Инвеститорите вече не вярват в Източна Европа
Доверието на инвеститорите в Източна Европа се срина, след като през зимата глобалната икономическа криза удари финансовия и промишления сектор в региона, довеждайки до девалвация на много от местните валути. Това е основният извод от изследване на Reuters & OeKB, в което са включени 400 международни фирми, управляващи общо 1400 компании в Източна Европа.
Доверието на инвеститорите в Източна Европа се срина, след като през зимата глобалната икономическа криза удари финансовия и промишления сектор в региона, довеждайки до девалвация на много от местните валути. Това е основният извод от изследване на Reuters & OeKB, в което са включени 400 международни фирми, управляващи общо 1400 компании в Източна Европа. Според данните индексът на бизнес климата е паднал от плюс 29 пункта през октомври 2008 г. на минус 10 през януари 2009 г.
Инвеститорите са особено песимистично настроени към икономиките на Украйна, Унгария и Русия, а България остава в „златната среда“ на наблюдаваните 12 държави. Чуждестранните преки вложители отчитат, че бизнес ситуацията в региона се е влошила значително от октомври насам, според OeKB, като 44 на сто от запитаните очакват негативната тенденция в Източна Европа да се задълбочи и през следващите 6 месеца. На обратното мнение са едва 16 на сто.
Индексът на сегашните икономически условия в региона пада от 48 пункта през октомври, на 15 пункта през януари. Инвеститорите са още по-негативно настроени, като индексът на доверието им за Източна и Централна Европа е минал на отрицателна територия до минус 5 пункта през януари спрямо положителните 17 пункта през октомври.
Данните от изследването сочат, че чуждестранните банки също са загубили доверието си, защото на практика са се превърнали в единствения източник на свежи капитали за региона. Възможно е и намаляване на операциите им в Източна Европа или в най-добрия случай замразяване на плановете им за дългосрочни инвестиции. Трезорите са под натиск, тъй като повечето от тях бяха приватизирани и продадени на западни финансови компании, които са ударени от кредитната криза и като резултат изтеглят средства или най-малкото ограничават рефинансирането на източните си поделения. Русия, която беше най-добре представящата се страна в проучването през октомври с индекс на бизнес климата от 66 пункта, сега регистрира силен спад на индикатора на бизнес климата до минус 19 пункта.
Основни причини затова са отливът на инвестиции, поевтиняването на цените на суровините и най-вече на петрола и понижението на курса на рублата спрямо останалите основни валути.
Най-сериозно е понижението на индекса на бизнес доверието в Украйна, където политическите противоречия пречат на борбата с кризата и забавят получаването на втория транш от спасителния заем от МВФ. Унгария, която получи от МВФ и ЕС спасителен финансов пакет на стойност 25,1 милиарда долара, регистрира втория по големина спад на показателя.
България остава, както и през предходните тримесечия в средата на таблицата, като индикаторът на бизнес климата у нас пада до минус 6 пункта спрямо 36 пункта през октомври и 57 пункта през юли.
Най-добре от страните в региона се представя Полша, където индексът намалява до минус 2 пункта през януари спрямо 32 пункта през октомври и 57 пункта през юли.
Според повечето от запитаните мениджъри икономическата перспектива за региона е слаба, като индикаторът, отчитащ този показател, се понижава до минус 59 пункта спрямо минус 1 пункт през октомври и 31 пункта през юли.