Диляна Ламбрева, Виена Вернер Файман е председател на Австрийската социалдемократическа партия и федерален канцлер на Австрия от 2 декември 2008 г. Роден е във Виена. В предишния кабинет е федерален министър на транспорта, иновациите и технологиите. Утвърждава се като политик първо на местно ниво, като от 1985 до 1994 г. е член на парламента и общинския съвет на Виена. От 1994 до 2007 г. е градски съветник по жилищните въпроси и благоустройството, както и президент на жилищния фонд на Виена. - Уважаеми господин канцлер, как оценявате резултата от срещата на върха на правителствените ръководители на 27-те страни - членки на ЕС, на 1 март? Смятате ли, че интересите на Източна Европа бяха добре защитени? - Развитието на нашата идея за координация и подкрепа за сериозно потърпевшите от кризата икономики в Централна и Източна Европа е добър пример за ефективно сътрудничество както във вътрешнополитически план, така и между съмишлениците в ЕС. Тя представлява основа за по-нататъшни дискусии по време на срещата на министрите на икономиката и финансите и на групата от еврозоната следващата седмица и според мен има добри шансове да намери приложение в едно или друго решение на следващата среща на Европейския съвет. Наборът от инструменти срещу кризата, за който настояваме, трябва да споява Европейския съюз. Става дума за договорености в рамките на ЕС, но и извън Европа в сътрудничество с Международния валутен фонд. Съюзът ни не бива да се разпада на страни, които добре преодоляват кризата, и други, които са безпомощни. Тук ще си проличи сплотеността на Европа, включително социалната й сплотеност. - Как ще коментирате информациите на Moody's и S&P, че банки с клонове в Източна Европа са изправени пред перспективата от понижаване на кредитния рейтинг заради направените от тях инвестиции в Източна Европа? Това особено сериозно се отнася до финансовата сигурност на австрийски банки. България усеща вече отрицателната тенденция. Колко сериозно според вас е положението? - С доклада си отпреди десетина дни за позициите на западноевропейските банки в Източна Европа Moody's предизвика при някои банкови стойности рязко падане на курса. Аз поръчах точен анализ на този доклад и се оказа, че в него няма нова информация. Преценката на Moody's по налични данни от наша гледна точка е твърде критична и недиференцирана. В крайна сметка от Moody's казаха, че предизвиканите от тях реакции на пазара са прекалено силни и потвърдиха рейтинга ААА за австрийските кредити. Положението със сигурност е сериозно и ние трябва да се опитаме да го овладеем, но наистина няма причина да се изпада в паника. Австрийските банки ще продължат активната си дейност в България и региона. - Предвид кризата дали може също да се каже, че за австрийските инвеститори Източна Европа, респективно България, се превърна от благодат в проклятие? За България поведението на вашите инвеститори е от огромно значение - нека не забравяме, че Австрия е обявена за инвеститор №1 у нас за миналата година. - Ние винаги сме гледали на Източна Европа и особено на България като на пазари с потенциал и продължаваме да мислим така. Както правилно казвате, австрийските фирми заемат важно място сред чуждестранните инвеститори в България – с общо над 25 млрд. евро - и дял на частното кредитиране от австрийските банки, съставляващ над 75% от българския БВП. Аз нееднократно съм заявявал, че ние желаем да поддържаме приятелски отношения не само в стабилните за икономиката ни времена, но и когато конюнктурната ситуация е помрачена. - Неотдавна във ваше изказване подчертахте колко е важно за Австрия „да окаже подкрепа на източноевропейските си партньори в тежки за тях времена”. Австрийският министър на финансите Йозеф Прьол се срещна с колегите си от Румъния, България, Хърватия и Украйна, за да представи плана на Австрия за чадър над Източна Европа, целящ стабилизиране на финансовите системи в Централна и Източна Европа. Какво точно включва той? - Много съм ви признателен за този въпрос, защото за нас стабилизирането на Източна Европа като цяло и на държавите й поотделно – защото трябва да си даваме сметка, че отделните държави са в различно положение – е голям ангажимент за нас. Нашата инициатива цели не само да опънем чадър над банките в региона, но и да подготвим всички онези инструменти, които могат да помогнат максимално добре, когато една страна изпитва сериозно затруднение в макроикономически план. Тук трябва да е ясно, че това не е задача само и единствено на Австрия, а и на ЕС, който има тесни икономически връзки с региона и има интерес от неговата стабилност. - Президентът на Световната банка Робърт Зелик призова правителствата на богатите държави да не карат банките си да изтеглят парите си от Източна Европа. Искането на Зелик за бърза и решителна подкрепа за източноевропейските страни в съзвучие ли е с австрийската идея? - Президентът на Световната банка Робърт Зелик неотдавна говори за стабилизиращ пакет за Източна Европа в размер от 120 млрд. долара. Това показва, че разбирането за нужда от действие е широко застъпено. Това, което според мен в случая е важно обаче, е да се разглежда ситуацията във всяка отделна страна, която се обръща за помощ към ЕС, и едва след задълбочен анализ и разговори със съответните правителства, емисионни банки и институти да се вземат точните мерки. Не всяка помощ трябва на всяка цена да бъде обвързана с пари – често става дума за по-добро използване на наличните инструменти като структурните фондове, техническа помощ на експертно ниво или за достъп до изгодните в лихвено отношение финансови средства, които обаче държавите в крайна сметка трябва сами да поемат. Поздравявам инициативата на Робърт Зелик и гледам на нея като на важно допълнение към нашия план. - Извън тази инициатива как смята австрийското правителство да се бори с кризата? Какво включва точно вашият конюнктурен пакет? - Ние вече реагирахме на много нива. За данъчна реформа, два конюнктурни пакета и мерки за насърчаване на доходите на физическите лица и бизнеса вляхме допълнително 5,8 млрд. евро за 2009 г., което е 1,9% от БВП. Към това се предвиждат мерки за пазара на труда, като по-гъвкаво намалено работно време в комбинация с образователни мерки и създаване на трудови фондации. Ние сме оптимисти, че тези мерки ще способстват за това да се задвижи отново конюнктурният двигател. - България има вече „двугодишен стаж” в ЕС. Как определяте нейния принос? - България постигна голям напредък през последните години, за което с положителност способства подготовката за членство и самото членство. Но не е достатъчно една страна само да стане член на ЕС. Това не се отнася само за България, а и за другите страни членки. Точно в тежки икономически времена трябва усилието ни за реформи да не намалява, трябва да подобряваме работата на администрацията, да се борим с нередностите. Това често е трудно и болезнено, но е неизбежно. В ЕС се поставят рамкови условия, реализирането на реформите става на национално ниво. - Много български студенти завършват австрийски университети. Полага ли страната ви усилия да ги задържи като млади специалисти? - Трудовият пазар на Австрия вече е отворен за висококвалифицирани специалисти с редица професии. Шансовете да се намери работа в Австрия се повишават, когато човек има добро образование и владее много добре езика, а хората, които следват у нас, би трябвало да отговарят на тези изисквания. Но специални програми за привличане на чуждестранните абсолвенти на работа у нас нямаме. Това е техен личен въпрос, както и въпрос на бизнеса.