Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще подпомагат финансовата система в Централна и Източна Европа с 24.5 млрд. евро (31 милиарда долара), съобщиха световните агенции. Причина за финансовата инжекция е нестабилността в региона, предизвикана от големия отлив на капитали. Известно е, че през последните няколко месеца доста от банките в Западна Европа, които имат подразделения в ЦИЕ, активно изтеглят средства, за да стабилизират финансовото си състояние. Според представители на трите институции именно големите банкови групи с инвестиции в региона също ще инициират подобни пакети за своите структури. Инжекцията ще се разпредели предимно между по-малките компании, за да се гарантира тяхното оцеляване. От спасителния фонд ще се възползват повечето от бившите съветски републики и Турция, но не и Русия. ЕИБ ще предостави 11 млрд. евро за финансиране на малките и средните предприятия, като 5.7 млрд. ще могат да бъдат усвоени незабавно. ЕБВР пък ще отпусне до 6 млрд. евро за периода 2009-2010 година, които ще бъдат насочени към финансовия сектор, а плановете на Световната банка са да осигури 7.5 млрд. евро. Инициативата ще бъде с продължителност от 2 години, като ще подобри ликвидността на банките и ще спомогне за стабилизиране на тяхната кредитна дейност. Европейската комисия също подкрепи решението на международните финансови организации за оказване помощ на Централна и Източна Европа. Неин говорител посочи, че Брюксел е решил до централно- и източноевропейските страни в ЕС по-бързо да достигнат 7 млрд. евро европейски средства. Президентът на ЕБВР Томас Мироу коментира пред „Файненшъл таймс“, че спасителната инжекция няма да бъде достатъчна, но се надява, че ще предизвика "верижна реакция". В интервю за френския вестник „Фигаро“ той предупреди, че „има рискове от банкови фалити в Източна Европа и нуждите от финансиране на системата в региона са за около 150 до 200 милиарда долара“. Според Мироу „не може да се говори за цялостно изтегляне на капиталите, просто цената на кредитите се повиши, а спадът на местните валути крие допълнителни рискове“. Около 10-12 гръцки, френски, австрийски, шведски, германски и италиански банки са силно ангажирани в Централна Европа и евентуалните фалити на техни клонове ще се отразят негативно на еврозоната, смята финансистът. "Опитът на Lehman ни показа как фалитът на голяма банкова институция се отразява на цялата финансова система и реалната икономика. Трябва да избегнем това да се случи в Европа", допълни шефът на ЕБВР. По отношение на валутния борд в балтийските страни и България той коментира: "Това може да е защита срещу сътресения, освен ако не е съчетан с висок дефицит и силна зависимост от дългосрочно кредитиране". Според Робърт Зелик, шеф на СБ, сега е времето Европа да се обедини наистина, за да не загуби граденото в продължение на 20 години. US трезорите с първа загуба от 1990 г. Американските банки са загубили 26.2 млрд. долара през последните три месеца на 2008 г., съобщи Асошиейтед прес. Това е първият случай, в който те излизат на загуба за тримесечие от 1990 г. насам. Според Федералната корпорация за застраховане на влоговете (ФКЗВ) банките са отделили повече от два пъти по-голяма сума за резерв за покриване на загуби. За тази цел през последната четвърт на 2008 г. банките са отделили 69.3 млрд. д. при едва 16.1 млрд. за същия период на 2007 г. Според ФКЗВ през последната четвърт на миналата календарна година 252 банки са били в затруднено положение при 171 за третото тримесечие. За цялата 2008 г. трезорите са отбелязали печалба от едва 16.1 млрд. д. Междувременно американското правителство ще увеличи дела си в Citigroup в сделка за 25 млрд. д., а след като отчете смразяваща загуба от 58.7 млрд. д. за 2008 г., Fannie Mae отправи молба за ново рефинансиране.