Великите епохи си създават своите велики личности! Личности, които обръщат историята с хастара навън, които стават пример за подражание, които повеждат неосъзнатия електорат към светли бъднини, колкото и неосъзнато да се дърпа!

Днешното ни време очевидно също ще да е велико – велики личности из вестниците и телевизиите се прескачат като бълхи, чет нямат! Поне според независимата от всичко преса и нейните наблюдатели.

Д-р Илия Илиев в традиционния си коментар за „ТРУД“ се е заел с благородната задача да анализира феномена на новата парламентарна партия в „Костадинов и възраждането като процес“.

Ще започнем с изключителното прозрение, че „Не е рядкост малки структури да вършат големи, дори велики дела. Но водени от силни бойци и талантливи организатори. Като съдим по делата, Костадинов е такъв.“

Ами, да – преди месец трийсет автобуса спонтанно докараха на протест привърженици на талантливия организатор пред Парламента. Според д-р Илиев това е организационно чудо, защото  „протестът не беше подкрепен с вдигнат Соросов юмрук, платени „бойци“ и агитки“…

Трийсет автобуса – наистина – какво му плащаш!

Но епохата ражда и други велики примери за подражание и народни водачи – на цяла страница в „ТЕЛЕГРАФ“ Митю Пищова разказва за болестите си и творческите си планове под заглавието „Две моделки лекуват Митю Пищова в джакузито“.

Докторите взели, че му забранили груповия секс заради разните болежки, но „той още продължава да тръшка жените и да ги  пори като риби“…

Това, разбира се, е малко встрани от сериозните проблеми на съвремието, нека опитаме да се върнем към тях. Анализът на програмата на „Възраждане“, направен от д-р Илиев, води до фундаментални и изненадващи съждения:

„Има някои съществени успоредици между нашето време и Българското Възраждане преди два века. СССР се сви, САЩ се тресат отвътре и отвън, както тогава Османската, за периферията се отварят възможности“!

Какви възможности?

То си имало готов не пет, а шестгодишен план: „Тази година „Възраждане“ печели предсрочни избори, 2026-а отново с пълен мандат, а през 2028-а организира присъединяването на Македония към родината“.

Програмата на другия велик българин с възрожденски псевдоним, Митю, изглежда по-реалистична: „Дал съм си дума, че ще преспя с поне 4000 жени, остават ми още 250!“

Ако все в тоя ред на мисли вземем, че се върнем към някои други велики личности от великото ни време, няма как да не споменем предшественика на г-н Костадинов, г-н Сидеров. На тия негови откровения не бяхме попадали, затова ще се наложи да вярваме на написаното от д-р Илиев във вестника: „В този не-живот постигнах максимума за мислопрестъпник… оформен онанист в града на анархистите“. 

Разбира се, пикантният цитат няма за цел да сравнява постиженията на г-н Сидеров с подвизите на Пищова, а за да изпъкне на фона на мастурбиращия опонент новият народен водач –  „Много интелигентен, прозорлив, по юношески любопитен, харизматичен“…

Да не забравим – „Обходил е Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Молдова, Украйна, Албания – нали народът в държавата граничи със себе си“…

В интерес на истината, Митю също обича да обхожда околните страни – изкарал новогодишните празници в Белград: „Само на 31 декември в ресторанта кувертът беше 250 евро. Ама аз една стотинка не съм си извадил от джоба. Имам богати и яки авери, с големи портфейли и тлъсти пачки, дето всичко ми плащат…“

Е, пито – платено!

Макар и от други, важното е, че сметките са чисти!