Започваме с това, че в текстът не става въпрос за популярната песен от 90-те на дуета "Южен вятър", с която някога се изпращаха наборниците в казармата. Нито пък за модерния сръбски филм със същото име като на дуета.
Тук става въпрос за истинско военно формирование и желанието на новия премиер Кирил Петков и министъра на отбраната генерал Стефан Янев да се създаде така наречената батальонна бойна група (ББГ), позната и като батальонна тактическа група, в рамките на българската армия и то по стандартите на НАТО.
Идеята е добра и изразява политическа воля за принос към Алианса в контекста на текущото напрежение в Украйна и цялостната регионална нестабилност. Тя, поне на пръв поглед, идва и като алтернатива на отказа на възможността за временно разполагане на НАТО-вски сили тук с възпираща цел.
Какво обаче представлява въпросната ББГ и защо може да се наложи в нейното формиране да участват американски сили, за което загатна самият Янев?
На първо място трябва да се отбележи, че това няма общо (поне засега) с бойните групи по смисъла на Enhanced Forward Presence политиката на НАТО. Те са разположени в Полша, Литва, Латвия, Естония и са съставени на ротационен принцип със солидарното участие на още около 20 държави, без България.
ББГ на теория всъщност представлява една напълно автономна военна единица в рамките на една армия, с капацитет да провежда операции самостоятелно, без да е необходимо да разчита на допълнителна подкрепа по отношение на логистика, артилерия, разузнаване, сили със специално предназначение, ПВО, медицинско осигуряване, военна полиция и така нататък.
Казано с други думи - мини армия в армията с достатъчно гъвкавост, че да има необходимата подготовка за изпълнение на пълен спектър от задачи съвместно (с НАТОвските съюзници) или самостоятелно и то при всякакви условия на оперативната обстановка.
В българските условия подобна структура трябва да бъде първата с възможност да реагира скоростно на заплаха, идваща от изток и евентуален десант по Черноморието.
Всъщност самата идея за създаването на ББГ съвсем не е нова, нито пък уникална. Даже и в момента армията ни разполага не с една, а няколко подобни.
Проблемът обаче е в това, че те са окомплектовани с нашата остаряла съветска техника, която трудно може да бъде съвместима с БТГ по НАТО-вки стандарт.
И тук някъде се появява идеята за нова хибридна бойна група, в която да бъдат включени и други държави с целта да бъдат запълнени дефицитите на нашата армия, отново по думите на министър Янев.
"Говори се за дефицити от гледна точка на стандартите на НАТО за това какво трябва да съдържа една батальонна бойна група. В една такава батальонна бойна група трябва да има артилерия с калибър какъвто ние нямаме в българската армия", обяснява той.
Само че дефицитите съвсем не се ограничават до артилерията.
Една огромна част от техниката в общо двете ни механизирани бригади представлява 40 и повече годишни образци, които не са снабдени със съвременна криптирана радиовръзка или елементарни средства за електронно разпознаване, така че съюзниците ни да я различават от противниковата.
Това означава, че ако ще се попълват "дефицити", ще се наложи да се попълват временно с една изцяло чужда техника, тъй като нашата просто не е на достатъчно високо съвременно ниво.
А да получим нова няма как да стане, поради простата причина, че няма кой да ни я подари. Все пак един от принципите в НАТО е общият принос към отбраната, като всички съюзници трябва да полагат максимални усилия за собствената си сигурност.
В този смисъл нашата държава от 30 години е изпаднала в състояние на пълно неглижиране, осланяйки се на това, че някой друг ще поеме отговорност, ако се наложи.
Само че сега се налага, а се оказва, че ние сме напълно неподготвени. Дори и до края на годината да ни бъде подарено цялото необходимо оборудване - нещо, което логистично е напълно невъзможно - ще бъдат необходими няколко години, докато то бъде напълно интегрирано в нашите сили, а съставът - обучен.
Така че текущата идея за създаване на НАТО БТГ, което е изцяло под български контрол, изглежда по-скоро като една временна кръпка, но в никакъв случай и дългосрочно решение за системните проблеми на въоръжените ни сили.
Искаме НАТО да запълни "дефицитите ни", но големият въпрос е всъщност кога ние самите ще започнем да работим за това.
