- Г-жо Баева, кризата започна да се усеща в България преди около 5-6 месеца. Кога ще дойде нейният пик и какви са прогнозите ви? - На този етап никой не може да даде ясни и конкретни прогнози за това какво ще се случи занапред. От всички дискусии, които в Европейския парламент проведохме с ЕЦБ, ЕИБ и с представители на МВФ, не може да се направи точна и ясна прогноза кога точно кризата би могла да приключи. Обхватът и продължителността й в значителна степен зависят от темпото, с което тя може да бъде овладяна. Можем със сигурност да твърдим, че финансовите сътресения имат сериозно въздействие върху реалната икономика. Степента на безработица се повишава, има различни макроикономически показатели, които могат да пострадат. В този смисъл националните правителства трябва да бъдат отговорни и експедитивн. Те трябва да съзнават, че интервенцията, която могат да осъществят, трябва да е целенасочена само към сектори, които имат необходима нужда и понасят сериозни сътресения. - Смятате ли, че мерките, които българското правителство предприе за ограничаване на последиците от кризата са адекватни и ще успеят ли те да запазят икономическата и финансова стабилност? - Нека отчитаме факта, че националният антикризисен план динамично може да се променя съгласно обстановката в света. Ние знаем, че министър- председателят заяви в дискусия пред парламента, че има средства, които може да се пренасочват към инфраструктурни проекти, както и социално значими проекти. Това е достатъчно добра характеристика за един адекватен антикризисен план. През определен период от време държавните и правителствени ръководители осъществяват среща с Барозу, както и с еврокомисари, за да оценяват текущия момент. Те коментират потребностите както на националните икономики, така и на европейския единен пазар. Най-важното, което трябва да се знае като точна формула е, че националните планове трябва да бъдат напълно синхронизирани помежду си, за да не се осъществяват политики на протектционизъм. - Европейската централана банка и Bank of England понижиха лихвените си проценти до рекорно ниски нива. Мислите ли, че тази политика на редукция на лихвите ще продължи? - Това понижаване на основните лихвени проценти е с единствената цел да се осигури ликвидност на банковата система. Икономическата комисия към ЕП има среща в предстоящите седмици с председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише и тогава ще се обсъждат нещата. Това, което е важно да се знае за политиката на ЕЦБ е, че управителният съвет регулярно оценява обстановката в еврозоната и съобразно с това предприема намаляване на лихвените проценти. - Според вас колко средства още ще са необходими, за да се стабилизира европейският банков пазар? Има ли опасност тезори от ЕС да изпаднат в сериозно положение и дори фалит? - Не мога да направя прогноза колко средства ще са необходими, за да се стабилизира пазара, защото не се знае кризата накъде ще продължи. Банките, които са в тежко състояние, са свързани с конкретни операции и партньори в САЩ и затова пострадаха много. Например във Великобритания финансовият климат е силно влошен, защото пазарът там е тясно свързан с този в Америка. Нещата са обвързани, а подкрепата, която AIG получи от американското правителство, е пряко свързана и с Европа, защото компанията има много европейски партньори. Необходим е международен отговор на текущите сътресения и за очертаните фалити в еврозоната трябва да потърсим реципрочност от нашите чуждестрани партньори зад океана. Интервюто взе Людмила Куюмджиева