Да вървиш по пътя им означава да зачеркнеш огромни пластове от световната култура за сметка на краткосрочни бизнес ползи. Може и така да се действа, разбира се. Ама е тъпо, пише журналистът
Фактът, че онази британска леля, министърката на външните работи Лиз не знае къде се намират Воронеж и Ростов не е просто гаф. Това е тенденцията, според която на ключови постове се назначават не можещи и знаещи хора, а лица, верни на „партията и правителството“.
Или на световния хегемон. Така е във Великобритания, така е и в България.
Имаме си премиер, който не знае колко моста има на река Дунав и има проблем със спазването на законите и разделението на властите. За Хосе Ортега и Гасет ме е страх да го попитам. И в същото време този човек има самочувствието, че е в състояние за два-три месеци да реши проблемите със Северна Македония.
Това е самочувствието на незнаещия, който е убеден, че с две влизания в Гугъл ще накаже не само българските престъпници, но и ще въведе справедливост по цялото земно кълбо. „Кирил и Лена“ са не толкова имена на конкретни личности. Това е символ на онази част от обществото, която смята, че дългогодишното четене е загуба на време, че интернет търсачките са несравнимо по-ценни от фондовете на Британската библиотека, че е достатъчно да махнеш 20 души, за да настъпи истински рай у нас.
Да вървиш по пътя на „Кирил и Лена“ означава да зачеркнеш огромни пластове от световната култура за сметка на краткосрочни бизнес ползи. Може и така да се действа, разбира се. Ама е тъпо.
Петър Волгин, Фейсбук