Истината не е приятна, но е очевадна - Радев не можеше да спечели битката с Борисов без Петков/Василев. Но не очакваше, че спечелвайки войната с Борисов, те ще се сдобият със сила, която могат да обърнат и срещу него самия

Войната Радев-Петков е факт и всички нейни признаци са налице, колкото и от двата лагера да се опитват да ни убедят, че видимо обтегнатите отношения между президент и премиер са в реда нещата, че разногласията им са "буря в чаша вода". Но пък признанието на вицепрезидента Йотова, че „и свои, и чужди” се опитват да вбият клин между двамата, издава напрежението.

Всичко това беше очаквано. Още с прохождането на правителството "Петков" беше ясно, че „синът” ще се опита да се еманципира от „бащата”. Въпросът беше кога и кой ще започне пръв.

ЗАЛПЪТ ДОЙДЕ ОТ БАЩАТА, НО ТОЙ Е В НЕИЗГОДНА ПОЗИЦИЯ

Естествено залпът дойде от „бащата”. Нали е военен, на него му приляга да удари пръв. Поводът беше точно избран – посещението на премиера в Северна Македония, където лъсна цялата бутафория около желанието на Петков да ни сближи с македонците, напук на тяхното неуважение към история и човешки права, което в дните след визитата избуя до открит антибългаризъм. Радев спечели точка, но Петков не се призна за победен. Продължи все така неадекватно, макар и под външно-политичска диктовка, да обяснява как икономиката и бизнесът ще зачеркнат миналото и въпросът с ветото ще отпадне от самосебе си.

После обаче дойде вторият шамар – този път с мириз на газ и на много пари. Президентът предупреди управляващите, че с уволнението на шефа на "Булгаргаз" Николай Павлов вървят по пътя на ГЕРБ. А неговата дясна ръка Димитър Стоянов се включи активно на страната на опозицията по темата за скандалната сделка с продажбата на 37 000 мегаватчаса евтин газ от Чирен за Румъния. И даже намекна за оставка на новото ръководство на „Булгаргаз”, защото прави същото, за което старото е уволнено.

Така и за слепите се осветли основната линия, по която отдавна тече напрежението „президент-премиер”. Радев иска да бъде като Първанов - да направи и той свой "шлем", да играе водеща роля в енергийната политика на страната, домогвайки се по този начин до преки контакти с Путин. И така да сложи ръка върху бъдещите преговори между „Булгаргаз” и „Газпром”, чийто договор изтича през май. Но Първанов имаше личния контакт с Путин, а Радев го няма.
Затова и премиерът Петков буквално го цапардоса през ръцете, показа му, че има други планове, защото има други ментори – по-малко влияние от Русия, повече газ от САЩ.

В тази битка засега губещият ще е Радев, защото той не може да намери никакви конституционни основания да се бърка в работата на изпълнителната власт. Може да критикува правителството, да размахва пръст, да му брои дните (както неуместно направи Йотова), но не може нито да го свали от власт, нито да промени политиката, която то прокарва. Докато има мнозинство, колкото и да е крехка тази "коалиция на принудата", тя ще е жива. А пък опасността да се изпадне отново в позицията „служебен кабинет, назначен от Радев”, я прави жилава и издръжлива на външни атаки. Поне засега.

ЗНАЕШЕ ЛИ РАДЕВ КАКВО СЕ РАЖДА С БЛАГОСЛОВИЯТА МУ?

И тук стигаме до въпроса – когато „създаваше” дуото Петков/Василев, когато бабуваше на проекта „Продължаваме промяната”, когато ни уверяваше, че България ще спечели, ако има повече министри като Петков (тогава служебен), президентът съзнаваше ли, какво ще стовари върху държавата?

Допускам, че не.

Защото той създаде политически Петков/Василев с една-единствена цел – да бъдат оръжието му във войната с Борисов, която бе обсебила цялото му политическо съзнание.

За нея първо, разчиташе на американците, но скандалът с „Грипените” (2017) го изтласка от орбитата на американското посолство. Три години по-късно (2020) и вдигнатият му юмрук не доведе до унищожаването на ГЕРБ и Борисов. Предаде Нинова (2021) и я загуби като партньор.

Така Радев стана „плячка” на кръга „Капитал”, чиято дамска част вече беше влязла и в семейството му. И сключи с тях „договор” срещу Борисов. Те пък му отвориха отново път към „Козяк”, а от там му посочиха „правилните” хора, които трябваше да бъдат острието му срещу Борисов. Това си беше чиста сделка на гърба на държавата. Заради изпълнението ѝ президентът не се посвени дори да прегази Конституцията.

РАДЕВ НЕ МОЖЕШЕ ДА СПЕЧЕЛИ БИТКАТА СРЕЩУ БОРИСОВ БЕЗ ПЕТКОВ/ВАСИЛЕВ

Истината не е приятна, но е очевадна - Радев не можеше да спечели битката с Борисов без Петков/Василев. Той им създаде хранителната среда да избуят, използвайки ги за политическата цел, която си бе поставил, но не очакваше, че спечелвайки войната с Борисов, те ще се сдобият със сила, която могат да обърнат и срещу него самия.

Не случайно Петков и Василев няколко пъти подчертаха, че условието им към президента е било да им се даде пълна свобода на действие като служебни министри и са я получили. Още тогава Радев е трябвало да осъзнае, че не само изпуска контрола върху тях, но ги прави опасни за себе си, защото най-естественото нещо е в един момент те да пожелаят да се еманципират от него.

ЕМАНЦИПАЦИЯ БЕЗ ЕМОЦИЯ

И те го направиха – първо смениха всичките му областни управители, после привлякоха в „отбора си” "неговия" човек в кабинета Бойко Рашков, който систематично изчегъртва всички президентски назначения в службите, а сега го „изхвърлят” и от енергетиката, отнемайки му сладкото бонбонче да бъде диригент на могъщи финансови потоци.

Те нямат емоции, нямат скрупули, действат както се действа в бизнес среда – рационално, прегазвайки конкуренцията, ако трябва и брутално. За тях правителството е бизнес-проект и те ще положат всякакви усилия (без подбор), за да не го изпуснат.

Със "силата", която той им инжектира, днес те вече не се притесняват да прекрачват и демократични норми, защото той им даде пример - заради тях наруши Конституциятаи с двете си служебни правителства им показа как не трябва да се управлява държавата - как се притискат неудобните, как се назначават лоялни некадърници, как се усвояват финансови потоци, как се настройват българи срещу българи, как се сее омраза. Вече започва да излиза информация, че оценката на партньорските  служби за двете служебни правителства на Радев е "корупция и лобизъм" до нива, които и при Борисов не са достигали. А това означава, че бившите служебни министри, издигнали се до премиер и вицепремиери в сегашното правителство, ще продължат същата тази линия. 

СИНОВЕТЕ КАТО БАЩАТА

Затова, без да му мигне окото, премиерът брани шуробаджанащината във властта и сипе закани за арести на противници, а самозабравата му стигна до там, че да признае в ефир, че всяка седмица привиква шефа на ДАНС и вътрешния министър и ги притиска да започнат по-бързо "реални арести", защото нямал време. Влезе и в ролята на прокурор, за да ни осветли, че "хората от досегашното ръководство на „Булгаргаз“ скоро ще бъдат обвинени", и да ни напомни по този начин, че времето на диктатурата може отново да ни се стовари.

Затова на мястото на "калинките" в администрацията "законно" ще дойдат "променките", а по върха на държавата ще се вихрят съпруги, любовници и баджанаци, оплетени в интимни икономико-приятелски схеми и кръгове. Цялата конструкция на "Продължаваме промяната" е изградена на тази база и Радев знаеше това, когато я пробута на българския избирател, за да си отмъсти на Нинова.

Един измислен харвардски кръг, който няма корени в обществото, но под благовидния поглед на президента, взе властта, преобръщайки цялото устройството на изпълнителната власт така, че да съсредоточи в ръцете си всички финансови потоци на държавата. Без Радев дуото Петков/Василев не можеше да направи всичко това.

И когато Кеворкян попита в последната си статия "кой ще понесе отговорността за този човек (Кирил)", отговорът е само един - Радев.

Сблъсъкът между президента и правителството, който наблюдаваме в последните дни, е само началото на една война, чиито искри ще поддържат високо напрежение в държавата.

На Радев му трябва враг, за да съществува политически. Така е устроен, чипът му е зададен в една посока – да живее във война и да побеждава. Когато няма битка, той се обезличава. След като победи Борисов (макар и с чужда помощ), идва новият враг – Петков (няма значение, че му е помогнал да победи Борисов). Без разгръщане на тази битка вторият му мандат ще бъде абсолютно кух. Както беше и на Първанов.

Петков обаче няма никакво намерение да отстъпва. Колкото повече ситуацията в държавата се влошава, толкова повече двамата с Василев ще демонстрират самочувствието на новите спасители на страната.

РАДЕВ СБЪРКА И С НИНОВА

Радев много сбърка и с това, че попречи на Нинова да стане председател на парламента. Да, тя щеше да е първа в парламентарната република, което го уплаши, но щеше по цял ден да натиска звънеца в депутатската говорилня, без да има истинските лостове за управление. Сега като вицепремиер и министър на икономиката Нинова има реалната власт, която Радев по конституция няма. Хем ѝ даде възможност да покаже управленски качества, които в парламента не можеха да се видят, хем я загуби за партньор.

ПЕТКОВ КАТО ШУТ, ВАСИЛЕВ ГРАДИ ПОЛИТИЧЕСКАТА БИЗНЕС-ИМПЕРИЯ

Едновременно с това образът на харвардците вече взе да потъмнява. Медийните изяви на Петков са катастрофа за имиджа му, за разлика от поведението на Асен Василев. Всъщност, както Райчев ги нарече "двамата министър-председатели", са подбрани от конструктура си идеално.

Кирил Петков отвлича вниманието с дуращината и шутовцищата си, докато сериозният, стабилният, емоционално непробиваемият Асен Василев гради политическата им бизнес-империя. А пък в съчетание с репресивните настройки на Бойко Рашков - нищо добро не могат да очакват противниците на ПП на всички нива в държавата. Не случайно финансовият министър насочи първо атаките си към кметовете, които загасиха уличните лампи заради високите сметки за ток.

От днешно изявление на прокуратурата става ясно, че на срещата на Гешев с Петков, министър-председателят му е посочил списък с имена и прякори на лица, които според него са в основата на икономическата и криминалната престъпност в страната. Щом премиерът може да визира някого за престъпник, това ни връща в началните години на прехода, когато и Филип Димитров, и Костов след него се саморазправяха с опонентите си чрез "бухалките" на властта.

ЩЕ ГО ТЪРПИ ЛИ ВСИЧКО ТОВА РАДЕВ

Ще го търпи ли всичко това Радев? Това ли е "А" оторът на България, както го обяви с амломб Петков? Да управляваш държава се изисква компетентност, хора със знания и опит, прагматично поведение и по-малко самочувствие за сметка на много повече реално съдържание и капацитет. Ако Борисов раздаваше правосъдие от джипката, то каква е разликата с Петков, който прави същото от екрана?

И ако се обърнем назад, е редно да си зададем въпроса - за това ли бе юмрукът на Радев? И дали елиминирането на президента от потоците в енергетиката, което ще доведе и до политическото му изолиране, не е под диктовката на САЩ? Защото етикетът "корупция и лобизъм" в днешно време вече не води до нищо добро. И Радев тепърва ще го разбира.