- Г-н Данев, излезе докладът на Конфедерацията на европейския бизнес (BusinessEurope), който съдържа констатации за забавеното банково кредитиране на бизнеса от банките и възможните алтернативи. Как ще коментирате ситуацията в България? - Ситуацията с банковата система в България е малко по-различна и същевременно много от нещата за европейската система са верни и си приличат, макар че у нас има допълнителни усложнения. Както забелязвате, в цяла Европа има ниски лихвени проценти, а в България те са много високи. Има срив на кредитирането, както в цяла Европа, макар че в различните страни ситуацията е различна. Например в Австрия нещата са доста тревожни, в Швеция, Естония и Италия – също, в Белгия нещата не вървят добре. Банковата система у нас има чуждестранни собственици. Дълго време те отпускаха огромни финансови ресурси в страната заради високата норма на печалба, но в един момент заедно с кризата започнаха да изтеглят финансовите си ресурси, което рязко влоши ликвидността на българската банкова система. Нуждата от средства провокира грешен ход от страна на държавата – имам предвид гаранциите по кредитите, с които тя разтовари банките от риска какво би станало с тези пари, ако вдигат все повече и повече лихвените проценти. Тъй като това на практика не са средства на банките, а средства на държавния резерв или на резерва, натрупан в националната банка, гаранциите по тези депозити трябваше да бъдат дадени при пазар на спадане, което още не е късно правителството да направи. Примерно при депозитите с повече от 5% не трябва да се гарантира доход повече от 5 на сто. При това положение цената на ресурса за банките ще е 10, 11 или 12%, което някои банки вече правят. - Какъв е спадът на кредитирането? - С повече от 40% е намаляло кредитирането. БНБ намали минималните резерви и така се наляха 3 млрд. лева в банките, но това доведе ли до 3 млрд. кредити? В никакъв случай. Тоест тези средства или попълниха влошената ликвидност на банковите системи, или са изнесени към банките майки. Така че политиката на банките в това отношение не е дългосрочна, защото ако бизнесът не работи, и банките няма да работят. Това е дипол - ще се увеличи броят на лошите кредити, който расте и вече достигна около 3,8%. Това е доста повече от досегашните лоши кредити, а процентът им тепърва ще расте, защото икономиката не работи и една от причините за това са оборотните средства, които са кредитни средства. - Какви са загубите за бизнеса от свитото кредитиране? - Те се изразяват в свиване на националното производство с над 30 на сто. Първо, банките забавят кредитирането. Второ, забавя се връщането на ДДС и трето - намаляват оборотните средства и се увеличава междуфирмената задлъжнялост. Всичко това се отразява върху допълнителното намаляване на производството, което рано или късно ще рефлектира и върху банковата система. Ако тя желае да бъде здравословна и печеливша, трябва да има здравословна и печеливша икономика. Ако в едната страна се наруши баланса, това ще се отрази и в другата система. За съжаление нещата не вървят с темповете и очакванията на бизнеса.