. Силните стават все по-силни и накрая остават няколко корпорации, които дори по много въпроси се договарян помежду си. Понякога това е по-лошо и от социализъм. Друго?
– Природните ресурси. Да си ги ползваме, да търсим нови и да отхвърлим напълно зелените утопии, защото ни правят бедни и зависими.
– Виж, това е много хубаво – съгласи се първият човек, който беше гласувал за ДПС, за да не похаби гласа си.
Ето това е несправедливата съдба на малките партии. Хората, дори да ги харесват, не виждат смисъл да гласуват за тях, за да не изгубят влиянието на гласа си върху общата картина (то пък едно влияние!). Как малките партии могат да променят това? На първо място като създадат впечатление, че поне ще влязат в парламента. Това не се постига с една-две декларации в медиите. Има си технология за това е те я знаят.
И тогава резултатите от изборите наистина ще дадат някаква не толкова изкривена представа за мнението на суверена. Някои от малките партии наистина има какво да кажат и се стараят да бъдат искрени. В първия момент това шокира електоралните маси, защото е различно от общия предизборен рефрен, но ако се повтаря настоятелно и сърцато, ще стигне до тях. И да не бързат. Ето, Коста Копейкин® не бърза и непрекъснато расте.
Избирателите също трябва да проявят малко повече достойнство и да гласуват за онова, което им харесва, а последиците ще се подредят от само себе си такива, каквито са. Да не си правят разни тънки сметчици как няма да им се похаби гласът, да не го продават и да не слушат какво им разправят роднините или работодателите. Всеки човек, ако го оставиш да помисли на спокойствие, накрая ще усети какво му харесва. Може да не излезе прав, може изборът му да му навреди допълнително, но поне ще е последвал сърцето си, а не някой платен медиен хипнотизатор. Тогава шансът на малките партии ще е много по-голям. Тогава шансът в политиката да влезе нещо различно също ще се увеличи.
Накрая поръчахме коняк и кафе – някаква арабика от Руанда с аромат на пресен хляб и нотки на млечен шоколад.
– А ти какво мислиш? – попитаха ме моите познати.
– Мисля, че кафето леко киселее – отвърнах. – Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
