Лиляна Мирчева

Заради кризата антимонополната комисия следи по-внимателно бизнеса за нерегламентирани споразумения, стана ясно на семинар за обмяна на опит между Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Федералната комисия по търговия на САЩ. Форумът ще продължи до 18 септември в столичния хотел „Шератон“ и на него ще се обсъдят законодателни проблеми на конкуренцията, опита и дейността на антимонополното ведомство на Щатите. На срещата присъстват експерти от органите по конкуренция на Унгария, Румъния, Сърбия, Турция, Босна и Херцеговина. Български участници са представители на изпълнителната и съдебната власт, регулаторни органи, водещи компании, юристи и икономисти.
Сред различните форми на монополи експертите научиха и за лизингов картел между пет фирми, производители на фуражи от САЩ, Корея, и Япония. Те договорили цени, производство и механизми за прилагане на споразумението, като използвали за прикритие търговска асоциация. Участник на ФКТ е внедрен на заседанията, записва разговорите и след като картелът е разкрит, са наложени дълги срокове лишаване от свобода, както и глоба от 100 млн. долара.
Първият антитръстов закон в САЩ е приет през 1890 г. и е популярен като закона „Шерман“. ФКТ е създадена през 1914 г. като агенция, чиято основна цел е да преследва антиконкурентните практики. Тогава е приет и вторият антитръстов закон „Клейтън“, забраняващ определени видове поведение и сливания на компании. Последният закон - „Харт Скот Родино“, приет през 1976 г., определя начините за предварителното уведомяване за концентрации.

---

Петко Николов, председател на Комисията за защита на конкуренцията: Няма нито една ефективна присъда по дело на КЗК

---

- Господин Николов, колко антимонополни дела е завела КЗК, откакто е създадена през 1991 г.?
- Общо взето, са много. Последните преписки, които са направени по картелите – за олиото, млякото, птичето месо и яйцата, станаха в резултат на самосезиране от комисията. Последните дела, по които имаме сигнали, лично аз определям като много сериозни. Имаме преписки за злоупотреба с господстващо положение срещу ЧЕЗ, „Софийска вода“, няколко топлофикации и те получиха голям обществен отзвук.

- След масовата приватизация все пак останаха големи държавни предприятия, които запазиха монопола си на пазара. Наблюдавате ли тяхната дейност?
- Ще кажа, че няма нищо по-лошо от държавния монопол, освен ако това не е частният. В резултат от приватизационните сделки се получи либерализация на пазара, но останаха дружества с господстващо положение на пазара. Веднага искам да кажа, че това не е основание за санкции към тях. Те може да бъдат глобени, ако злоупотребяват с монопола си, като нарушават конкуренцията на пазара, увреждат потребителите и ощетяват своите конкуренти.

- Колко от заведените през миналата година дела имат ефективни присъди?
- Няма такива, защото в рамките на 6 месеца след като сме се произнесли, засегнатите компании обжалват решението ни във Върховния административен съд. Докато не влезе в сила решението на втора инстанция на ВАС, наказанието не може да бъде изпълнено.

- Това протакане във времето не обезсилва ли решенията на комисията?
- За един пазар е много важно бързо да настъпи ефектът, който се преследва със санкция. Процесът е бавен, но в крайна сметка няма как по друг начин да се иска промяна в поведението на определена компания. Според новия Закон за защита на конкуренцията, който влезе в сила през декември 2008 г., ние имаме възможност да налагаме временна мярка, т.е. до влизането на решението на ВАС в сила.

- Не подлежи ли и тази временна мярка на обжалване?
- Досега имаме един-единствен случай, в който допуснахме временна мярка. Той е с рекламата на „Узаки Зорбас“ и тя също се обжалва в съда.