С поредната си атака срещу прокуратурата, президентът отново демонстрира двоен аршин, за който иначе много обича да критикува

Президентът Румен Радев защити премиерът Кирил Петков. За какво обаче? За това, че прокуратурата го била извикала да даде разяснения по твърденията му, че знае за 20 души, които са в „основата на корупцията в държавата“.

Какво нередно има в това, че държавният глава си позволява да характеризира действията на държавното обвинение като „институционален натиск“? В една правова държава твърденията трябва да се проверят, а разпитът на Кирил Петков и Лена Бориславова е част от този процес. Ако прокуратурата не бе изискала данните от Петков и Бориславова, които от интервюто на Иван Гешев пред БТА, става ясно, че са споделили с него на срещата им в петък, щеше да бъде обвинена, че не изпълнява задълженията си.

Всъщност, държавният глава демонстрира за пореден път двоен аршин. Нещо, за което иначе толкова много критикува другите власти. Нали толкова много държи да се проверяват данните за корупция, за престъпления, но когато това засяга близки или свързани с него представители на властта, това незабавно бива окачествено като „натиск“. Ако на разпит се викат опоненти на президента – това е борба с неправдата. Радев за пореден път надскача правомощията си, като дава оценки на съдебната власт. Проявява се и като „бащица“ на коалицията или както вече му го преписаха – „петият крак“ на правителството. Какво да изразяват коалиционните партньори по отношение призоваването на Петков в прокуратурата?

От 8-9 месеца бившите управници от ГЕРБ през ден ходят на разпити в МВР. Радев обаче и дума не проронва. Сигурно, защото това е борба с корупцията и престъпността, според него. Забележителното в случая е, че МВР разследва политици от опозицията. Това се адмирира и подкрепя.Рисковете пред стабилността в държавата стават все по-големи, макар да следваше, че след като имаме редовно правителство, това трябваше да се промени. Проблемът идва от неистовото желание на мнозинството в Народното събрание, на правителството и на президента, да поставят „на колене“ и последната останала извън завладяната държава власт – съдебната и по конкретно – прокуратурата. Независимостта на държавното обвинение се превръща в бодлив трън за едноличната власт и това става все по-видимо от изнервеността на правосъдния министър, на премиера, а от днес и на президента.

Работа ли е на Радев да атакува Висшия съдебен съвет? Разбира се, че не е. Може да е преизбран за държавен глава, но последното нещо, което позицията му предполага е да определя евентуални бъдещи решения на ВСС като рационални или там както намери за добре. Радев явно върви по стъпките на Драгалевския, който също изпълзя в последните часове. Народът си е казал тежката дума за Мавъра, който преди 20 години си беше повярвал, че е взел цялата власт и завинаги. Е, животът го опроверга.