Довчера те бяха политически противници. Днес са заедно срещу първите стъпки на правителството в енергетиката. Общото между тях е, че по време на техните управления България не намали зависимостта си от Русия, дори напротив.

 

Какъв е шансът орел, рак и щука да потеглят в обща посока? Не е нулев. Дори е доста голям, ако ги обединява някакъв общ интерес.

 

България в последните две седмици е пример за това. Появиха се хора и партии, които обикновено се обиждат взаимно, а сега са в консенсус. Стоят заедно по въпроси, свързани с енергетиката, и ползват общ речник.

 

Те казват, че новото правителство въвежда „посредници“ в търговията с природния газ и действа против интересите на българската енергетика. Някои са от бивши управляващи партии, които днес са в опозиция - като ГЕРБ и ДПС. Други са също от бивша управляваща партия - БСП, която обаче и днес е част от четворната управляваща коалиция.

 

 

Сред активните говорители по темата са бившият премиер Бойко Борисов (ГЕРБ), депутатът Хамид Хамид (ДПС), трима бивши министри - Делян Добрев (ГЕРБ), Румен Овчаров (БСП) и Румен Петков (АБВ, преди от БСП). Макар и по-меко и без нещо конкретно, критики за действията на правителството в енергетиката изказва и президентът Румен Радев.

 

Събитията, които доведоха до това единомислие, са две - промените в ръководството на държавния газов доставчик „Булгаргаз“ и очакването за предстоящи преговори за нов дългосрочен договор за доставка на газ с руския гигант „Газпром“.

 

Критиците твърдят, че двете събития са свързани, защото правителството иска да отслаби ролята на „Булгаргаз“ на българския пазар, като позволи влизането на "свои близки фирми". Според тях тези фирми биха иззели ролята на държавното дружество, а то самото може да бъде доведено до фалит.

 

Стигна се до ситуация, в която Борисов дори цитираше твърдения на Овчаров. Само няколко години по-рано лидерът на ГЕРБ обвиняваше правителството на Сергей Станишев, и в частност енергийния му министър Овчаров, за всички проблеми в българската енергетика. По-късно го остави в продължение на 3 години като представител на държавата в "Лукойл Нефтохим Бургас".

 

Как политическите врагове от вчера се превърнаха в приятели днес? Отговорът на този въпрос липсва за публиката, която не е запозната в детайли с пазара на газ в България. Едно от възможните обяснения е свързано с момента, когато се случва всичко това.

 

Защо точно сега

 

Споровете идват в момент, в който международните цени на газа се доближават до рекордни стойности. Ръстът започна в средата на 2021 г. Основните причини за това са повишеното търсене заради възстановяването на икономиките след COVID-19, както и намалените доставки от Русия за Европа.

 

В България регулираната цена на "Булгаргаз" беше 29,93 лв. на мВтч без ДДС в началото на 2021 година. Новата година започна при цена от 133,81 лв. - т.е. четири пъти по-скъпо, а от началото на февруари имаше малко намаление и цената днес е 110,28 лева.

 

Положението става още по-тежко заради напрежението между Русия и Запада и опасенията от руска инвазия в Украйна. Това повишава риска за доставките на руски газ до страните от ЕС. Сред тези страни е и България, която е от най-зависимите от руското гориво, защото внася 76% от газа си именно от там.

 

Бавят се и ключовите проекти, които могат да улеснят доставките на природен газ от източници, различни от Русия. Точно в този момент представители на правителството посетиха САЩ в търсене на варианти за алтернативни доставки на газ и ядрено гориво.

 

В управляващата коалиция пък възникнаха противоречия за това дали да се строи АЕЦ „Белене“ или да се увеличат мощностите на съществуващата ядрена централа в Козлодуй. Първият вариант означава още руски технологии и зависимост, а за втория вече се обсъжда партньорство с американски компании и доставка на ядрено гориво от САЩ.

 

На този фон в България се образува общ хор срещу правителството от политици от различни цветове, които традиционно са противници.

 

Какво пее хорът

 

Най-споменаваната дума е "посредници". Критиците я използват като аргумент срещу действията на правителството. Обвиненията са, че кабинетът на Кирил Петков иска да фалира държавната фирма "Булгаргаз" и да сложи "посредници" на пазара на газ.

 

Според експерти, с които Свободна Европа разговаря, в зачестилите обвинения има един основен проблем. Преговорите за дългосрочни доставки с „Газпром“предстоят и засега може да има само спекулации за това какво може да произлезе от тях. От друга страна, сериозни промени на пазара в България реално не са се случили. Проблем обаче е липсата на яснота за дългосрочната стратегия на новото правителство и съмненията около част от новите хора в „Булгаргаз“.

 

Експертите напомнят, че най-големите енергийни проекти, които засилват влиянието на Русия, през годините са рекламирани, подкрепяни, някои дори реализирани, именно от политическите сили, които днес са най-активни в критиките - ГЕРБ и БСП.

 

Правителството на Борисов построи само за година газопровода "Турски поток", по който руският газ стига от Турция до Сърбия, а икономическите му ползи за България са спорни. В същото време ГЕРБ не успя за 12 години на власт да построи връзката между България и Гърция, която ще позволи да пристига и друг газ, а не само руски.

БСП винаги са били най-активни в промотирането на проекта за втора ядрена централа с технология на "Росатом" в Белене, както и на прекратения "Южен поток". Това е предшественикът на "Турски поток", който обаче предвиждаше газът да идва директно от Русия към България.

 

Как ГЕРБ и БСП се озоваха от една страна

 

Твърдението, че правителството ще въведе посредници в търговията с газ, беше изказано за първи път от ГЕРБ в началото на годината.

 

Това стана след като представители на правителството на няколко пъти критикуваха действия на „Булгаргаз“. В същото време в офисите на дружеството влязоха и агенти на ДАНС и полицията. Акцията беше по подозрение за „спекулативно препродаване на газ“, което беше свързано с използване на количества от газовото хранилище в Чирен.

 

„Нашето съмнение е, че зад атаката на „Булгаргаз“ стоят частни интереси, които искат да върнат посредниците в енергетиката, които съществуваха преди години“, каза тогава депутатът от ГЕРБ Тома Биков пред БНТ.

 

Според депутата Делян Добрев, който е бивш енергиен министър от ГЕРБ, „целта е газовият пазар да се раздели и да го вземат посредниците“. По думите му за „Булгаргаз“ ще остане само „Топлофикация София“ и другите клиенти, които не плащат, а всички платежоспособни ще отидат при частните търговци.

 

Премиерът Кирил Петков и енергийният министър Александър Николов отхвърлят тези обвинения и обещават, че с„Булгаргаз“ няма да се случи нищо страшно.

 

Критиките от ГЕРБ се увеличиха след освобождаването на Съвета на директорите на „Булгаргаз“ и изпълнителния му директор Николай Павлов през февруари. Тогава, изненадващо, съмнения във връзка с промените изказа и президентът Румен Радев, който дотогава не беше критикувал правителството на Кирил Петков.

 

Седмица по-късно, на 5 февруари, само няколко часа, след като новото ръководство на държавния газов доставчик встъпи в длъжност, в темата с посредниците се включиха и двама бивши министри на БСП, която в момента участва в четворната коалиция – Румен Овчаров и Румен Петков.

 

„Натискът е да се отвори пазарът за други продавачи. Търговецът, по принцип, е посредник. Така че можем да го наричаме „посредник“, можем да го наричаме „търговец“, както си прецените“, каза Румен Овчаров пред бТВ.

 

Той обясни, че целта е връщането на посредниците на газовия пазар. По подобие на Добрев той също твърди, че целта на смените в „Булгаргаз“ е посредниците да получат „едно парче“ от пазара.

 

Според Румен Петков съществува и друга опасност, която е свързана с договарянето на неизгодни сделки за закупуване на втечнен газ. Евентуални доставки на втечнен газ са свързани със САЩ и това е един от вариантите за намаляване на зависимостта на Русия.

 

Само няколко часа след изказванията на Петков и Овчаров, по време на събитие на ГЕРБ в село Кирково, Борисов и Добрев изразиха пълно съгласие с твърденията на представителите на „БСП за България“. Бившият енергиен министър Добрев каза:

 

„И Радев го каза преди дни, и Румен Овчаров днес, и Румен Петков – всички видяха къде е истината. Това е такава грандиозна корупционна схема, каквато не сме виждали от 90-те години. Тогава умишлено се фалираха предприятия, каквато е целта сега с „Булгаргаз“, за да може други, такива близки до властта, както със случая при посредниците, да вземат бизнеса на тези предприятия“.

Двамата се изказаха във връзка със сделки с излишъци от газ, реализирани от новото ръководство на „Булгаргаз“. Излишъците са били натрупани след по-ниско потребление. По думите на Овчаров и Петков тези сделки са облагодетелствали частни фирми. Това беше отречено от ръководството на газовия доставчик, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започна проверка по случая.

 

"Координирана атака срещу националния интерес"

 

На 6 февруари, ден след изказванията на опозицията и представителите на БСП, които бяха многократно повтаряни във водещите медии, министърът на енергетиката Александър Николов даде извънредна пресконференция, на която отхвърли всички твърдения. Той определи ситуацията като „координирана атака срещу националния интерес на България“ и подход срещу енергийната политика на правителството, „граничещ с война“.

 

Часове след изказването на Николов в рамките на няколко минути от ефира на националното радио Делян Добрев и депутатът от ДПС Хамид Хамид отново изказаха сходни тези. Те се съгласиха с енергийния министър, че „действително има координирана атака срещу българската енергетика“, но тя идва „от самото правителство“.

 

Дни по-късно Николов декларира, че не се подготвя връщането на посредниците в енергетиката.

 

„Цялото ръководство на „Булгаргаз“, както и на Българския енергиен холдинг (БЕХ), ще запази в максимална степен държавния интерес, което включва изключването на посредници“, каза Николов пред бТВ.

 

Подобна е и тезата на Кирил Петков, който на няколко пъти заяви, че дружеството няма да се разделя и в него няма да влизат посредници.

 

Какво е всъщност "посредник"

 

Обвиненията за връщането на посредниците звучат еднакво, но зад тях се крият две различни идеи. Едната е за посредничество между Русия и „Булгаргаз“, т.е. за вноса на газ до България. Другата идея е за посредничество вътре в страната между вече доставените количества и големите потребители на синьо гориво в България.

 

Бившият министър Делян Добрев говори за връщането на посредниците между "Газпром" и „Булгаргаз“. Той сравнява ситуацията с времето отпреди 2012 г., когато първото правителство на ГЕРБ сключи 10-годишен договор за доставка от "Газпром", който изтича през 2022 г.

 

Преди 2012 г. „Булгаргаз“ купуваше руския газ през три фирми посредници - „Винтерсхал“, „Овергаз инк“ и „Газпром експорт“. Последните две бяха дъщерни дружества на руската „Газпром“, а „Винтерсхал“ също беше свързана с гиганта.

 

Накрая, включително и с помощта на европейските директиви, на пазара остана само „Газпром експорт“, която директно да продава на „Булгаргаз“, без сделките да се оскъпяват от посредниците.

 

Според Добрев тези фирми „кръвопийци“ просто са купували газ от „Газпром“, който после са препродавали с надценка на „Булгаргаз“, без да свършат нищо повече. По думите му сега те се завръщат, а смените в държавния доставчик идват, за да улеснят завръщането им.

 

Овчаров обаче нарича с думата „посредници“ всички частни търговци на пазара в България. Според него целта е те постепенно да изместят „Булгаргаз“ и да продават на крайните корпоративни клиенти, т.е. на фабриките.

 

Покриване между представителите на ГЕРБ и БСП има във втората част от тезата на Овчаров - твърдението, че правителството иска да отнеме монополната позиция на държавната компания, която „печели добре". Това се споделя и от ГЕРБ.

 

„Румен Овчаров се опитва да вкара нови икономически понятия“, коментира пред Свободна Европа енергийният експерт Васко Начев. Той е бил консултант по проучване на добив на нефт и газ в редица страни по света.

 

Начев обясни, че „не може търговец да бъде посредник".

 

"Той [посредникът] стои по средата, за да направи връзката между двете страни. В случая, ако някой продава нещо, а другият го купува, той не е посредник, нали така,“ каза Начев.

 

Той обясни, че няма как крайните клиенти да участват директно на борсата, защото нямат лиценз, който пък може да се издава само от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а самата „Булгаргаз“ няма думата по темата. Това поражда необходимостта от търговци на пазара на газ в България.

 

"Посредници" и в бъдеще време

 

Защо обаче се говори за връщане на посредниците, след като тепърва предстоят преговорите с „Газпром“ и за тях нищо не е известно?

 

„Тепърва предстои да се разбере до каква степен това ще се осъществи“, каза пред Свободна Европа директорът на програмата „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров. Според него все още има твърде много спекулации и предположения по темата.

 

Според Васко Начев пък твърденията за връщането на посредниците звучат „несериозно“ и „несъстоятелно“. По думите му връщането на подобни играчи няма как да се случи без желанието на руския „Газпром“.

 

„Ако те ["Газпром"] имат желание, няма никакво значение оттам насетне какво е поведението на „Булгаргаз“. Ако нямат желание обаче, също няма никакво значение какво е желанието на „Булгаргаз“, каза Начев.

 

Според него засега промяната в ръководството на „Булгаргаз“ изглежда по-скоро като положително явление, тъй като „старите видяхме колко могат“.

 

Според Владимиров основният проблем в случая идва заради липсата на яснота и прозрачност за намеренията на правителството за „Булгаргаз“ и неяснотата каква ще е стратегията на държавната компания в следващите пет години. По думите му, ако се стигне до действия по посока на либерализация на пазара, което да ограничи ролята на фирмата до "социални" функции, това трябва да бъде предварително заявено.

 

По думите му назначаването на новия изпълнителния директор Людмил Йоцов, който идва от свързваната с „Газпром“ – „MET енерджи трейдинг България“, при това без конкурс, оставя усещането, че се извършват машинации. Подобни назначения на хора в конфликт на интереси пък прави още по-неясно „кой е печеливш и кой е губещ от този процес“.

 

В крайна сметка липсата на яснота води до подкопаването на позициите на България в преговорите с Русия по газовите въпроси. Експерти свързват именно компанията MET като едно от дружествата с най-голям потенциал да изместят „Булгаргаз“ от позициите му на пазара в България.

 

„Ние знаем, че няма ангели в този сектор. Всички, по някакъв начин, зависят от Русия т.е. тези търговци, под една или друга форма, имат взаимоотношение с Русия и с „Газпром“, каза Владимиров.

 

Според него обаче не е коректно да не се обявяват намерения, а само да се говори за "промяна".

 

Експертите припомнят още, че най-големите енергийни проекти от последните години също облагодетелстваха руския интерес в България. От времето на кабинета на тройната коалиция, а по-късно и„Орешарски“ бяха строежите на АЕЦ „Белене“ и прекратения „Южен поток“, а правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов построи за рекордно кратък срок продължението на „Турски поток“ през България.