Какво могат и какво не могат да ни направят колекторските фирми. Нужен ли е закон за тях?

Какво могат и какво не могат да ни направят колекторските фирми. Нужен ли е закон за тях?
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    22.02.2022
  • Share:

Колекторските фирми – имат ли добавена стойност, за да се създава специален закон за тях и какво трябва да се промени?


Последните седмици медии тиражират новина, че Корнелия Нинова готви закон, който да регламентира дейността на колекторските фирми.

 

Дали това е полезно или вредно за обществото всеки сам да прецени, след като просто споделя тук как работят тези фирми.


Колекторските фирми работят като КОЛ ЦЕНТЪР или като трета стана, на която се цедират (прехвърлят – бел. ред.) вземанията на някоя корпорация (тоест дългове на физическо лице или фирма към друга фирма, банка, компания – бел. ред.).

ᐉ Колекторски фирми - как работят? – Адвокат Лазар Белев

В 99.99% от случаите, колекторите събират вземания на банки, бързи кредити, мобилни оператори! Това е! Няма други! Чух, че напоследък и някои ЕРП-та ги използват, но не съм имал такъв случай.

 

Да повторим – БАНКИ, БЪРЗИ КРЕДИТИ, МОБИЛНИ ОПЕРАТОРИ.

 

Някои банки дори си направиха сами такива фирми – „OTP Факторинг” например е фирма на Банка ДСК. Така като сте неизряден длъжник, не ходите да вдигате скандали в офисите им, а са ви определили други места за, далеч от останалите им клиенти.

 

Алармират за нова измама на колекторските фирми - News.bg

 

Когато една колекторска фирма работи като кол център, тя не притежава вземането, което се опитва да събере. На нея и се предоставят базата данни на длъжниците и те започват да звънят (и да разпращат заплашителни писма). Дали вземанията са основателни или не, това няма значение. На тях им се плаща да звънят и те често се престарават в тази си дейност:

 

„Обаждаме се от предсъдебен отдел.”

 

„Търсим длъжника Иванов.”

 

„Обаждам се ЧСИ за неплатени задължения.”

 

Всички сте чували тези леко неточни реплики, целящи да ви респектират. Лошото е когато прераснат в „Абе аз само с тебе ли ще се занимавам бе? Ей сега ще изпратя някой да ти счупи краката.”

Истината е, че

те са просто един кол център

с различни търговски диалози. Няма ЧСИ-та, няма мутри… просто едни досадници.

 

Когато обаче вземането (дългът) е купено (цедирано) от колектори, нещата са различни. На първо място това значи, че при подписването от вас на договора, някъде е имало текст с който се съгласявате предварително, задължението по договора ви да бъде продадено при необходимост или по решение на доставчика на услугата.

 

Колко е нормално това – всеки сам да прецени, защото Комисията за защита на потребителите не иска да го прецени.


Когато теглиш кредит, банката има лиценз за отпускане на кредити, а БНБ упражнява надзор. (Какъв надзор упражнява видяхме, но това е принципът).

 

Когато вземането (дългът) се продава, купувачът, новия ви кредитор, може да е колекторска фирма, но може и да е Пешо Бореца от Люлин 2. Според договора, който сте подписали, потенциален нов собственик не се споменава. Не се споменава и в какви конкретни случаи се прехвърля задължението и защо. Което пък от икономическа гледна точка е пълна щуротия, защото ако сте искали да станете клиент на Пешо Бореца от Люлин, сте щели да изтеглите заем от заложната му къща, а не от банката.

 

Но това е друг законодателен въпрос, подходящ за дисертация в Харвард.

Тук вече моля да внимавате!

След като са станали собственици на вашето задължение,

колекторите освен че звънят по телефона, могат да се обърнат и към съда. Но това обръщане няма да е по реда на чл. 417 от ГПК, според който държавата, общините и БАНКИТЕ (само банките) могат само по извлечение от техните компютри да заведат и спечелят дело – без изобщо да разберете! Ще разберете, чак когато са наели ЧСИ-то и задължението ви е набъбнало.

 

Много добре моля да осъзнаете горното! САМО БАНКИТЕ И ДЪРЖАВАТА могат да ви съдят по бърза процедура и то без да разберете. Колекторите не могат!

 

Затова цената на която купуват пакетите със задълженията от банките е различна. Ако в пакета са длъжници с изваден от банката изпълнителен лист (по бързата процедура) цената е по-висока.

 

Бързите кредити не могат да вадят изпълнителен лист по бърза процедура (чл. 417 от ГПК).

 

От финансова гледна точка бързите кредити (заради които предполагам е целия този шум с колекторските фирми) трябва да извървят пътя на българската съдебна система, преди да се обърнат към ЧСИ. В този етап те правят доста сериозни разходи за съдебни дела и такси. ЧСИ също взимат своето, което се плаща предварително. И така се получава, че ако дължите 1000 лева, бързия кредит трябва да даде още поне 1500 за да си събере предходните 1000 и чак тогава да търси от какво да се удовлетвори.

 

Сами разбирате, че не е окей за тях. Не е окей и за който и да е малък кредитор – телефонни сметки, ВиК сметки, малки и необезпечени банкови кредити… Изобщо всеки който има голяма клиентела с малки сметки има проблем със събирането на неплатените.

Точно това мисля, че иска да направи Корнелия Нинова –

да спести разходите на тези корпорации по събирането на задълженията по малки сметки и суми. С две думи очаквам да се прехвърлят част от правата на ЧСИ към колекторските фирми. Според мен, за това иде реч.

 

Имат ли добавена стойност колекторските фирми? Както казахме по-горе, техните клиенти се свеждат до банки, телекоми и бързи кредити. ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про няма как да са им редовни клиенти, понеже със спирането на тока си гарантират, че сметката ще бъде платена няколко дни по-късно. Без ток не се живее.

 

Колкото до функцията им на кол център – знаем, че всяка от споменатите институции си има такъв и може сама да прозвънява нередовните клиенти. Естествено не може да заплашват и да се държат грубо, докато колекторите знаете, че могат и го правят.

 

По отношение на добавената стойност по събиране на вземанията, колекторите нямат добавена стойност. Знаете, че на ЧСИ законодателя е дал всичките възможни права и методи за събиране на вземания. Проблемът е, че преди това трябва да е минала съдебна процедура, която е време и пари за корпорациите и кредиторите, но така пък се гарантира справедливост и някакъв контрол. Иначе събирането на задълженията ще бъде като в борческите години.

Освен всичко това, имаме и Помирителна комисия към Комисия за защита на потребителите. Аз поне не съм чул някой, някога да е намерил решение с тяхна помощ. Не желая да им чета докладите, за да не се дразня от бюджета, който им се отпуска от моите данъци за да поддържат тази ефективност.

 

В резюме – колекторските фирми нямат добавена стойност и единствената цел на създаването на специален закон за тях е да се намалят разходите по събирането на вземанията на корпорациите, които ги ползват (които разходи няма да са приходи на съда и ЧСИ, а приходи на колекторите). Втората промяна, която очаквам е да се дадат на колекторите някои от правата на ЧСИ. Нека обаче изчакаме да видим Корнелия Нинова какво е намислила.

Какво е реалното и

работещо решение при събирането на малки суми?

Мярката не е само една, а няколко и те трябва да действат в група, а не по отделно.

1. Финансов омбудсман – крайно време е! Звучи тривиално, но – „В целия ЕС само ние нямаме…”

 

Ако има някой заинтересован от проблематиката политик, моля да попита от трибуната Асен Василев има ли намерение да ни направи европейци и по този параграф.


С две думи – това е институция, която решава безплатно за клиента проблемите между банката и други финансови институции от една страна, и клиента от друга в много кратък срок (разбирайте 2 месеца). Така задължението няма да нараства със съдебни и ЧСИ такси, а спорът ще е решен за 2 месеца.

 

2. Така наречения small court claims – съд, който разглежда дела с много малък материален интерес. Произнася се в рамките на месец или два. Доста е популярен в англосаксонския свят.

 

3. Закон за фалит на физиеските лица – повтарям се, но „В целия ЕС само ние останахме…” Да видим дали и тук някой ще се осмели да попита харвардите защо не искат да ни направят европейци. Освен че не говорят за това, никога и не са отваряли дума.

 

Как е в момента? Ако един човек изпадне в неплатежоспособност, то той остава длъжник за следващите 10 години.

Вие ако трябва да си събирате парите от някой, ще го чакате ли 10 години, при положение, че имате инструментариума и законодателството в полза на ЧСИ? Ще се надявате ли наистина, че ще си съберете парите на 8-мата година примерно?


Получава се следното – за да могат най-вече банките в следващите 10 години да си съберат задълженията, кредитоискателите са принудени да стоят в сивата икономика през това време. Така вместо да плащат данъци, те са на минимална работна заплата, защото всичко над нея ще бъде прибрано от банката. Е кой е луд да работи официално за 2000 лева и да плаща данъци, ако банката взима всичко над 650 лева?

 

И какво се получава реално? Банката така и не си събира парите (или събира много малка част от тях в рамките на следващите 10 години), данъци не се плащат на обществото защото сме на сиво, а за финал на кредитоискателя е по-изгодно да отиде да работи в чужбина.

 

За да се регулира пазарът на нередовни задължения не ни трябва закон за колекторските фирми, а институции, които само у нас липсват и то не случайно.

 

Трябва и политическа воля, която така и не се появява. Дано поне се появи някой, който да заговори за тези проблеми, да зададе правилните въпроси и да се зашуми.

 

Ако не признаем проблема, няма как да бъде решен.

 

– –

Авторът е финансов консултант и работи за кантора, която има близо 100 спечелени дела на клиенти срещу банки.

 

 

Станете почитател на Класа