Надин Оберхубер, Кристиан Зийденбидел /в. "Франкфуртер алгемейне"/ В началото бе само Гърция. И от мисълта, че невъобразимото вече е толкова близо, по челата на икономисти и политици изби студена пот: анализаторите предупредиха, че Гърция е на прага на фалита. В средата на януари рейтинговата агенция Standard&Poor's понижи кредитния рейтинг на страната, тъй като задлъжнялостта й се изравни с БВП. По-късно положението стана още по-лошо. Намаля платежоспособността на Испания и Португалия, като мнозина експерти очакват скоро низходящата тенденция да бъде отчетена и в Ирландия. Тези четири страни са сочени като първите членки на Европейския съюз (ЕС), които са застрашени от фалит. В списъка е и Италия. Преди около две седмици скептиците изразиха сериозни съмнения и в платежоспособността на Австрия, Швейцария и Великобритания. Немислимото сега става мислимо. Фалитите на колко държави обаче може да понесе ЕС? Дали кризата ще разбие еврото? Как се стигна до това, че почти половината членки на ЕС са на крачка от фалита? Някои експерти се опасяват, че страните са предоставили твърде големи гаранции на националните си банковите системи и вече могат само да се надяват, че няма да се наложи да изпълнят обещанията си. В случай че банките не издържат на напора на финансовата буря, то покриването от държавата на депозитите ще доведе до повсеместно удвояване на държавната задлъжнялост, без да се отчитат разходите, предвидени в пакетите от мерки за стимулиране на икономиката. Официална "декларация за банкрут" не съществува Може и да се говори, че правителствата не бива да продължават да вземат кредити, но за да финансират спасителните и стимулиращи мерки за милиарди, държавите трябва да си набавят свежи пари, а единственият начин да направят това е чрез държавни заеми (т.е. продавайки облигации). Условията по кредитите, съответно привлекателността на облигациите за вложителите, се определят според степента на платежоспособност, която посочват рейтинговите агенции. Ако кредитният рейтинг на държавата се понижи, то тя се изправя пред опасността вече да не може да намира купувачи за облигациите си. И парите й свършват, защото трябва да покрива не само текущите си разходи, но и растящите лихви по стари кредити и да погасява външни задължения. Ако една държава вече не може да прави тези плащания, то тя става неплатежоспособна. В света не съществува институция, която да обяви официално фалита на дадена държава, както и съответна законова процедура. Има обаче структура за взаимопомощ, която в подобни случаи полага усилия за предотвратяване на фалита. Това е Парижкият клуб, обединяващ държавите кредитори, които обсъждат възможностите за опрощаване на дълга. Обикновено кредиторите разчитат изцяло на факта, че една държава може да бъде спасена от фалит дори и в последната минута. При необходимост те се отказват от вземанията си, тъй като знаят, че за разлика от фалиралите компании фалиралата държава не изчезва. Всъщност една държава фалира едва след като сама обяви, че вече не може да изплаща дълговете си. Войни, лошо управление и спасителни планове В миналото най-честата причина за фалитите на държавите са войните. Днес причина обикновено е продължаващо години наред лошо управление на икономиката, при което правителствата харчат повече, отколкото получават от данъци. Сега, на фона на финансовата криза, проблем са спасителните планове, които натрупват в държавните бюджети огромни лихви и нови дългове. Когато правителствата изпуснат от контрол държавните бюджети, като увеличават данъците, забавят изплащането на пенсии или рязко съкращават държавните разходи, скоро трябва да плащат ужасяващи лихви по кредитите си. Последиците са фатални. Когато компания обяви фалит, страда персоналът й. Когато държава обяви фалит, страда цялата страна: пенсиите и възнагражденията на държавните служители не могат да се изплащат, училищата и магистралите се рушат, армията не може да бъде снабдявана. Губи се доверието в националната валута. Хората панически теглят спестяванията си, защото се опасяват, че утре парите им вече няма да имат стойност. Обръщат ги в чуждестранни валути и се запасяват с продукти. Най-често скоро избухва криза в банковия сектор, по-късно и криза в търговията на дребно. Последният изход, до който правителствата прибягват в опит да ликвидират дълговете си, е печатането на пари. Когато кредиторите вече не желаят да отпускат кредити, държавата трябва да отпечата необходимите й средства. Стига се до инфлация, а често и до хиперинфлация - парите вече не струват дори и хартията, върху която са отпечатани. Въвежда се нова валута, която трябва да възстанови доверието. Поради тази причина фалит на Гърция или Испания би имал тежки последици за другите страни от еврозоната, тъй като всички тези държави използват една и съща валута - еврото. Малките страни печелят от големите В опасност са страни като Гърция, Португалия, Франция или Испания, които в миналото са внасяли значително повече стоки, отколкото са изнасяли, увеличавайки сами външните си задължения до 18% от БВП. Но много пари ще загубят и големите износители като Германия. "Особено уязвими пред опасността от фалит са малките страни с голям банков сектор, ограничени данъчни приходи и собствена валута като Швейцария, Швеция и Дания”, казва Кристиан Тиетие, професор по международна икономика в университета в Хале. Ирландия, Белгия, Люксембург и Холандия са по-защитени благодарение на общоевропейската валута. Малките страни с ограничена платежоспособност печелят от финансовата сила на големите икономики, които са най-надеждните длъжници в света. Затова европейските политици настояват страните от еврозоната да емитират общи облигации, чрез които малките ще могат да бъдат финансирани с помощта на големите. В случай на фалит страни като Италия, Испания или Гърция е малко вероятно да се отделят от валутния съюз, тъй като тогава валутите им биха загубили всякаква опора. Тези страни по-скоро биха се вкопчили в еврото и дори биха могли да принудят другите страни от еврозоната да им окажат помощ. Така че за малките държави еврото е благодат. Европейската централна банка (ЕЦБ) също може да се притече на помощ, когато някоя държава е застрашена от фалит, изкупувайки част от държавните й облигации. За колко дълго обаче институцията ще разполага с необходимите за такива операции средства? Защо обаче една държава трябва да обявява фалит, ако все още на територията й има какво да се осребри? Дейвид Рикардо установява, че това може да се предотврати чрез въвеждане на високи данъци върху всички имущества, най-вече върху недвижимите имоти. Следователно действителен фалит на държавата е невъзможен, проповядват мнозина икономисти, тъй като при необходимост властите биха могли да отчуждят някои предприятия или разпродадат държавно имущество. На практика в днешните условия на демокрация този начин на действие винаги е ограничен. За парализираните държави също се води битка. ЕС вече го показа: европейските държави изразиха готовност да помогнат на затруднените си партньори, въпреки че това не е тяхно задължение по нито един интеграционен договор. Тази готовност дава надежда на рейтинговите агенции, че съществуват достатъчно интереси, за да се избегне най-лошият сценарий.