Васил Велев е роден през 1959 г. Завършил е Техническия университет в София със специалност автоматика. Участва в управлението на „Стара планина холд“. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. - Г-н Велев, как се развива кризата в България? Доскоро говорехме, че сме едва ли не оазис на спокойствието. - Асоциацията на индустриалния капитал още през ноември миналата година обяви, че България не е оазис на спокойствието. Тогава, докато се обсъждаше бюджетът за тази година в комисиите на парламента, дадохме прогнози, че ръстът 4,7% на БВП е нереалистичен. Бизнесът вече беше започнал планирането за тази година и компаниите бяха предвидили спад в продажбите си между 10% и 40%. Сега сме свидетели, че се развива по-скоро песимистичният вариант. За първото тримесечие асоциацията прогнозира 30% спад на продажбите в индустрията. Очакваме през второто и третото тримесечие спадът по-скоро да се задържи на същото ниво. Може би ще има леко покачване през четвъртото тримесечие. - Това за всички сектори на индустрията ли важи? - Развитието на процесите е различно в отделните сектори. Най-напред и най-много пострадаха първоешелонните – добивната промишленост, металургията. След това кризата дойде в машиностроенето, електротехниката, текстила. А някъде още не е усетена. Освен това всички работници, освободени от индустрията, утре няма да могат да си купят толкова стоки, колкото са купували вчера. Това ще се отрази на потреблението, а оттам на производството на много стоки и услуги, без които можем, и не са за всекидневна употреба и необходимост. - Кои сектори първи ще излязат от кризата? - В които сектори кризата започна първа, в тях ще започне най-напред и възстановяването. Там беше и най-големият растеж преди нея. 2009 г. ще е трудна година за индустрията. В селското стопанство може да има известна компенсация, която обаче няма да може да покрие изцяло спада в промишлеността. - Какъв ще е ефектът върху услугите? - Ако спадът при тях е на нулата, това, според нас, ще е успех. Разбира се, това са само прогнози. Никой не може точно да предвиди какво ще се случи, но е важно да имаме по-близка до реалността представа какво става. Еднакво вредни са и прекаленият песимизъм и сгъстяване на краските, и бодряшкото говорене за кризата и безпочвеният оптимизъм. Крайният песимизъм допълнително подсилва лошите очаквания за кризата. Хората се сковават, страхът от неизвестността ги кара да потребяват под възможностите си, а това усилва ефекта от нея. И обратно – много бодряшките изказвания също не помагат, защото се вижда, че нещата не стоят така, както се представят. Не можем да разберем и да подкрепяме напълно нереалистични искания за 50% увеличаване на заплатите в отделни бюджетни сектори. Някои страни намалиха с по 15% заплатите в тази сфера. Успех ще е, ако ги запазим на сегашното ниво. Можем да отчетем като успех и факта, че при нас няма девалвация на лева и инфлацията се укроти. - Подкрепяте ли тезата, че кризата ще изчисти остатъците от остарелите структури в националните икономики? Ще се промени ли съществено българската? - Кризата няма аналог, за да черпим информация и да я съпоставим с миналото. При всички случаи ще има пренареждане след нея. България влезе в кризата с много добро състояние на публичните финанси и със сравнителни предимства спрямо другите държави - членки на ЕС, които доскоро бяха давани за пример. Когато в Румъния увеличиха със 100% заплатите на учителите, това беше светъл пример. По-рано от Букурещ ходеха на пазар в Русе. Сега след девалвацията на леята става обратното. Ако имаме сравнително добри изходни позиции, ако успеем по най-добрия начин да минем през кризата, ще излезем от нея с много по-скъсено разстояние до средноевропейските нива. - Ще защити ли бизнесът работната си сила? - През последните години мениджърите разбраха, че човешкият капитал е най-ценното нещо. Без него всичко друго са мъртви машини и сгради, които не могат да създадат добавена стойност. При възходящото развитие на индустрията имаше остър недостиг на специалисти във всички сфери. Човешкият ресурс години наред бе създаван от българския бизнес и съм сигурен, че мениджърите ще направят всичко възможно да го съхранят. Кризата няма да продължи вечно, след нея ще са нужни добри специалисти. А те се изграждат много трудно. Но сами разбирате, че не може едно предприятие, което преди е продавало сто единици продукция, да съхрани целия персонал, ако сега продава 30-40 единици. Това може да стане, но за месец, два, три. След това трябва да се вземат болезнени мерки, за да се съхранят 50% от персонала. - Държавата помага ли ви, както обеща? - Държавата свърши много неща, не трябва да сме неблагодарни. Често българинът не вижда хубавото или бързо го забравя. Премиерът възприе предложението на Българската стопанска камара да се създаде към него антикризисен съвет, в който да участват работодатели, синдикати и представители на банките. Той периодично ще разглежда мерки за смекчаване на ефекта от кризата, която се развива динамично. Увеличен бе капацитетът на Агенцията за експортно застраховане, ресурсът на Българската банка за развитие. Това са все мерки, които кабинетът взе сравнително бързо. „Издърпан“ бе ресурс от оперативните програми. Бюджетният цикъл на ЕС е до 2013 г. и е разпределен по години. Планираните средства са изтеглени напред така, че по време на кризата по план да има повече средства. Друг е въпросът дали ще бъдат усвоени. Увеличено беше времето за намален работен ден в рамките на една година. Преди беше 3 месеца, сега е 6. Предложили сме и друго – да се увеличи времето в годината, през което един работник може да излезе в неплатен отпуск и това да му се зачита за трудов стаж. Все още по това предложение няма решение. Кабинетът е предпазлив по отношение на нашето предложение за намаление на осигурителните плащания. - Не прекалявате ли малко – вече на няколко пъти бяха намалявани осигуровките, които работодателите плащат? - В момента този данък върху трудовия договор е 31% и е най-висок. Корпоративният е 10%, ДДС – 20%, подоходният – 10%. Нашата логика е следната: в условията на криза, когато има затруднения в кредитирането, междуфирмена задлъжнялост, намаляването на осигуровките ще даде глътка въздух за целия бизнес - на всички, които са в светлата му част и плащат осигуровките. Ще намали натиска на сивия сектор и неговите компонентни предимства. Ние казваме: защо да събираме от всички, които са съвестни данъкоплатци, и да даваме на един сектор, където е най-голям делът на сивия сектор - строителството, както предвижда правителствената програма. Вярно е, че при криза крупни инвестиционни проекти са начинът за излизане от нея или за смекчаване на ефекта. Но много се съмнявам, че заделените 5,6 млрд. лв. могат да бъдат усвоени. Винаги ще има обжалване на тръжни процедури, няма да има проектна готовност и т. н. Затова е по-добре да бъде намален размерът на средствата с размера, с който ще се намалят осигуровките. И така ще се помогне на целия бизнес. Безспорно трябва да се строят пътища, но това трябва да стане с европейски средства, с публично-частно партньорство. На последно място трябва да са бюджетните пари. Винаги ще има по-добър ефект от това да се намалят осигуровките. Защото с какво помагаме на текстилната индустрия, след като сме им събрали осигуровките и сме ги дали да се строи инфраструктура? - Имате ли забележки към политиката на държавата и правителството? - Очакваме държавата да изпълни подписаните договори по САПАРД. Има редица наши членове, които са с перфектно изпълнени договори, взели са кредити, очакват плащане обратно по тях, а парите се бавят. Тези фирми са в много тежко финансово състояние и са без вина виновни. Интервюто взе Станка Динева