Чуват се много гласове, изразяващи загриженост за нашата външна политика спрямо Азия, доколкото имаме такава. След като наша делегация от конгресмени се завърна от посещение в Япония, водачът й Ерик Кантор, републиканец от Вирджиния, направи следното изявление:

"Ние приветстваме визитата на президента Обама в Азиатско-Тихоокеанския регион и в Япония. Съвпадащите ни визити отразяват силен ангажимент от страна както на изпълнителната, така и на законодателната власт на САЩ към този регион. Ние сме убедени, че нашият просперитет в Америка е обвързан с растежа и стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион и че крайъгълен камък на американския ангажимент в него е съюзът между САЩ и Япония.

Като глобална сила обаче САЩ са изправени пред много предизвикателства по целия свят. Ние всички сме много загрижени от това, което става в Иран, и от неговия стремеж да се сдобие с ядрени оръжия. Много сме обезпокоени и от ужасния конфликт в Сирия, както и от руската агресия, предприета от Путин, в Украйна.

Ние, разбира се, не можем да игнорираме тези предизвикателства, но никое от тях не бива да ни отклонява от приоритета, който САЩ трябва да поставят и върху Азиатско-тихоокеанския регион. Ние сме тихоокеанска държава, но американският ангажимент към нашите приятели и съюзници по света е жизненоважен за позицията ни пред нашите съюзници в Азиатско-тихоокеанския регион."

С други думи, нашето многообещаващо "обръщане" към Азия досега не се е случило и когато се случи, то не трябва да бъде за сметка на другите ни глобални интереси. Как успокояваме обтегнатите нерви в този регион и демонстрираме ангажимента си към нашите съюзници не е тайна, но то изисква фокусиране на вниманието на президента. Бившият шеф на президентската канцелария Джим Стейнбърг и Майкъл О'Ханлън от левоцентристкия "Брукингс институт" се присъединиха към гласовете на онези отдясно, които призовават за повече решителност, когато става дума как да реагираме на заплахата от Китай, пред която се изправят нашите съюзници:

"Ние предлагаме (политика), под надслов "Решимост и гаранция".

Войните твърде често са резултат от погрешна преценка за решимостта на другата страна. В Източна Азия, и в отношенията между Китай и САЩ Корейската война показа какво може да се случи, когато страните не преценяват правилно готовността на другата да действа. САЩ трябва ясно да демонстрират решимостта си да защитават жизнените си интереси.

А в сегашния контекст в Източна Азия това никъде не е така важно, както при спазването на съюзническите ни ангажименти. За да предотвратим такива неправилни преценки, САЩ трябва да укрепват доверието в договорните си задължения както на думи - както администрацията (на Обама) направи, давайки да се разбере, че задължението да помагаме на Япония според американско-японския договор за сигурност се разпростира и върху островите Сенкаку (за които претендира и Китай - б.р.) - така и на дело.

Това не означава, че Вашингтон трябва незабавно да размаха меча, ако действията на Китай доведат до ескалация на напрежението около спорния архипелаг Сенкаку в Южнокитайско море. Но ние трябва ясно да покажем, че сме готови да платим значителна цена, ако бъде пресечена "червената линия". Ето защо отговорът ни на руските действия в Украйна се следи така зорко в Източна Азия.

Американските съюзници в Азия се тревожат, че способността на Китай да причини големи икономически щети на САЩ може да възпре Вашингтон да действа. Тази загриженост се задълбочава от предпазливостта на САЩ и ЕС да накарат Русия да плаща за действията си. Разширяването на американските санкции срещу Русия в края на март би следвало да увери нашите съюзници в готовността ни да поемем рисковете от икономическо възмездие, за да накараме тези, които пресичат "червените линии", да си плащат. Американските съюзници внимателно ще наблюдават дали заплахите с по-тежки санкции ще станат по-конкретни в случай на по-нататъшни руски посегателства."

Аз се разграничавам от тези автори, които се надяват, че ние можем да убедим Китай "да намали темпа на въоръжаването си, вместо да се стреми към паритет". Може би е време САЩ да спрат да съкращават безразборно военния си бюджет. Доколкото тези автори препоръчват "изграждане на доверие (с Китай), включително готовност да постигнем взаимни споразумения, които ще направят правдоподобни демонстрациите на добри намерения от всяка от двете страни", това би изглеждало по-уместно, след като възстановим доверието между нас и нашите съюзници.

Но ключовият аргумент на същите автори - че нашата политика спрямо Русия засяга нашата политика към Китай и нивото на удовлетвореност на нашите азиатски съюзници - е абсолютно правилен. Щом започнем да спазваме ангажиментите си и да търсим сметка на агресорите в една част на света, и страните в други части ще разберат, че държим на думата си.

В тази връзка, завършването на проекта за Транстихоокеанско партньорство би потвърдило, че има ползи от близките отношения със САЩ. (Кантор отбелязва: "Ние сме доволни да чуем, че нашите преговарящи заедно с тези на Япония напредват. Всички ние бихме потвърдили убеждението си, че това споразумение ще означава реално нарастване на работните места и реален икономически просперитет не само за вас тук, в региона, но и за нас в САЩ.")

За разлика от Близкия изток, ние имаме цяла група от приятелски демократични страни в Азия. Сега имаме нужда само от американско ръководство за защита на общите ни интереси.

БТА