Обществото, нацията, България, търсят политическите сили да се обърнат без никакви задръжки и условности към националния интерес и да намерят своята роля в неговото прокламиране и защита

Имаме /добрия ли? лошия ли?/ шанс да живеем във време на цивилизационен сблъсък. На карта е поставен не толкова въпроса кой, коя сила, ще надделее, колкото кои цивилизационни норми ще останат в миналото и кои ще осветяват пътя ни към бъдещето.

Не всеки конфликт в международните отношения е и цивилизационен сблъсък. Понякога и век, и векове, са отминавали, без да се стига до това върховно изпитание за човешките общности.

Коя е отличителната черта на цивилизационния сблъсък? Това е стремежът на един, или на всички участници в даден конфликт, не само да бъде победен противника, но да бъдат променени някои, или всички, норми на общественото и междудържавното поведение, т.е. съответната цивилизация.

От тази гледна точка първата световна война не е цивилизационен сблъсък. Тя завършва с победители и победени, но не установява нови цивилизационни норми.

Затова и в много отношения условията, наложени от победителите, тласкат победените в пътя на реванша, т.е. към новия конфликт.

Победителите във втората световна война си дадоха вид, че установяват някои нови норми на международни отношения. Твърде скоро, в хода на така наречената студена война и особено след нейния прокламиран /но не и реален!/ край, се видя, че новото е било само привидно.

След някои лъкатушения, почти всички главни сили в последните две десетилетия изглежда, че застават на пътя на цивилизационния сблъсък. Русия прокламира тази си позиция открито и в последните седмици я материализира, така да се каже, в поредица конкретни действия. Като реакция на нейните действия, или като собствена оценка, се вижда, че както големите, така и по-скромните по ръст и сила държави, се стремят да заявят свое виждане и позиция. Подобни, да ги наречем, търсения на пътя, историята го показва, се решават понякога за броени дни и седмици, други път – за години и десетилетия.

Главното, онова, което бележи и остава в съзнанието на всяка общност и държава, е участието, които тя самата – малка или голяма – взема в обсъждането и решаването на цивилизационния сблъсък. Верността, колебанията, дори отклонението от съществуващи връзки и ангажименти, са белези на дадено поведение. Но те не могат да заменят нужното на всяка общност в подобен момент. А именно – преосмисляне и оценка на изминатия път и творческо и градивно вглеждане в онова, което предстои.

Като се изключи „Възраждане“ начело с Костадин Костадинов, българските партии бягат от риска и отговорността да търсят да формулират българска позиция по проблемите на цивилизационния сблъсък. Смятат, че да заявят кога открито, кога с недомлъвки приобщаването си към позицията на някоя от големите сили, е всичко, което се чака от тях.

С това си поведение те снижават и обезценяват не само позицията на България.

Те лишават от стойност и собствената си роля в определянето на националната съдба и предлагат всички шансове за намеси на открити и прикрити чужди сили.

Главните битки и усилия в започналия цивилизационен сблъсък тепърва предстоят.

Обществото, нацията, България, търсят политическите сили да се обърнат без никакви задръжки и условности към националния интерес и да намерят своята роля в неговото прокламиране и защита.

Днес. Защото утре може би ще бъде късно.