Ренета Инджова е родена 6 юли 1953 г. в Нова Загора. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (УНСС) и работи там като преподавател по политикономия. Избрана е за директор на Агенцията по приватизация. Тя е първата жена в историята на България, която става (служебен) премиер. - Създава ли ви проблеми липсата на добра регулация на частните здравноосигурителни фондове, г-жо Инджова? - Трябва да направим уговорката, че примерът със „Здравноосигурителен фонд Токуда” е по-специален. Въпреки неуредиците в закона и липсата на финансова инфраструктура фондът няма проблемите, които имат другите, с болница „Токуда” зад гърба си. Повечето от останалите фондове са възникнали, така да се каже, на гола поляна, и то в български вариант. Задал се е някакъв ефективен и перспективен бизнес, хайде да се занимаваме с него. И е започнала борба за парите на купувача. Но ако не е осигурена медицинската база, която е единственият реален гарант, че даден фонд може да съществува, нещата са трудни. Зад фондовете стои цялата здравна система, а тя е в плачевно състояние. Зад „Здравноосигурителен фонд Токуда” стои една модерна болница. Всеки, който си купи осигурителен пакет, знае, че ще бъде обслужен в нея. Затова при нас проблемът за съответствието между платените пари и получената услуга не съществува. Когато фондът ни се разрасне и създаде клонове в цялата страна, вероятно ние също ще имаме този проблем. Надявам се дотогава финансовата инфраструктура на осигуряването да стане по-стабилна. - В София разполагате с голям комплекс, но в страната - не. Партньорството задължително ли е? - Разбира се, защото обмяната на дейности, ако трябва да е по определени стандарти, винаги изисква сътрудничество. Ние няма да се съгласим пакет, продаден от „Здравноосигурителен фонд Токуда”, да бъде обслужван от здравно заведение, което няма нито качеството, нито високата технология, нито специалистите, защото това ще наруши нашето добро име. Затова сме заложили в стратегията си едновременното развитие на болницата и фонда. В момента има куп болници, които са заявили, че искат да бъдат регистрирани. Сигурно вече са готови здравните им пакети и те ще започнат да се продават. В същото време от НЗОК казват: Как да ви даваме на вас финансов ресурс, след като куп болници чакат. За мен това означава, че те възнамеряват да „хранят” техни собствени болници. - Има ли инфраструктура, по която да се движат парите между фондовете, болниците и пациентите? - Несъмнено инфраструктура е необходима, за да могат услугите да се предоставят в пакет, а действията да се извършват в системен порядък. Все неща, които уж се правят 20 години, а са в толкова примитивен вид, че не вършат работа. Въпросът не е дали пакетът, образно казано, е вързан с панделка, а какво стои зад него. Ще видите, че доста от фондовете, създадени с големи амбиции, но действащи на пазара по дъмпингови механизми и съсипващи другите, ще фалират. Имаше такива, които продаваха едногодишни пакети на цени, които не стигаха на купувача само за транспорта да здравното заведение. Имаше фондове с нелимитирани услуги – ползваш здравна помощ, а пакетът все е пълен. По този начин се перат пари. Няма система, която прозрачно и коректно да отразява извършените услуги. Не е въпросът само да кажеш: Аз ще осигурявам здраве едва ли не конфекционно, колкото иска човекът, семейството му, баба му и дядо му. Зад това трябва да стои модерна корпоративна философия, защото в българските условия здравния пакет може да си го позволи само работодателят. - Това ли е най-добрият вариант? - За нашите условия – да. Никой пакет няма да е по силите на обикновения български гражданин, ако тръгне индивидуално да си го купува. Затова, когато се прави модерна здравна индустрия, тя трябва да има ефект от мащаб. Не може да произвеждаме пакет за всеки поотделно и той да е постижим за него като цена. Само човек не може да си позволи да си купи профилактичен пакет, но в рамките на предприятието, в което работи, би трябвало да има ресурс. Изчисленията показват, че данъчните облекчения, които работодателят ползва, отстъпките, които получава от здравноосигурителни фондове, му позволяват да осигури своите работници и техните семейства. - Усеща ли се кризата в сферата на здравното осигуряване? - Вие разбирате, че е голямо изпитание в условия на криза да продаваш услуги, които са най-скъпите, най-технологичните, най-необходимите, защото нацията е в незавидно здравословно състояние. Независимо от това здравното осигуряване има най-добри перспективи за развитие от всички останали сектори в България. - Очаквате ли проблеми с осигуряването на капитал от 10 млн. лв.? - Разбира се, че ще се появят. Ако погледнете съществуващите фондове, ще видите, че те не могат да съберат 10 млн. лв., нито пък 200 хил. души осигурени. Отстрани изглежда така, сякаш законът и цялата схема имат за цел да унищожат съществуващата система и да освободят място за нови играчи. - Вие бяхте служебен премиер през 1994-1995 г. О тогава до сега напред или назад е вървяла България? - Посоката напред или назад е свързана с наличието на ценности. Липсата им прави невъзможно да определим кое е напред и кое назад. Проблемът на българското общество не е, че тръгна назад – има много народи, които са вървели много по-дълго от нас в грешна посока. Но такова изпразване от ценност, като при нас рядко се наблюдава. В исторически план връщането назад за толкова кратък период е равносилно на крах. Единствената ни надежда е, че може би сме стигнали до дъното и е дошло време за оттласкване от него. Това е равносилно на много дълъг процес на национално възраждане и формиране на нови ценности. Сега се намираме в мрачни като средновековието времена. - Каква е прогнозата ви за развитието на българската икономика? - Отнапред се знаеше, че българската икономика не е готова да отговори на изискванията на европейския пазар, а страната ни съзнателно си затвори пътищата към други пазари. Съзнателно приложи и политика на либерализация и унищожи националния бизнескомплекс. Съзнателно взе неизвестно какво количество заеми, затова сега никой не знае какво имаме да плащаме. - БНБ обяви, че новият ни външен дълг е 108% от БВП. - Не се знае колко е. Международни източни сочат сумата от 1 трилион долара за 13 източноевропейски страни, между които и нашата. Всеки, който е имал пулс, е получил висок коефициент за кредитоспособност – един вид жив е, мърда, значи може да получи заем. Не се знае какъв е обемът на външния дълг, каква е срочността му и какви последици ще има. - Нима отново сме изправени пред мораториум, както през 1990 г.? - Никой не знае какво ще се случи, защото не е преживявал криза от този вид. Хубавото е, че сме във валутен борд. Лошото е, че българската икономика имаше неблагополучието да се втурне в бизнеси, които нямат никакво отношение към реалната икономика – дрога, оръжие, проституция, хазарт. Погледнете, на всяко кьоше има казино. Много далеч отидоха нещата в т. нар. финансова сфера спрямо реалната. България даде дан на криворазбраните си представи за преход, на илюзиите, че ще изгради пазарен механизъм мимо и срещу интересите на държавата и народа. Даде дан на идеологии, че е възможно в едно богато семейство да влезеш не просто гол и бос, а по-лошото – крадлив. Че се домогваш до фондове, създадени при други условия с много труд и да започнеш да ги присвояваш. Тези три неща, извършени от едни и същи хора, поставят въпроса какъв е бил сценарият. Едно премахва онова, което през времето сме наследили като положителен резултат. Друго обрича голяма част от хората на огромна мизерия. Надявам се, че ще дойде време, когато хората, правили всичко това, ще отговарят за деянията си. Интервюто взе Станка Динева