---

Илиян Василев е председател на "Делойт България". Той е бивш посланик на България в Русия в периода между 2000 и 2006 г. Професионалният му опит включва работа като ръководител на Българската агенция за чуждестранни инвестиции, както и в Българската международна бизнес асоциация. Почетен председател е и един от основателите на Българския икономически форум и на Югоизточния европейски икономически форум.

---

- Г-н Василев, имате пряк поглед върху бизнеса. Колко сериозен проблем ще бъде междуфирмената задлъжнялост, от една страна, и сивата икономика, от друга?
- Ръстът в междуфирмената задлъжнялост е логичен при задълбочаващата се криза. Важно е да се оптимизира дълговата структура на предприятия, да се преструктурира и намери вярното продължение с помощта на банки и консултанти. За съжаление не получи развитие идеята за клирингова схема за изчистване на междуфирмените задължения. Трябва да се ползват добрите практики от банковата сфера, за да се освободи пътят на финансовите потоци, от което ще спечелят и фирмите и банките. Добра антикризисна практика на страна с ограничен ресурс като България не се състои толкова в наливане на допълнителна ликвидност, защото при нисък капацитет на усвояване и при високо равнище на недоверие ликвидността не е решение. Главното е да се прочистят финансовите канали и да се отстранят пречките пред стопанския оборот. Подобна мярка е стимулиране на експортното кредитиране, защото тягата на износа сама отпушва тези канали.

- Изразът “заради световната криза” не се ли използва и за оправдание за някои неблагополучия на предприемачи? Очаквате ли “изкуствени банкрути”?
- Никога не съм вярвал в изключителността на България към проявленията на кризата. Сега ми е странно, като слушам новата мантра, че „кризата е внесена”, иначе у нас всичко било наред. Странното е, че когато глобалната конюнктура благоприятства развитието и растежа у нас, пропускаме да отдадем дължимото на външния фактор. Преди да говорим за лошите сценарии, има широко поле за защита на активи, подобрение на вътрешния контрол, оптимизация на парични потоци, подобрение на информационните потоци и системите за управление на риска.

- В последните години беше “модерно” т. нар. дялово инвестирате. Смятате ли, че сега е дошъл моментът за консолидация и изкупуване при добра цена?
- Консолидацията никога не е била неактуална тема особено при преходна икономика като нашата. Всъщност, както показва проучване с участието на „Делойт“, по равнище на сливания и вливания България значително изостава от средните равнища за Централна и Източна Европа. Затова и контролирани от български капитали местни компании почти отсъстват от първите 500 компании в ЦИЕ. Никога не е късно или неподходящо за сливания, вливания или придобивания. Кризата дава уникални възможности в тази насока и се радваме, че все повече наши клиенти се обръщат за съдействие. Но изборът на удачната форма и времето остават ключови.

- Как оценявате мерките на правителството, заложени в антикризисната програма, и в частност последното решение за орязване на министерските заплати с 15%? Западната преса го нарече популистко...
- Гледайки напред във времето, вероятно много от мерките, които ни предстои да вземем, за да се стабилизират публичните финанси, ще изглеждат много по-радикални и по-непопулярни. Всички мерки трябва да се оценяват в цялостен контекст – за съжаление огромен финансов ресурс след есента на миналата година се разходва, необвързано с мерки от системен характер за противодействие на кризата. Най-важно е, разбира се, това, което ще се направи от тук нататък, защото есента и зимата според анализаторите ще бъдат трудни.

- При последното си посещение у нас председателят на ЕЦБ Жан-Клод Трише попари надеждите ни за скорошно приемане в еврозоната. Кога според вас ще успеем да покрием критериите поне за присъединяването към ЕРМ2?
- Не виждам в тази светлина резултати от посещението на господин Трише. Просто той повтори това, което знаехме. Присъединяването към ЕРМ2 все още лежи в значителна степен в полето на суверенно решение на българското правителство и централната банка. Разбира се, то ще бъде отправено тогава, когато сме сигурни, че ще получим бърз положителен отговор.
По-важно е да разпишем в детайли и оптимално да разположим във времето плана за действие, който ще съкрати времето в ЕРМ2 и ще ни отведе в еврозоната. За мен най-трудният критерий е конвергенцията в лихвените равнища. Трябва да следим и случващото се в Прибалтика. Но няма нужда да си внушаваме излишни страхове и опасения. Колкото по-скоро тръгнем по пътя към еврозоната и поставим това като национална задача, толкова по-рано ще стигнем целта.
Трябва да бъдем изключително внимателни към спекулациите, че валутният борд ще забави излизането ни от кризата. Това е „мекият” вариант на внушенията, че фиксираният курс ни пречи и левът трябва да се девалвира. Ако имаме политики и воля за реформи, предсказуемият валутен курс може само да изиграе стабилизираща роля.

- Смятате ли, че на този етап трябва да започнем преговори за споразумение с МВФ?
- Мисля, че трябва да бъдем дискретни в говоренето по темата, но да действаме. Защото може да пропуснем времето за изгодно предпазно споразумение с МВФ /специалния пакет за отличници без условия/ и да ни се наложим директно да говорим за стендбай с тежки задължения. Не трябва да забравяме, че определящи трябва да останат контекстът на членството ни в ЕС и „европейската рамка” на решения. Ако виждам една очевидна полза на външното наблюдение и подкрепа, то е във външния репер на действията ни, което, както показа мониторингът по еврофондовете, никак не е излишно в турбулентни времена.

- Каква е цената на капиталовия ресурс в региона и как оценявате стабилността на банковата система?
- Нашата банкова система е стабилна и докато спазваме натрупаните за десет години след въвеждане на валутния борд принципи и правила, ще сме в добра кондиция. Но само с игра в защита и дисциплина няма да стане, трябва и проактивна политика. Това не е тъждествено с рискови мерки.
Надявам се, разбираме, че банковият и реалният сектор са взаимосвързани и взаимозависими. Нито благодатта, нито несгодите могат да се изолират по време и по хора. Цената на капиталовия ресурс е по-висока от средно- или западноевропейските страни, но тя следва логично оценката на политическия и стопанския риск. Ето защо лихвената конвергенция е ключов параметър на критериите за членство в еврозоната.

- В кои икономически сфери кризата най-силно се отрази на региона на Източна Европа и доколко България ще успее да привлича чуждестранни капитали?
- При толкова много текущи предизвикателства не виждам полза да осчетоводяваме последствията на кризата в един или друг сектор. По-важното е да се обърне внимание, че глобалната и българската икономика ще излязат силно променени от кризата. Нужно е да съчетаем текущите си действия с оценката за прогнозните последствия на кризата, за да избегнем преразход на ресурси. С висока доза вероятност може да се прогнозира например, че ще пестим ресурси повече и ще ускорим преминаването към електроавтомобили като синергично решение между енергийна ефективност и сигурност, климатични промени и не последно място балансиращ ефект върху благосъстоянието и развитието. В САЩ и Израел вече действат национални програми за изграждане на необходимата допълнителна инфраструктура и стимулиране на потреблението на електроавтомобили. За жалост у нас нямаме вътрешната нагласа да бъдем „пионери” и самостоятелно да разчетем бъдещето си. Подценяваме значението на изграждането на национална база на знанията и бизнес информацията, което да помогне на институциите, компаниите и гражданите. Вероятно ще чакаме съответната европейска директива или програма на Световната банка или ЕБВР.

- С профила си на нискоразходни страни смятате ли, че България и Румъния остават звездите на аутсорсинга в Европа?
- Темата аутсорсинг и ниски разходи на труд е актуална, но не толкова в контекста на чуждестранните инвестиции. Добро, но временно решение за привличане на външни инвеститори, тъй като винаги в бъдеще ще има някъде по света по-евтина работна ръка. Оптимизирани и ниски разходи за бизнес чрез аутсорсинг, включително и чрез инсорсинг, е по-необходимо за българските компании. Аутсорсват се както звена от корпоративната верига с по-ниска добавена стойност – услуги по т.нар. бек офис, дистрибуция, транспорт, така и управленски услуги, в това число външен и инвестиционен мениджмънт. Веригата на добавената стойност се оптимизира по отделните сегменти, където се търсят най-оптималните решения.

- Какви са очакванията ви за развитието на кризата?
- Не искам да гадая особено при толкова противоречив фон от анализи, оценки и прогнози. Измина доста време, преди да разберем, че сме вътре, със сигурност ще минат месеци, преди да разберем, че сме излезли от кризата. При всички случаи трябва да изработим рефлекс към краткосрочното кризисно реагиране, но и да се ориентираме към системни и дългосрочни реакции. Просто трябва да уловим и управляваме промяната и най-вече собствената си промяна.


Интервюто взе Диана Йосифова